ПАНАГЮРИЩЕ. Нови данни и интересни анализи бяха представени в докладите на Националната научна конференция с международно участие на тема „Априлското въстание 1876-та – път към свобода, парламентаризъм и държавност“ се проведе от 14 до 16 април в Исторически музей – Панагюрище. Форумът бе посветен на 150 години от Априлското въстание и ще продължи до 16 април. Негови организатори са Община Панагюрище, Институтът за исторически изследвания към БАН, Военната академия „Георги Стойков Раковски“ и Историческият музей в Панагюрище. В конференцията участват над 40 учени и музейни специалисти от страната.
„В своето развитие всеки народ създава
богат пантеон от символи, изграден на базата на веществени или абстрактни знаци,
които рамкират неговото съществуване. Съдбата отрежда на българския народ една богата палитра от символи, които са породени от реалността. В тях е въплътена героиката на националния дух. Идеалите, издигнати от Раковски и Левски, показват блестящата ориентация в най-съвременните форми за водене на националноосвободителната борба. В нея самобитно място имат и героите от Април 1876…“, каза в началото на форума директорът на Историческия музей доц. д-р Атанас Шопов.
В приветствието си кметът на Община Панагюрище Желязко Гагов подчерта, че националните чествания за150 години от Априлското въстание е редно
да не се приемат като празник, а като поклонение пред героизма на априлци
Ще се радвам, ако по време на конференцията се разкажат историите на нашите герои, защото за мен е важно да ги свалим от пиедестала на паметниците и да разберем, че те са били обикновени хора, които просто са направили избора да правят велики дела, каза кметът. И сподели, че за него е важно „да се разкодира тази българска сила, с която нашите деди са се редили пред дръвника, полагали са глава и са поглеждали към палачите си с искрения вик: „Сечи и тая, аго!“. Защото именно с тая българска сила те
изплитат ореол, който слагат сами на отсечените си глави
„Заради тях ние трябва да познаваме историята, да влизаме в нея като в храм, да се преклоним и след това да вдигнем главата си още по-високо“, каза Гагов и изрази надежда, че все повече хора ще разбират изборите като отговорност.
Приветствия към участниците в научния форум отправиха също директорът на Института за исторически изследвания към БАН доц.д-р Надя Филипова и началникът на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ генерал-майор Стайко Прокопиев.
Поздравителен адрес от президента на България Илияна Йотова
прочете главният уредник в Исторически музей – Панагюрище Ирина Ботева. Като „моралния и политически катализатор за възстановяването на нашата България“, който отеква силно в Европа, пише за въстанието в поздравителния адрес президентът.
Пръв своето изследване представи проф. д-р Пламен Митев от СУ „Св. Климент Охридски“, който бе и модератор на пленарното заседание. Той говори за „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“. Един от интересните факти, които представи, бе идеята на гюргевските апостоли за опожаряване на селищата като тактика. Сред историческите данни за изследването си историкът посочи писмо, в което се говори
как трябва да стане опожаряването на Цариград
Проф. д-р Петко Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ изнесе любопитни факти по темата „Българското въстание от 1876 г. и Освобождението на България – създаването на нова българска държава“. Той обърна внимание, че има разлика между националноосвободителни и освободителни въстания. Един от изводите му бе, че не могат да те освободят, ако ти не искаш.
Доц. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН очерта „Духът на времето от 1876“ - време, в което всеки е искал да действа и е смятал своето виждане за начина на борба за най-важно. Като първа страна на бушуващия дух през 1876 г. доц. д-р Христов посочи опиянението, последвано от „сляпа, ирационална злоба“. Като друга черта на духа през 1876 г. ученият изтъкна слуховете.
Процеса по „Дигитализация на почерка на Райна Княгиня“
представиха Стоилка Арсова, директор на Националната картова и платежна схема, и Жаклин Жекова. Последва оживена дискусия, начало на която постави кметът Желязко Гагов, който зададе няколко въпроса на историците.
След пленарното заседание конференцията продължи по секции в залите на музея. Проф. д-р Пламен Павлов говори за местните революционни комитети – водеща сила при подготовката и в хода на Априлското въстание. Доц. д-р Атанас Шопов –
за революционния комитет в с. Мечка (дн. с. Оборище)
Проф. д-р Светла Атанасова и проф. д.и.н. Милко Палангурски фокусираха вниманието върху търновските комитетски дейци – от революционния романтизъм към държавническия практицизъм. Интерес предизвика и д-р Мария Деянова (ИМ – Карлово) с „За дейността на Васил Левски в Карловско и възстановяването на Карловския революционен комитет в 1876 г.“ Бяха изнесени факти и за ръкописен вестник „Тръба“ от 1872 г., за печата на Първи Търновски революционен окръг, за Драгой Шопов – забравен деец на българското националноосвободително движение... Темата на доц. д-р Алека Стрезова и проф. дин Петър Стоянович бе
„Женски образи от Априлската епопея“,
а на Катя Зографовa (НЛМ – София) – „От ранните свидетелства за ролята и страданията на Райна Попгеоргиева във въстанието – до канонизацията й в националната история като Райна Княгиня“. За ловешката Райна Княгиня – Анна Предич, говори докторант Владимир Брязов (ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), а гл. ас. д-р Мария Левкова-Мучинова (ИИстИ – БАН) – за Райна Княгиня в символиката на Българското възраждане. Гл. ас. д-р Ивета Рашева (ИЕФЕМ – БАН, НБКМ – София) се спря на трите книги за Райна Княгиня по времето на социализма (1967 – 1972), Ирина Ботева (ИМ – Панагюрище) – на панагюрската „Долна махала“ в Априлското въстание. Интересни бяха и темите „Аспекти от дейността на православното духовенство за международния отзвук от Априлското въстание“ (доц. д-р Радослав Спасов, СУ „Св. Климент Охридски“), „Мнимо въстание“ или дни на трагизъм: събитията в ІV революционен окръг през пролетта на 1876 г. според дипломатическите доклади на Найден Геров“ (доц. д. н. Антоанета Кирилова (ИИстИ – БАН), проф. д.и.н. Вера Бонева (УНИБИТ) – „Пряпорец и гусла“: Поетичното валидиране на революцията“, д-р Иван Иванов (гр. Пирдоп) – „Английската аристократка и благодетелка лейди Емили Бофор Странгфорд и село Петрич“, д-р Гоар Хнканосян (независим изследовател) –
„Помощта на арменците за българските революционери и заточеници в Диарбекир“,
доц. д-р Слави Славов (ИИстИ – БАН) – „За един не толкова известен, но знаков символ на приемственост между Априлското и Илинденско-Преображенското въстание“. Доц. д-р Пламен Божинов (ИИстИ – БАН) говори за някои неизяснени и спорни въпроси от външнополитическата защита на българските интереси след Априлското въстание, а Светлана Мухова (Дирекция на музеите – гр. Копривщица) за визуалното наследство на Георги Бенковски – спорове, предизвикателства, интерпретации. Теодора Пейчинова (ИМ – Батак) представи „Историческата памет за 1876 година в Батак. Паметници, паметни плочи и паметни места, свързани с Априлското въстание“… Д-р Дженгиз Йолджу (Университет „29 май“ – Истанбул, Турция) изнесе доклад за
турската историография върху „Българския въпрос“ в Османската империя,
д-р Петрана Каменова (НИМ – София) – за отзвука на Априлското въстание в Гърция, а любопитен фокус сложи и д-р Дора Савова (СУ „Св. Климент Охридски“) – „Между превода и мълчанието – Априлското въстание в гръцката преса през 1876 г.“. Полк. Илия Дейков говори за утвърждаване на историческата традиция за тържествено честване на Априлското въстание от 1876 г. (50 год., 80 год., 100 год.), а Константин Панайотов (НЦНКН при ИЕФЕМ – БАН) – за фолклористични свидетелства за лица и събития от епохата на „героичното време“ в документи, съхранявани в НЦНКН при ИЕФЕМ – БАН.
Бе представена книгата „Априлското въстание (1876 – 2026). 150 години от Българското въстание през 1876 г.“
с автори проф. Петко Ст. Петков и доц. Атанас Шопов. А останалите доклади също вълнуваха аудиторията с любопитни факти. Ето и част от тях - д-р Симеон Цветков, Виолин Калчев (РИМ – Велико Търново; ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“) – „Нови данни за пушкарството и ножарството в Панагюрище, свързани с Априлското въстание“, Методи Навущанов (ИМ – Панагюрище) – „Оръжейната драма – за снаряжението и въоръжението на противоборстващите страни по време на Априлското въстание 1876 г. Сравнение и съпоставяне“, доц. д-р Нелко Ненов (ВА „Г. С. Раковски“ – София) – „Българската дървена артилерия от Априлското въстание през 1876 година“, д-р Петко Георгиев (НБИВ – Пловдив) – „Визуални материали и рисунки от архива на летописеца на Априлското въстание Христо Коев“…
Ангел АНАТОЛИЕВ
Кметът Желязко Гагов също зададе въпроси към участниците
Проф. д-р Пламен Митев
