Мотоциклетно пътешествие из Киргизстан и Таджикистан – 13 дни и почти 4000 км, от които към половината офроуд. Пазарджишкият пътешественик Владимир Чорбаджийски-Владич е на 71 и е добре познат на читателите ни. В продължение на няколко броя ще ви направим съпричастни с пътеписа/фотопис – съвместна продукция между Владич и Мирослав Михайлов, с когото заедно изминали пътя. Част от снимките също са на Мирослав.
Продължение от предишния брой
17-ти август
В първите ни планове за това пътешествие бяхме предвидили освен отбивката до базовия лагер на връх Ленин да минем и през долината Бартанг в Памир. Това е около 400 км офроуд, като в половината от него няма никого, а само реки без мостове и друга памирска красота.
За другата половина от 200 км вече в по-ниската част имаше някакви махали, села и кошари, които започваха от Кудара до Рушон, който вече беше на пътя Хорог - Калайкхум. Бензин там няма, освен в Рушон.
Та планът ни беше да заредим в Мургаб - туби, шишета, каквото имаме, и да се върнем от Мургаб обратно към Каракул. Там някъде по средата на този път беше отбивката за Бартанг. Когато отивахме към Мургаб, я видяхме тази отбивка. Проблемът на Бартанг е, че се газят много реки, някои от които хич не са малки и плитки. Всичко зависи от времето и топенето на снега по високото. Ако нивото на тези реки е високо, просто не може да се мине, но това се разбира след като вече си навлязъл дълбоко в тази долина на Бартанг.
Бензиностанция в Мургаб
Когато бяхме в Бишкек, разговаряхме с Кщищоф Самборски и му споделихме плановете си. Той каза, че този план не е добър. „Ако закъсате, не можете да преминете реките ще трябва да се връщате и качвате обратно към Каракул и Мургаб. Бензинът няма да ви стигне и ще изпаднете в много лоша ситуация. По-добре отидете до Рушон, заредете гориво и карайте нагоре по долината. Там са селата и махалите до Кудара. Местните ще ви кажат, дали изобщо е проходимо нагоре и дали може да се мине в момента. Ако не може ще се върнете пак в Рушон“. Така и решихме да действаме.
Мургаб
На бензиностанция в Мургаб бензинът беше А 92 и струваше по 1 евро литъра, за разлика от долу в ниското, където струваше малко под долар. Тръгвахме и на едно място пътят от прохода Кхаргуш се сливаше с М 41. През 2023 година дойдохме от тука през този проход от към долината Вакхан. Височината е малко над 4300 м нмв.
Тук съм с дъждовния костюм
Спускаме към Хорог и вече съм с екипа за дъжд, че преваля няколко пъти. Имаше и много силен вятър. Големият цирк беше, докато си обуя панталоните от екипа за дъжд. Вятърът развяваше проклетите панталони като знаме и изобщо не можех да ги обуя прав. Тогава легнах на чакъла, затъркалях се по земята и успях да ги обуя тези панталони. Весело клипче щеше да се получи, ако имаше кой да ме снима как се търкалям по земята като юндолска мечка…
Стигнахме горното течение на река Гунт, която тече и през Хорог. В Хорог спим в хотел "Заря", над реката.
Стаята струваше 350 сомони, или 35 долара със закуската. Миро снима група румънски мотори, които отиваха нагоре към Памир.
Имаше „Триумф“, КТМ, „Тенере 700“, „Априлия Туарег“... Никой от тях не ме впечатли с изключение на новото BMW R 12 GS. Е те това е мотора, за който може да си го позволи!!! Гледах в Бишкек и „БМВ R 1300 Adventure“, но подобен гюм и ботур с 30-литров резервоар е много далече извън представите ми за мотоциклет...
Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ
Следва продължение
