Мотоциклетно пътешествие из Киргизстан и Таджикистан – 13 дни и почти 4000 км, от които към половината офроуд. Пазарджишкият пътешественик Владимир Чорбаджийски-Владич е на 71 и е добре познат на читателите ни. В продължение на няколко броя ще ви направим съпричастни с пътеписафотопис – съвместна продукция между Владич и Мирослав Михайлов, с когото заедно изминали пътя. Част от снимките също са на Мирослав.
Продължение от предишния брой
Минаваме край езерото Токтугул и стигаме до малко градче, наречено Каракул. Там в гест хаус "Мостът" взехме две стаи по 2500 сома стаята, или по 25 евро, където преспахме. На другия ден вече щяхме да гоним град Ош.
На 14 август тръгваме, като минаваме някой и друг превал, и караме доста дълго по дефилето на река Нарин, за да се насладим на уникалния й цвят.
Река Нарин
Някои от куполите на джамиите в Самарканд бяха облицовани с плочки в същия цвят. И така следобед стигаме Ош. Настанихме се в хотел с цена от 21 долара за стаята. Исках да сменя още малко пари за киргизски сомове. Хванах едно такси, за да ме отведе до обменните им бюра. В първото изобщо отказаха да се занимават и да купуват евро. Във второто бюро също. В третото човека каза, че купувал евро, но едри купюри. А моите бяха 5 банкноти по 20 евро. Дребни, според тях. Предложих му да вземе комисионна и след малко пазарлък ми даде 9500 сома вместо 10100. Издялка ме с 6 евро гадът, ама нали все пак ги купи.
Хванахме едно такси, за да ни откара до центъра на Ош. Човека беше някъде 30-40-годишен. Разговорихме се. Той каза, че е работил към 15 години в Санкт Петербург в някакъв завод като шлосер. Получил повиквателна от военните в Русия. Взех си парите, вика, и на другия ден си тръгнах към къщи в Киргизстан. Какво ме интересува тяхната война?! Аз имам жена и деца. И сега човека кара такси в Ош.
Превала Талдик
На другия ден, 15 август, потеглихме от Ош към Сариташ. Започват пак превали. Красив е пустият му Киргизстан, мисля си, докато катерим превала Талдик с височина 3583 м нмв. Оттук започва спускането от другата страна към Сариташ. Също е много атрактивно и стръмно, но няма панорамна гледка, както на изкачването.
Гест хаус „Акун“
В Сариташ в гест хаус „Акун“ платихме само легла по 18 евро едното, свалихме страничните чанти и куфари и тръгнахме към базовия лагер на пик Ленин, сега Авицена. Тръгнахме към Сари Могул да търсим моста през река Кизил за да хванем черният път към базовият лагер на Ленин.
Намерихме един мост през реката, но решихме, че не е тоя, който ни трябва. По спомените ми от това място мостът приличаше на железопътен, а не беше бетонов, като този. На грешният мост съм... След още няколко километра пред Кашка Су видяхме правилния мост. Пътят беше черен, не особено труден и тежък, но на места се газеха реки и имаше интересни моменти.
Такива реки газехме
Пейзажът започна да се променя. Стана по-стръмно на места. Малко преди базовия лагер се появиха юрти на номади.
При децата на номадите
Базовият лагер на Ленин е на 3800 м, а върха е на 7134 м.
Базовият лагер
Вечерта се прибрахме в хостела в Сариташ. На другия ден щяхме да влизаме в Таджикистан и Памир.
Владимир ЧОРБАДЖИЙСКИ
Следва продължение
