ПАНАГЮРИЩЕ. Тутманикът не е просто тестено изделие на българската трапеза. Той е вкусът на дома, на родното, на познатото. В различните краища на България рецептите се различават, но тънкостите му тъй или инак се усвояват не толкова със следване на пропорции и инструкции, а с гледане, опитване и повтаряне. Тестото трябва да е достатъчно еластично, корите – тънки, а мазнината да придаде на печивото характерната му златиста коричка и мека,
ухаеща на уют
сърцевина. Затова майсторлъкът често се познава още преди първата хапка.
И макар днес тутманикът да може да се намери в множество варианти и да се купи готов от много места, като че ли домашният си остава на пухкав, най-уханен, най-вкусен. И рядко имат два напълно еднакви вкуса.
В това се убедиха и тазгодишните участници, жури и гости в Деня на миньора, когато „Асарел-Медет“ АД събра хиляди празнуващи в Панагюрски колонии. Йорданка Караколева е големият победител в четвъртото издание на конкурса за най-вкусен тутманик. Изделието отличи нарочно жури. Част от него бе и
Ути Бъчваров
– известният актьор, телевизионен водещ и майстор на гозбите.
От външния вид на 13 тутманика окото на специалистите хвана единодушно този на панагюрката. После те оценяваха и вкуса. Догодина Йорданка Караколева ще седне на масата на журито:
- Не очаквах наградата, затова радостта и вълнението ми са толкова силни – сподели майсторката на вкусотията. - Меся тутманик от малка под напътствието на баба ми Атанаска, която си отиде от този свят. Благодаря й. Тя ме посвети в тънкостите при приготвянето му по празници и в делници.
Участвам за първи път в кулинарния конкурс.
В деня на празника месенето започна в 5 часа сутринта
Освен продуктите, за направата на тутманика се изисква и усет как той ще изглежда в тавата и колко вкусен ще е.
За приготвянето му са нужни 1 килограм брашно, 70 милилитра вода и лъжичка сол. Тестото се омесва, докато се получи определена еластичност, която се усеща само с пръстите на майсторката.
Правят се топчета и след потапянето им в мазнина от олио, масло и мас, те се точат и разтягат ръчно. След това се поръсват със сирене,
загъват се като кърпа
и се подреждат в тавата. Как точно става загъването, трябва да се види.
Тутманикът се поставя в незагрята фурна. Пече се 45 минути на 180 градуса. Накрая се покрива с кърпа и след малко се поднася топъл на трапезата, поясни майсторката Йорданка Караколева.
Тя се похвали, че след спечелването на конкурса, е замесвала доста тутманици за роднини и приятели и ще продължи да го прави, защото тутманикът е част от традициите на семейството в българската кухня. Вече го приготвя и дъщеря й Ралица, после щафетата ще поемат и внуците й.
Пенка МИХАЙЛОВА
