Проф. Петко Ст. Петков, един от авторите на книгата „Априлското въстание 1876 – 2026 г. 150 години от Българското въстание през 1876 г.“, която ще бъде представена в Стрелча (за нея пишем на стр. 11), написа спонтанен пост във Фейсбук. Поместваме го с малки съкращения:
„НЯМА КРАЙОВСКА СПОГОДБА - ДОГОВОР Е. И е важно да се знае и разбира, че не е просто някаква си двустранна комшийска "спогодба", това е международноправно напълно изряден и валиден договор, ПРИЗНАТ ОТ ВСИЧКИ МЕРОДАВНИ ФАКТОРИ ПРЕЗ 1940, а не просто наложен на Букурещ от тоталитарните тогава съюзници Берлин и Москва (не, не е военновременен и затова не е отменен през 1944-45; именно защото е валиден и легитимен договор, а не спогодба). В един от членовете му, непознат за някои, пише, че е за "вечни времена", ама кой чете оригинални документи...
Виж, така нареченият предварителен/прелиминарен санстефански уж договор, подписан в деня на годишнината от възкачването на руския император 19 февруари 1878 г. като жест и виртуален подарък за царя, не е нищо повече от изнудване на султана чрез наближилите столицата му уморени руски войски да подпишат неговите хора нещо си временно, абсолютно несигурно и най-вече включващо и НЕПРЕВЗЕТИ ТЕРИТОРИИ (ПОВЕЧЕТО БЪЛГАРСКИ - Шуменско и Варненско, почти цяла Македония), противоречащо и на разписаното и прието от Русия международно право (Парижкия мир от 1856, потвърден в Лондон 1871), и на няколко сериозни двустранни споразумения на Русия с други държави отпреди войната 1877...
Българският княз, в името на който се извършва "пловдивската революция" на 6 септември 1885, и който показва и доказва, че обича и се жертва за народа, който му е поверен, е АЛЕКСАНДЪР ПЪРВИ, а не Батенберг. Затова и площадът в центъра на София така се казва - не Батенберг, а Александър Първи. Да се замислят десетките селища, които още държат улици и булеварди с неточното наименование Княз Батенберг. НЕ, НЕ Е ВСЕ ЕДНО - ОТВЪН НИ СЕ СМЕЯТ ЗА ТОВА ДЪРЖАВНО БЕЗХАБЕРИЕ.
Първият препис на "История славянобългарска" през 1765 г. в Котел не прави епископ Софроний Врачански (какъвто няма по това време), а поп Стойко Владиславов. И това е толкова важно и сериозно, колкото и разликата между кислород и озон - О2/О3. Защото и Историята е точна наука. Не искат да е точна само политиканите, обслужващите ги лакеи (дори да са известни историци, политолози, журналисти, социолози и др. слагачи), на които хич и не им пука от доказуемата истина.
И още - Освобождението на България, което ще рече не просто отхвърлянето на една чужда власт, а създаването на нова българска държава, не става през 1878. Нито по силата на първото руско-османско споразумение, подписано на 19 януари 1878 в Одрин - Основи на мира, за пръв път предвиждащо създаването на голямо и самостоятелно Българско княжество. Нито по въображаемото неоснователно преувеличено значение на санстефанските прелиминарии, с които Русия подарява на Румъния Северна Добруджа, а на Сърбия - целия Нишки край, признати вече от султана за части от Българската екзархия и посочени от великите сили в края на 1876 на конференцията им в Цариград за неразделна част от Българската автономия. Нито по силата на окончателния и единствено валиден Берлински договор от 1/13 юли 1878. Освобождението, сиреч създаването на новата българска държава, хронологически е през 1879. Тогава, към юни 1879 завършва изпълнението на решението на орисниците - велики сили, което е осъществената политическа цел на българските гюргевски апостоли от 1876, отразена в редактираното и конкретизирано в Берлин руско-английско споразумение Шувалов-Солсбъри от 18 май 1878. Тогава, през 1879 се създава отделно политически автономно Княжество България (с приемане на конституция и най-вече чрез избор и заклеване във вярност към основния закон на княз Александър) и отделна административно автономна, но все пак българска провинция Източна Румелия - втората българска държава. Това е то Освобождението и затова е през 1879, а не през 1878, когато няма самостоятелна и самоуправляваща се българска държава (български княз, българско правителство, български парламент няма през 1878), а само бивша османска територия, окупирана и управлявана от предимно добронамерени представители на друга империя“...
Проф. Петко ПЕТКОВ
