„Грешна беше тая жена, но беше хубава…“ – Йовковата „Албена“ се оказа ключова за поднесения й подарък
Учениците от 12.а клас в Професионалната гимназия по хранително-вкусови технологии „Атанас Ченгелев“ отправиха своята покана за абитуриентския си бал към своята класна ръководителка Елена Божкова по интелигентен и емоционален начин. Цялата организация бе подчинена на идеята за българския език и литературата – предметите, които г-жа Божкова преподава, като в реализирането се включи дори директора Мария Вачкова.
Тя влезе в часа с ролята на посланик на специална поща и постави началото на една внимателно подготвена изненада. Г-жа Божкова трябваше да изгледа специално създаден от дванадесетокласниците филм, в който всеки ученик беше оставил лично послание. Видеото завърши с трогателното признание: „Обичаме ви! Ще ни липсвате!“.
След това учениците изведоха своята класна на мястото, откъдето е започнало всичко преди 5 години.
Облечени в бели тениски с цитати на гърба и образи на авторите отпред, те размениха ролите - този път те питаха, а учителят отговаряше
С гръб към нея, те я предизвикваха да разпознае цитатите.
При всеки верен отговор, ученик се обръщаше, за да й подари лале – любимите й цветя. Така, сред силни емоции, вълнение и сълзи, г-жа Божкова събра красив букет от цветя и емоции, които ще помни дълго.
Кулминацията настъпи, когато от втория етаж беше спуснато дълго писмо с най-важния въпрос. Без колебание, тя написа своя отговор - „Да!“.
Специален бе дори подаръкът, който Елена Божкова получи - не просто вещ, а символ. Абитуриентите й поднесоха дамска чанта, върху която бяха изписани цитати от два Йовкови разказа - „Грешна беше тая жена, но беше хубава…“ („Албена“) и „Каква чудновата бърканица – мислеше си той – от жена дете и дявол! И как всичко ѝ прилича; кажи нещо – умно е, направи нещо – хубаво е.“ („Шибил“).
Жестът беше фин и дълбоко смислен и със сигурност изпълни целта си –
да напомня, че литературата не е само в учебниците и класната стая - тя е навсякъде около нас,
в думите, в мислите, в живота ни. А сега тя ще бъде и неизменно до г-жа Божкова - с всяка крачка, като част от ежедневието й, като спомен и като вдъхновение, които ще продължават да я съпътства.
Думите на учениците, които най-силно докоснаха сърцето на класната, пък звучаха така:
„Госпожо, започнахме като деца, а днес стоим пред вас пораснали. Не винаги бяхме лесни, всъщност – почти никога. Но вие никога не се отказахте от нас. Понякога ни се карахте и честно казано – имаше защо. Понякога ни защитавахте, дори когато не заслужавахме. Научихте ни не само да учим, но и да мислим. Научихте ни, че усилието има значение. И че грешките не са край, а начало.
С вас училището беше повече от място, беше преживяване. Създадохме спомени, които няма да избледнеят. Смяхме се, ядосвахме се, но винаги бяхме заедно. Вие бяхте нашият компас, когато се губехме и нашата опора, когато беше трудно. Част от вас ще върви с нас завинаги!“.
Мария ДЪБОВА
