Пред пълна зала в ХГ „Станислав Доспевски“ бе представена новата книга на литературния критик Никола Иванов "Пазарджик в българската литература", която е първа книга от замислената поредица "География на българската литература“. Организатори на литературната среща са Община Пазарджик и Дамски Лайънс клуб „Тракия – Пазарджик“.
Сред присъстващите бяха и немалко от авторите, описани в книгата. В приветственото си слово д-р Елисавета Гечева посочи, че „Пазарджик в българската литература“ е в памет и на нейната приятелка и съученичка Елена Деянова, която за жалост вече не е сред нас и „със сигурност пише стихове някъде горе“.
Както поясни Никола Иванов, подчертавайки първенстващата роля на Пазарджик в географско-поетичната карта на България, книгата е разделена на две части - „Балната зала“ и „Статии и рецензии“. В „Балната зала“ са представени класиците на българската литература Константин Величков, Теодор Траянов, Димитър Бояджиев, Никола Фурнаджиев, Райко Алексиев, Стоян Бакърджиев, Георги Спасов и Иван Динков. В „Статии и рецензии“ читателят се среща с 26 съвременни творци от Пазарджишко, които според Иванов, са стойностните автори на Пазарджик, и за които бе категоричен – всеки от тях може да влезе в „балната зала“ (знаковата фраза е на първия ни литературен критик Нешо Бончев, който я изполва по друг повод: "Литературното поле не е бална зала", б.р.) на първата част на книгата. А това са (по азбучен ред): Александър Йотов, Ангел Г. Ангелов, Асен Калоянов, Атанас Иванов, Борислав Петров, Валентина Фиданова-Коларова, Весела Ляхова, Даниела Капинчева-Жилкова, Диана Балабанова, Елена Деянова, Иван Бунев, Иван Есенски, Иван Павлов, Костадин Пампов, Марияна Влахова, Митко Начев, Надежда Радулова, Петър Апостолов, Пламен Парнарев, Пламен Хаджийски (за преводите му), Спас Мантаров, Стефан Чавдаров, Стефка Венчева, Таня Тодорова, Хари Хараламбиев и Цветанка Убинова.
Никола Иванов подчерта, че селекцията на имената във втората част на книгата не е направена по приятелска линия (с някои от авторите дори не си говорил) и чисто професионален е бил водещия критерий при подбора.
„С тези повече от 300 страници Пазарджик ще е първият град, който ще има своя история на литературата“, посочи Иванов, който неведнъж е припомнял, че Община Пазарджик има учредени цели седем национални литературни награди на имената на емблематични за националната литературна традиция творци.
„Пазарджик литературната столица на България“, бе озаглавил словото си адвокат Хари Хараламбиев. „Чрез заглавието на книгата си Никола Иванов заявява: „Аз съм от Пазарджик – градът, родил и създал плеяда от забележителни творци“. Иванов притежава забележителен усет, който издава остра сетивност и наблюдателност, несъмнена ерудиция, успял е да се докосне до душата на всеки творец. Съпреживява сътвореното от тях, без непременно да им се обяснява в любов. Критическият му почерк е силен, категоричен и отчетлив, но и деликатен… Неспокоен творец е и това безпокойство е успял да превърне в мъдрост“, каза адвокат Хараламбиев.
Тодор Атанасов прочете словото на Николай Табаков, който бе в залата, но имаше проблеми с гласа.
В написаното Табаков с по едно изречение изразява представите, които остават у него след прочита на книгата:
– Константин Величков не само със собствените си литературни достижения, но най-вече с преводите на „Божествена комедия“, с обществената си и родолюбива дейност е сред най-забележителните строители на съвременна България.
– Димитър Бояджиев заедно с Яворов е създател на психологическата лирика у нас. Чист, ефирен, подобен на Христос, всъщност – най-нежният поет на България. И като дете безгрешен. И още – казва Никола Иванов за него – големият поет и творец не измисля, а открива. За да ни покаже.
– Теодор Траянов – довежда българския стих до финес и съвършенство, до непознати висоти във формата… Живее до края на живота си мизерно, но достойно, така си и отива от този свят.
– Райко Алексиев – хумористът сатирик. Един българин – българин./ Двама българи – партия./ Трима българи – разцепление. Зверски убит през 1944 година. Защо? Защото сме българи.
– Никола Фурнаджиев – Събитията от 1923 година раждат една от най-великите български поетични книги „Пролетен вятър“. Тази стихосбирка е най-големият и безсмъртен паметник на един от най-могъщите поети, които е раждала българската земя. И още една само дума – х у м а н и з ъ м!
– Стоян Бакърджиев – поетът на превода. Превел над 75 000 стиха. Също и лично поетическо творчество. На традиционния въпрос колко езика знае и владее, той отговаря, че продължава да учи български.
– Иван Динков – „никоя победа не връща мъртвите“. Все тая честност, честност, честност. След съвестта и стиховете едва ли има трети ад.
– Георги Спасов – достойно е да бъдеш непокорен. Като всеки даровит и истински човек, и Георги Спасов през цялото време на живота си не можа да се примири с действителността.
Следващият том от поредицата „География на българската литература“ ще пренесе читателите в Перник с акцент само върху утвърдените писатели и поети. След това на ред е северозападната част на страната, а Иванов подготвя и специален том за авторите от Пазарджишка област, в който ще включи и Любен Каравелов и Димчо Дебелянов, тъй като до Съединението Копривщица е влизала в департамента на Татар Пазарджик, като един от шестте административни центъра в Източна Румелия.
Тодор ГРОЗДЕВ
--230.jpg)
--230.jpg)
