Едни от най-добрите парапланеристи в света дойдоха на Pazardzhik Open

Беше доста зор, но резултатът си заслужаваше, категоричен е организаторът-домакин Кирил Ендаров

ПАЗАРДЖИК. Областният град вече се утвърди като спирка в шампионата по парапланеризъм. Измина третото издание на състезанието по целно кацане Pazardzhik Open 2026, кото сега се проведе на Овчите хълмове над Овчеполци. Участваха 26 души от България, четирима от Косово и трима от Черна гора, а косоварите бяха едни от най-добрите пилоти в света. Което вдига рейтинга на състезанието му, обяснява пред „Знаме“ организаторът и домакин на надпреварата Кирил Ендаров. Собственикът на „Уникат мебел – 77“ от години е запален парапланерист и се състезава по света и у нас.

„Големите имена в стартовия лист привличат и други, същевременно класните пилоти печелят точки за световната ранглиста“, казва Кирил. „Радващо , че

от българите участваха всички наши големи имена

Валери Цветанов, който за трета година тук става първи, е най-добрият български пилот. Голяма надежда е класиралият се на 2-о място млад перничанин Милен Милчев. Той е на 20 години. Наскоро бяхме заедно на състезание в Албания, в Берат, стана трети в конкуренция с много силни състезатели“.

В крайното класиране сега трети е Бисер Андонов, а братът на Милен – Влади, е четвърти. Отборно „Перник 1“ е първи. При дамите златната купа и медал отиде при Владимира Христозова (БГД „Адам“), а призовата тройка допълниха Лизиета Таги от Косово и Галина Иванова (DaVinci Point).

Кирил Ендаров също летя, но основно трябваше да се съсредоточи в организацията. На гърба си той изнесе основната част от хамалогията, но имаше и помощници.

Зор и екипност

„Хич не беше лесно. Имах помощник – Иван Танчев, който преди години е правил състезания в Пазарджик, сега е пенсионер. Двамата подготвяхме терена, извозваше пилотите до старта. Помогнаха ни и още хора. Общината ни удари най-силно рамо – за пореден път, иначе нямаше как да направим състезанието. Много ни помогна „Планинско спасяване – област Пазарджик“, както и кметът на Ивайло – парамедикът Цвятко Луджев“, казва Ендаров. И пояснява, че Луджев всяка година идва и безвъзмездно осигурява не само медицинската помощ, но и пейки, маси, включвал се и в косенето на поляната… „Кметът на Овчеполци Костадин Карабончев лично изчисти голямо сметище непосредствено преди състезанието с багер – и така ни спаси от излагация пред българи и чужденци. С минералната вода и организацията безвъзмездно ни помогнаха от кафе „Зеленото“. Рекламна агенция „Фанатик“ със старание и професионализъм подготви мърчандайзинга на състезанието – всички състезатели получиха по един сувенир, отделно тениски с щампата на Pazardzhik Open 2026. Кетърингът на „Валтинпаз“ беше на топ ниво... Е, имаше и неприятни изненади.

Скараджията, който да разположи барбекюто на Овчите хълмове, спря да си вдига телефона

два дни преди състезанието. Трябваше скоростно да намерим заместник. „Планинско спасяване“ осигури точния човек – той държи закусвалнята в КРЕЗ. Показах му в петък къде ще летим и в събота той беше там. Хора бяха разбрали за състезанието във Фейсбук и ме питаха дали може да докарат царевица на пара, понички… Включиха се и те...

Времето и тази година го уцелихме… почти

През 2024-та цяла седмица валя дъжд и на самото състезание изгря слънце и след състезанието пак заваля. Миналата година времето беше хубаво, макар че се наложи да спираме за да изчакаме да се появи вятър. Тази година прогнозата за вятър бе много добра предния ден, но в деня на състезанието очакванията не се сбъднаха – промени се посоката и силата на вятъра и се наложи да спрем и да изчакаме подходящите условия. Спряхме и заради дъжд, но след това пак пекна едно хубаво слънце и успяхме да направим по седем кръга, което е много добре. Можеше да се напънем за още малко с оглед на повече спечелени точки от класните пилоти, но всички бяхме изморени, а и трябваше да се съобразим с участниците, които нямат толкова летателен опит“, обяснява организаторът.

В предишните две години Pazardzhik Open бе национален шампионат и определяше националния шампион на България, в момента е кръг от националния календар, но прогресът е налице.

„Организацията е от съществено значение. Другата седмица отиваме на „Албания оупън“ – уникално състезание във Фльора, на морето, което продължава цяла седмица. Организират го вече 25-та година, участват около 130 души,

военните с камиони извозват състезателите

Там има доста спонсори, има официални вечери, има екстри и участниците се чувстваме специални и обгрижени. Но не навсякъде е така добра организацията. Например сега като бяхме в Италия на Световната купа, платихме такса от по 140 евро за участие на човек, но се оказа, че не ни се полага дори вода, камо ли сандвичи за обяд… Бяхме високо горе в Алпите, където няма магазини, няма нищо… И когато ни закараха до вилата, за да обядваме, влизаме в ресторанта в два без пет и оттам любезно ни казаха: „Ами ние работим до два часа“. И всички – включително световните асове, освен жадни, останаха и гладни“, разперва ръце Кирил Ендаров. Питаме го как парапланеристите усещат кризата.

„При нас няма криза. Винаги ни е било трудно.

Трябваше да ходим на състезание в Ирак, но заради войната то отпадна

Парите за самолет и такса участие ни ги върнаха, но изгубихме таксите за издадените визи – по 70 долара на човек. Трябваше да има и състезание в Дубай, където ходим всяка година, но то също отпадна. А на Световната купа в Италия силните състезатели от Китай, Южна Корея и арабските страни не дойдоха - заради войната им беше много трудна локацията. Така че кризата се отразява и на нас, но пък интерес има и самият спорт се развива. В други държави състезанията траят по два и повече дни, докато нашата федерация не ни финансира, дори частично. Затова и няма наплив от нови хора. Ние сме около 7 човека от България, които активно участваме в състезания навън“, допълва ентусиастът. Може би и заради страх от падане няма наплив, питаме го.

„Хората си мислят, че е опасно.

Когато качих анонс за състезанието във Фейсбук, не закъсня коментар: „Изверги, някой ще се пречука бе!“

Но не е така. Отскоро взех да карам мотор – купих си туристически мотоциклет „Хонда Африка“, за пътешествия. И колкото и да е стабилен на пътя, да караш хиляда километра без да се уморяваш, забелязах, че с мотора е хиляда пъти по-опасно от летенето с парапланера Когато си натрениран и летиш с парапланер, ти сам преценяваш условията на вятъра, времето, силен или слаб е вятърът, откъде духа, какви са облаците, и почти нищо не може да те изненада във въздуха. Ти контролираш всичко сам, докато с мотора много зависиш от останалите участници в движението, които нерядко те засичат, от пясък, дупка или масло на пътя. И моторът няма спиране, а с парапланера имаш запасен парашут. Вярно, че

има парапланеристи, които правят опасни номера

но като цяло повечето пилоти ги правят над вода – за да видят предела на крилото, въртят лупинги, кръгове… Такъв курс се прави над езерото в Охрид, аз съм летял така над езерото Гарда в Италия. Докато се учех, ми беше притеснено, и трябваше да минат сигурно 4 години, и изведнъж нещо ми се отпуши. И излитам усмихнат. Беше над кариерата в Огняново, духаше източен вятър, излетях и се усмихнах широко, и си викам: „Леле какъв кеф!“. Дотогава не бях изпитвал толкова силно удоволствие от летенето“, спомня си Кирил. И признава, че и в техния спорт има пилоти, които ги е страх от височини.

„Един приятел, много силен парапланерист, много добър целен кацач, та с него бяхме на крепостта в Алания, Турция. Беше го страх да застане на ръба на крепостта. Защото не е вързан за крило. Аз живея на първия етаж и когато веднъж излязох на терасата на един комшия

на седмия етаж, също се вкопчих в парапета и не можех да погледна надолу…

Но с крилото е друго. Вярно, горе студеният въздух слиза, а топлият се качва и от тази турбуленция има едно клатене, силно ни клати, подмята ни. Викаме му „ламбада танци“. Но го преодоляваш. Преди години в Сопот, с моя клуб „Скай номад“, питах инструктора какво да направя, за да не ми е притеснено. И той ми каза, че горе нищо не може да стане, без да нямаш време да реагираш, стига да не се притесняваш. Но самообладанието и увереността се трупат с опит“, добавя съгражданинът ни. Макар че дисциплината му е целно кацане и не лети нависоко, защото трябва да стигне бързо до мишената, е летял и в кроскънтри - излиташ и летиш цял ден, по 300 километра на 2000-3000 м височина. На Овчеполци сега крилата излитаха на 80 м денивелация, а на Сопот, където е близкото място за летене на Кирил и компания, денивелацията е 900 м с около 15 минути до кацане. Може да опитате. Ако още обмисляте, изчакайте Кирил Ендаров да осъществи следващата си идея - зрелищно състезание-демонстрация за много опитни пилоти. „От моста на Марица в посока Острова, по черния път може да стане теглене от джип с лебедка на парапланериста – може да се наберем на около 150 м височина. Така завършихме сезона миналата година на Узунджово. И беше страхотно.“

Дочо ЧАНЕВ