„Бичуване с коприва“ за „изгаряне“ на злото и болестите
Копривата е едно от най-противоречивите растения, които се срещат по нашите земи. Някои я заобикалят с недоволство и дори с боязън, защото всеки знае, че тя „пари“, като усещането не е никак приятно. Други пък я търсят и събират с грижа и упование в полезните й и даже лечебни свойства.
Копривата е едновременно скромна и величествена, подла и лековита, обикновена и почти магична. От древността до днес тя не просто оцелява, а храни го, лекува го и дори е главно действащо лице във вярвания и легенди.
Забравеното богатство на миналото
В миналото копривата е била далеч повече от плевел. Заемала е важно място в бита на хората, особено в селските райони. От незапомнени времена хората са открили, че влакната на копривата могат да се използват за изработка на платове. От тях са правени здрави нишки, въжета, рибарски мрежи и дори дрехи. В Европа през Средновековието копривата често е била ползвана като алтернатива на лен и коноп.
По време на войни пък, когато традиционните суровини са били оскъдни, копривата отново влиза в употреба. Известно е, че
през Първата световна война от нея са изработвани униформи и платове
Това растение, което расте почти навсякъде, се оказва стратегически ресурс.
Но приложението й далеч не спира дотук. В народната медицина копривата е била истинско съкровище. С отвари от листа и корени са пречиствали кръвта, пили са се при болки в ставите, анемия и дори за укрепване на косата. Бабите са знаели, че копривата „гори“, но и лекува.
Копривата като пазител
Копривата не е само растение, но и част от фолклора и митовете на много народи. В българските традиции често се свързва със защита и пречистване. Смятало се е, че копривата притежава силата да гони злите духове. В някои села хората са поставяли стръкове коприва около домовете си или в обора, за да предпазят добитъка от „лоши сили“ или от уроки. Съществува и поверие, че ако човек бъде пернат леко с коприва, това ще го предпази от болести. Макар днес това да звучи странно,
в миналото „бичуването с коприва“ е било част от народната медицина за стимулиране на кръвообращението
Други виждали малко по-различен символизъм в паренето – болката от копривата се възприемала като „изгаряне“ на злото или болестта.
А в славянските легенди свързват копривата и с издръжливостта. Може би защото расте на трудни места, оцелява при неблагоприятни условия и „се защитава“ чрез способността си да пари – качества, които хората са уважавали и често възприемали като магически.
В някои традиции тя е била част от пролетни обреди, свързани с новото начало и обновлението на природата. Смятало се е също така, че пречиства дома, както и че носи здраве и жизнена енергия, че може да „събуди“ тялото след зимата.
Копривата на трапезата – от нуждата към модерна суперхрана
Едно от най-важните и дълготрайни приложения на копривата е като храна. В миналото тя често е била „храна на бедните“, особено през пролетта, когато хранителните запаси са намалявали. Но днес копривата се завръща като модерна и ценна съставка в здравословното хранене.
Младите й листа са богати на витамини – особено витамин C, витамин A и желязо. Това я прави изключително полезна при пролетна умора и недостиг на хранителни вещества. Ето защо в българската кухня копривата е традиционна съставка в редица ястия.
Класическата супа от коприва е пролетта в чиния. Съчетана с ориз или картофи, подправена с чесън и кисело мляко, тя е едновременно проста и вкусна. Други традиционни популярни ястия са каша с коприва,
баница с коприва,
яхния от коприва, пюре от коприва.
В някои региони копривата се използва и като заместител на спанака. Вкусът й е по-наситен и леко тревист, но при правилна обработка става мек и приятен. А след попарване или готвене парещите й свойства изчезват напълно. Това я прави напълно безопасна за консумация и универсална.
Днес копривата преживява истинско възраждане. В свят, който все повече търси природни и устойчиви решения, тя отново заема достойно място. В хранителната индустрия се използва в био продукти, хранителни добавки, чайове, зелени смутита. Сушената коприва е популярна като чай, който подпомага детоксикацията и подобрява метаболизма.
Прахът от коприва пък се добавя към супи, сосове и дори в хляб и бисквити
Копривата със сигурност спада към суперхраните – термин, който подчертава високата й хранителна стойност. При това - напълно заслужено, тя е богата на желязо, калций, магнезий, антиоксиданти. Затова е предпочитана от хора с анемия, спортисти и всички, които търсят естествен начин да подобрят здравето си.
Все повече готвачи и кулинарни ентусиасти я включват в рецептите – от крем супи до гурме ястия. Така тя преминава от „селска храна“ към изискан кулинарен продукт. Най-разпространена е в ресторантите в скандинавските държави, но и на други места с нея приготвят вкусни паста, песто, ризото и други модни блюда. Чайовете от коприва се радват на интерес в wellness културата и социалните мрежи. Пият ги за енергия, кожа, коса и имунитет.
В козметиката също има широко приложение.
Екстракти от коприва се използват в шампоани против косопад, лосиони за кожа и кремове
Тя стимулира растежа на косата и подобрява състоянието на скалпа. Добре действа и на кожата.
В медицината копривата продължава да бъде обект на интерес. Изследвания показват, че тя може да подпомага лечението на възпаления, алергии и дори проблеми с простатата.
Но може би най-ценното в копривата е нейната способност да свързва миналото с настоящето. Тя е растение, което нашите баби са събирали с ръце, готвили са го с любов и са го предавали като знание на следващите поколения. Днес, в свят на бързи храни и изкуствени продукти, копривата ни напомня за нещо важно – че най-ценните неща често растат тихо край пътя, незабелязани. А що се отнася до неприятния й навик да пари, може би го прави, за да ни напомни, че истинските съкровища изискват малко усилие.
„Знаме“
Крем ризото с коприва, пармезан и лимонова кора
Необходими продукти (за 2–3 порции):
1 чаша ориз арборио, 2 шепи млада коприва, 1 малка глава шалот или лук, 2 скилидки чесън, 50 г масло, 2 с.л. зехтин, 700–800 мл зеленчуков бульон, 50 г настърган пармезан, кора от половин лимон, сол и черен пипер на вкус, бяло вино (около 50 мл) – по желание.
Начин на приготвяне:
Попарете копривата с вряла вода за 1–2 минути, след което я отцедете и нарежете на ситно. Така премахвате жилещия ефект и запазвате свежия зелен цвят.
В тиган загрейте зехтина и половината масло. Добавете ситно нарязания лук и гответе до прозрачност. Сложете чесъна за кратко, колкото да пусне аромат. Добавете ориза и го разбъркайте, докато стане леко прозрачен. Ако използвате вино – налейте го и оставете да се изпари. Започнете да добавяте топлия бульон на малки порции, като разбърквате постоянно. Изчаквайте течността да се поеме, преди да добавите следващата. Когато оризът е почти готов (след около 15 минути), добавете нарязаната коприва. Свалете от котлона и добавете останалото масло, пармезана и лимоновата кора. Разбъркайте енергично – това придава копринената текстура.
Сервирайте веднага, поръсено с още малко пармезан и няколко капки зехтин. Може да добавите и запечени кедрови ядки, тънки стърготини пармезан, леко поширано яйце отгоре (за още по-луксозен ефект).
Малък трик от шеф-готвачите: Ако пасирате половината от копривата с малко бульон и я върнете в ризотото, ще получите още по-наситен зелен цвят и кадифена структура.
Традиционна баница с коприва
Необходими продукти: 500 г кори за баница, 3–4 шепи млада коприва, 3 яйца, 200 г сирене, 1 връзка пресен лук (или 1 глава стар лук), 100 мл олио или разтопено масло, 150 г кисело мляко, 1 ч.л. сода бикарбонат, сол на вкус.
Начин на приготвяне:
Измийте копривата добре и я попарете с вряла вода за 1–2 минути. Отцедете я и я нарежете на ситно.
За плънката смесете в купа яйцата, натрошеното сирене, киселото мляко със содата, нарязания лук, копривата. Разбъркайте добре. Ако сиренето е солено, може да не добавяте допълнително сол.
Намажете тава с мазнина. Редете корите, като всяка леко намазвате с олио или масло. Между тях разпределяйте от плънката. Може да направите класическа вита баница (навити кори) или наредена на пластове (по-лесен вариант).
Печете в предварително загрята фурна на 180°C за около 35–40 минути, докато стане златиста и хрупкава. След изваждане може да напръскате леко с вода и да покриете с кърпа за 10 минути — така става по-мека отвътре.
Някои тънкости: Най-вкусна става с млада пролетна коприва. Някои добавят и джоджен или копър за още аромат. В някои региони се слага и ориз в плънката.
