Истории, скрити зад марките, клеймото и забравените романтични послания
ПАЗАРДЖИК. Пазарджишкият фотограф-любител Никола Колев публикува във Фейсбук стари пощенски картички за миналото на нашия град, придружени с обяснителен текст към тях. В ерата на дигиталното бързане днес да изпратиш парченце от света в късче картон, изглежда почти забравено. Черно-бели или ръчно оцветени, картичките връщат пазарджиклии стотина години назад във времето, носещо духа и романтиката на живия град.
Иван Божков е човекът, за който старите пощенски картички, не са просто прашна хартия, а живи свидетелства за отминали животи, споделени радости и незаглъхнали признания. В колекцията му от стотици картички се крият не само редки исторически кадри, но и стотици човешки съдби, запечатани с мастило и пощенско клеймо.
Филокартията (събиране на картички)
не е просто хоби, а лична мисия за спасяване на истории. Днес там оживяват изчезнали архитектурни шедьоври, лица от забравени епохи, мирис на стара хартия и адреси от миналия век, които все още чакат своя получател. Пътували през войни, граници и десетилетия, старите пощенски картички днес говорят на своя собствен език. Защото хартията помни повече от хората. Никола Колев ги изважда на бял свят, за радост на пазарджиклии, за да ги видят и да ги помнят.
В този брой ви срещаме с Иван Божков, притежател на една от най-интересните колекции у нас. Той е родом от Пещера, отскоро и жител на Пазарджик. След средното си образование работи в областта на ресторантьорството, а
вече 16 години е салонен управител в луксозен хотел-ресторант в областния град
Там екипът на „Знаме“ се срещна със събирача на пощенски картички и остава благодарен за отделените му минути.
- Колекционирам стари пощенски картички повече от 20 години – започва разказът си Иван Божков. - Носталгията по родния ми град Пещера, работейки в София, ме подтикна да купя от антикварен магазин за 20 лева първата си пощенска картичка. Оттук започна всичко. 20 лева за онова време си бяха много пари, но цената й не спря да разпалва страстта ми за още и още.
Следващата се оказа за пещерския курорт Свети Константин, после - от Брацигово, по-късно - от цяла България, а сега - и от интернет.
Приятели обикалят по пазари в страната и купуват все по-стари и по-интересни
екземпляри. Хартиените старини се крият по таваните и мазетата, каквито 30 пощенски картички открих във възрожденска къща в Брацигово, припомни колекционерът.
Картичките са събрани по теми в специални албуми, като този за богатството на българския фолклор – народни носии от различни етнографски региони в страната. Интерес представлява 100-годишна картичка от седянка на 7 жени в Брацигово, облечени в традиционните костюми.
Царската фамилия – цар Фердинанд и съпругата му Елеонора, цар Борис
и отрочетата им, както и други височайши персони от двора присъстват в колекцията „Царство България“. Тук са и царските дворци „Врана“ и „Евксиноград“.
- Какво е една пощенска картичка, без надписа на обратната й страна, пропътувала до различни адреси у нас и в чужбина, пита се Иван Божков. И уточнява, че думите там казват всичко. - Думите носят различни истории и преживявания.
На картичката „Ваксаджиите от Татар Пазарджик“
се виждат 3 циганчета, подредени по височина, а пред тях са поставени сандъчетата и четките им за лъскане на обувки. Тя е една от любимите ми екземпляри, превърнах я в снимка и после в красива картина, която краси дома ми, похвали Иван Божков.
Написаното отзад на картичките са повече лични послания към получателя като: „Изпращам ти лика си за спомен“ и други. Освен текста, хубаво е да се разчита и гербовата марка с пощенския печат, понякога печатите са по два и по три. Така научаваме за пощенската станция, от която е изпратена, през къде е преминала, за да стигне до получателя, смята колекционерът.
Най-ранната картичка в колекцията му е от 1900 г.,
а по-стари трудно се намират.
- Повечето от тях са черно-бели, но има и цветни – ръчно рисувани. Като тази на големия пазарджишки художник Стоян Василев. На нея се вижда пейзаж, лично рисуван от автора й. Вероятно картичката е вид покана, изпратена до известни люде, да посетят негова изложба. Тя е изключително ценен екземпляр в колекцията, доволен е Иван.
Последната негова придобива е картичка на пространство до сегашния Битов комбинат в града. Централно място там заема автомобил, отстрани се виждат магазинчета с рекламите. В един от тях са продавани бакърени изделия.
- Иначе как днес ще знаем откъде пазарджиклии са купували такъв инвентар от търговец преди 100 години?!
Богата е и фотографската колекция на Иван Божков. Най-скъпи до сърцето му са снимките на рода му от пазарджишкото село Паталеница. Тук са дядо и прадядо, баба и прабаба, майка, баща и други родственици.
- Тук е и първата ми бебешка снимка в ръцете на дядо ми навръх Гергьовден – празника на ритуално печените агнета върху жарава в рова на улицата. Отколешната традиция е жива и до днес.
Любопитни са и 100-годишните снимки на шестима фотографи, работили в Пазарджик
Изработвани върху картон, те предизвикат възхищение от това как е възможно да се постигне толкова високо качество – красиви, с невероятен контраст. Предполагам, че заможни елегантни хора специално са поръчвали да ги снимат за спомен. На фотоси от този род са и сватбари – младоженци и гостите им, допълни Иван.
- Днес, във времето на технологиите, пощенските картички са изчезващо изкуство, изрази огорчението си той. - Иначе, те са живи свидетели на едно отминало време и пазят паметта му.
Не само картичките са хоби на Иван. Първата му колекция – от тракийски и римски монети, е от 1997 г. Лицензиран нумизмат е, член е на нумизматичното дружество „Филипопол“ в Пловдив. Един от тримата нумизмати. Още се пита,
държейки две римски монети в ръката си,
как у него се разпалва страстта да събира стари монети. Колекцията му включва още контрамаркирани екземпляри. При разчитането им се допитва до специалиста Ставри Топалов. Днес по-рядко се връща към хобито с монетите.
Механичните часовници са другата му страст.
Колекция то 200 различни марки тиктакат в такт с времето
- Времето им отминава, затова се опитвам да съхраня от изчезване повече от тях – казва Иван. - Тези с малките дефекти поправям сам, имам си часовниково бюро, богат набор инструменти и достатъчно резервни части. Благодарен съм на стар майстор-часовникар в Пазарджик, който ми помага при по-сложните повреди. Най-важно е всички часовници да работят. Затова продължавам да се обучавам и да търся тънкостите на часовникарския занаят. Така аз съм полезен за себе си и за часовниците.
Мечтая един ден да покажа на широката публика всичко, което от години кътам с любов, опитвайки се да съхраня частица от миналото. Пазарджиклии заслужават да се докоснат до интересни пощенски картички и да научат повече за своя град отпреди 1 век. Обмисляме с Никола Колев, който публикува мои картички в интернет, да организираме изложба, та картичките да видят бял свят. Надеждата остава...
Пенка МИХАЙЛОВА
