„Трябваше да играем с четирима, а не с трима защитници. Централният им нападател е много бърз, а не сме прибрани“… Възрастният мъж на трибуните на „Георги Бенковски“ има свое мнение като всеки запалянко, за загубата на „Хебър“ от „Добруджа“ в 11-и кръг на Втора лига, но не е обикновен фен. Той много добре знае как се надбягва противниковата защита и се разшива противниковата мрежа. По време на мача Стоян Стоянов-Таро бе награден от президента на „зелените“ Валентин Василев (по инициатива на общественика Александър Алексиев) с почетен плакет от клуба послучай 80-годишнината си. Таро е вдигал шампионската купа на ЦСКА през сезон 1965/66.
„Бягах много и момчетата в махалата ми викаха, че съм таратайка. И започнаха да ми викат Таро. Живеехме до река Гумнянка на „Стефан Караджа“. Имаше гробища срещу реката и през нощта големите режеха каваци, от които направиха футболни врати и волейболна мрежа на игрището. Там играехме. Топки нямаше. Аз започнах с един чорап, натъпкан вътре с парцали. В първо отделение
събирахме по една стотинка, за да купим за 20 стотинки топка
– продаваха едни малки… Десетгодишен играех с големите“, връща се назад в годините център-нападателят. Една година тренирал лека атлетика. „Започнах с футбол. През лятото по цял ден тренирахме спиране с ляв, десен крак, тръгване на стария стадион. Учех в механотехникума и ходех пеш, че автобусите бяха на един час. Върна се пеш, хапвам, връщам се пеш до стадиона, тренирам и се връщам пак пеш. Гледам по какво ще ме вдигат, чета два-три урока назад. Бях добър ученик, защото имаш ли двойка, не ставаш и за спорта. Ние юношите непрекъснато играехме контролни срещи с мъжете на „Ботев“ (Пазарджик).
Те бяха големите, но ги беше много страх от нас
Биехме наред пловдивските „Локомотив“ (с Христо Бонев), „Ботев“, „Спартак“ и „Марица“… В областния турнир бяхме с Пловдив и Смолян, станахме първи и в Пазарджик определяхме междуобластно кой отива за финалите. Първо играем с „Хасково“, втория със „Смолян“ и после със „Спартак“-София. Първия мач бихме 6:1, аз вкарах 5 гола. Втория мач вкарах 3, а от „Спартак“ паднахме 0:2. „Хасково“ обаче биха „Спартак“ и ние се класирахме първи. В София ни разпределиха в две групи. Бяхме с „Локомотив“ (Бургас), люпилнята на футболисти „Септември“ (София) и „Берое“. Но първо в една зала всички трябваше да минат да покрият норматив. Топката на крак, коляното, рамото, главата – 6 пъти за шестица. След скачаш високо и удряш топката, а на една врата с десетки по ъглите - с ляв и с десен крак да ги улучиш. Само четирима души получихме шестици… На „Локомотив“ вкарах два гола, на беройци един, а в третия мач със „Септември“ подадох на Танчо (Гилев, б.р.), направихме двойно и той отбеляза за 1:0. Но получих криза и излязох. Оставаха 6-7 минути. Съдията им даде дузпа, после им свири фаул – и така ни биха. На финала „Черно море“ играят със „Септември“, но се знаеше кой ще е шампион – „Септември“. Там имаше много таланти“, разказва за далечната 1963-а Таро. Нея година „Спартак“(Пловдив) става шампион на България – с Диев, Дишков...
И бързали да не изпуснат изявения голмайстор на Пазарджик
Тогава „Ботев“ изпада от „Б“ група в зоните. Така Стоян отива под тепетата, четвъртокурсник в тамошния механотехникум. Кара подготовка със спартаковци в Гърция. „Върнахме се и веднага с един москвич ме закараха директно в София, да ме картотекират – защото и други ме искаха. Картотекираха ме скоростно и на другия ден в Пловдив играем с „Ботев“ контролна среща. Помолих ги да остана в Пазарджик и се разбрахме да се видим на мача следващия ден. Прибирам се вечерта в 12 часа с приятели, влизам вкъщи, гледам – двама души. А те разговарят с майка ми и с баща ми
– полковник и капитан от Държавна сигурност,
скрили колата, да не се вижда. Искат да ме карат в София. Аз ги убеждавам, че трябва да ходя в Пловдив. Сутринта рано-рано от МВР-Пазарджик се обаждат на министър Ангел Солаков (заклет фен на „Спартак“) и така вместо за Пловдив, се озовах в София. Обръснаха се спътниците ми и ме водят при Солаков. Той вика: „Оттук нататък си при нас. „Спартак“ е едно!“. И започнах. Правех много голове в контролите. А централният им нападател, на 35 години, не игра в нито една проверка. Там бяха и вратарят ни Жоро Найденов, и други цесекари като Иван Ранков, Пантелей Димитров-Лейката... Отборът от „Б“ група бе влязъл в „А“ група. Първия мач играем с „Берое“ в Стара Загора, мен не ме пускат. Влиза тоя, който не е тренирал в контролите! А отвън на пейката треньорът на „Славия“ Атанас Пържелов и помощникът му Тасков – а той беше и на националния отбор, викат ми, като не те пускат, ще дойдеш при нас
И отидох в „Славия“, обиден – детска работа!
След една седмица обаче идват от ЦСКА веднага и ме прибират. Защото трябва да ходя войник. Ако бях останал в МВР при „Спартак“, всичко беше наред. Аз спях в блокче на ъгъл на „Граф Игнатиев“, и ме пазеха моите хора – полковникът и капитанът, да не ме вземат от други отбори. Сутрин се разписвах и ме караха на стадиона. Но двамата тръгват за ГДР с един мерцедес, катастрофират… Останаха живи, но не бяха в София, иначе нямаше да допуснат да ме вземат „Славия“ и ЦСКА“... На „Армията“ Таро е в един отбор с Колев, Цанев, Якимов, Гаганелов, Пенев, Никодимов, Боби Станков… „Понеже съм много бърз, треньорът Орманджиев вика, няма да бързаш, няма да се натискаш, Иван Колев другата година ще приключи с футбола, и тогава ти си на ход. Предната година ЦСКА завърши на 11-то място при Григорий Пинайчев, треньор от СССР, дето първо им викал: „Здравствуйте, будущие чемпиони!“… И го изгониха, после Стоян Орманджиев от началник на отбора стана старши треньор.
Малко известно е, че преди Орманджиев, след Пинайчев съвсем за кратко Божков бе треньор
Ние спяхме в едно хотелче на Витоша, сутринта рано се събираме, в росата, д-р Божков посегна да ритне топката, но си счупи крака и назначиха Орманджиев“. Таро играл в два официални мача, в международни – не, освен контроли. „Не можех да изместя нито Иван Колев, нито Цанев, нито Романов. Това бе шампионски отбор! На Якимов не можеш да му вземеш топката. А Цанев беше пример за голмайстор. Той е играл хокей като малък и като тръгне… Помня в един мач с „Левски“ излъга един, двама, вратарят се хвърли срещу него, той я лъзна в другия ъгъл. Много красиво!... Тренирахме много, спаринги с други отбори също правехме доста, ако мачът е в събота, в понеделник две тренировки и то много тежки. Вторник – две тежки… След титлата ни водиха с жените в Австрия и Италия на екскурзия. Върнахме се и трябваше да заминем за 10 дена с Дортмунд.
Обаче аз разтегнах слабините,
което за 3 месеца ме извади от терена. Един треньор от София, Цветков, зет на Манол Манолов, ме извика в Смолян.Но в ЦСКА всички момчета бяха много точни и земни, имаше шеги и закачки. Като разтегнах, ми дадоха едно мазило „Капсулин“, американско. И като се намазах преди контролата, не можеш да се изкъпеш, ще те изгори. Аз взех да подскачам, държа си слабините, взеха да се смеят всички. Орманджиев чу отвън и влетя: „Що се бъзикате?“…
В Смолян след два месеца се оправих и започнах да играя. Тук бе и нашият Никола Фотев. На една контролна среща играем с „Берое“. Беше края на февруари, имаше заледен сняг, аз изпреварих Цуки Тодоров и още един, пуснах по-дълга топка срещу вратаря им Олимпиев. И за да не го ударя, правя кълбо напред, той като ме хвана за коленете, вдигна ме на тройно салто и като паднах, пукнах сакроилиачната става. Водиха ме във Виена при д-р Роберт Еленик… Три години бях почти на легло. На морето се заривах с топъл пясък и се въртях. Започнах с „Хебър“, но се оказа, че не мога да тренирам пълноценно – водеха ме на работа във „Вела Пеева“, седми разряд, 80 лева заплата. От „Лъсков“ (Ямбол) ми дадоха 1500 лева и отидох. В контролните срещи правех много голове, взеха да ме носят на ръце.
Влязохме в „А“ група
Преди всеки мач ми бият реопирин и Б12 в бута, но влизам за по едно полувреме. И пак вкарвах голове. Аз съм много бърз и техничен, но не тичах. Пазят ме двама души, но като стоя, успивам ги и вкарвам“... Таро играе и в „Черноморец“, отново в „Лъсков“ (ходи на лекции в учителския институт и играе). В сезон 1973/74 ямболци имат мач в Пазарджик с „Хебър“, които са на първо място в „Б“ група и победата е виза за елита. „Бях скъсал мускулни влакна, но с една инжекция реопирин бях готов за цял мач. Влязох. Иван Тодоров-Динката, моят приятел, ме пазеше, но не може да ме стигне. Вкарах един гол. Асистирах за друг – 2:0. Ударих и греда. Стадион „Любен Шкодров“ пълен. Псуваха ме много от трибуните, викаха какво ли не – бях с жената. Излязохме вън и аз се страхувах. Народ много и изведнъж… Всички взеха да ми ръкопляскат. Въпреки че аз ги спрях за „А“ група“, спомня си стрелецът, който извън терена е бил учител, преподавател в автошкола и частен предприемач. И е все така бърз.
Дочо ЧАНЕВ
