Отмина предизборна демагогия, изборната еуфория и всенародните тържества, посветени на Априлската епопея. Целокупният български народ сега очаква умерен прогрес в рамките на закона. И се моли да не е изтеглил пак късата клечка. След избори като след избори. А за изборите и за клечката – ама не баш късата, ситуацията е описана още през 1899 година от Иван Вазов в "Службогонци" и от Михалаки Георгиев в разказа "Меракът на чичо Денчо" .
Тъй като комедията "Службогонци" е показвана хиляди пъти на театралната сцена, включително и тази на пазарджишкия театър, предлагам на верните читатели на вестник "Знаме“ откъс от хумористичната българска след изборна класика "Меракът на чичо Денчо":
"Оня ден като минавам през градската градина, господин министре, гледам набрал се народ, един куп, а бандата на войниците засвирила, па свири, перчемът да ти се разиграе. Приближим се, па гледам как свирят. Има едни коскоджамити зор виждат, еле оня с голямата бурия. Мани, брате, то да си издухаш джигера. На тупанджиите по им е лесна работата, ама тупаните са големи, та и това не е малка беля, да мъкнеш толков тупан. Един с тупан, друг със свирка, трети с тромпе, всеки по нещо на зор турнат. Ама гледам един стои пред них, па хванал една клечка, па ни духа, ни и тупан бие, само си върти така на ветър клечката, божем и он нещо върши. Гледам го, гледам го, па си мислим: "Ех, весела му майка, тоя да знае, че живот живее - без мъка печалба!... Та ако може, да ме турнеш, господин министре, на тая работа, баш бих ти казал „сполай“!... А право да ти кажем, че ще въртя що по-харно от него клечката, затова санким имам - и толкова мерак имам, на тая работа..."
Край на цитата.
С оглед на актуалния политически момент призовава в стила на бившия му мистър председател Димитър Попов: За Бога, братя, не гледайте и не слушайте политиците, социолозите, политолозите, демагозите и медийните зози. Четете класиците на българската литература, за да разумеете, какво се случва вчера, днес и утре в скъпото ни отечество.
Михалаки ТОДОРОВ
Бележка на автора: „Зоза“ произлиза от френското zazou. Думата в българския език е нарицателна за млади жени, наконтени и повърхностни.
