Всяка година 10 000 българи умират от сърдечен арест, а апаратите в градска среда могат да ги спасят – казва д-р Борис Манев от УС на БСР
Повече автоматични външни дефибрилатори (АВД) на обществени места. За това се борят група ентусиасти от години в България, а един от тях е директорът на Центъра за спешна медицинска помощ - Пазарджик д-р Борис Манев. Той е член на УС на Българския съвет по ресусцитация. БСР е организация с нестопанска цел, чиято мисия е да допринася за преживяемостта при внезапен сърдечен арест и други животозастрашаващи спешни състояния. През 2022 г. д-р Манев дари два дефибрилатора в Сърница и Калугерово (то стана първото село в България с такъв животоспасяващ уред). Наскоро дарение на два дефибрилатора направиха и пазарджишките общински съветници д-р Елисавета Георгиева и Георги Панушев. Дай, Боже, да видим и други такива жестове след случилата се дълго чакана промяна в Закона за здравето.
Съветът инициира приемането от парламента през февруари законова норма, с която
отпадна изискването единствено медицински лица да оказват помощ
при сърдечен арест и да работят с автоматични външни дефибрилатори. На БСР е и заслугата преди часове МЗ да публикува за обществено обсъждане проект на нова наредба, която разширява възможностите за поставяне на АВД на обществени места, включително учебни заведения, транспортни средства, търговски обекти, културни и спортни центрове, административни сгради, социални институции, предприятия...
Какво е автоматичен външен дефибрилатор?
Преносимо медицинско устройство, използвано при внезапен сърдечен арест – състояние, при което сърцето спира да изпомпва кръв ефективно и жизненоважните органи остават без кислород. Сърцето само трепка и не може да се напълни, а дефибрилаторът работи чрез анализ на сърдечния ритъм на пострадалия. Разпознава опасно нарушение като камерна фибрилация или безпулсна тахикардия и подава контролиран електрически импулс (шок), за да „рестартира“ сърцето и да възстанови нормалния му ритъм. Голямото им предимство пред дефибрилаторите в линейките е, че са създадени за използване от хора без медицинско образование. Те са напълно автоматизирани или полуавтоматични, дават ясни гласови и визуални инструкции – от поставянето на електродите върху гърдите до момента на подаване на електрическия импулс. Компактни, лесни за употреба, проектирани със защити, които не позволяват подаване на електрически шок, ако той не е необходим, което ги прави безопасни за употреба.
Пред „Знаме“ д-р Манев пояснява, че използването на дефибрилатор в първите 3-5 минути след настъпване на сърдечен арест
може да увеличи шансовете за оцеляване от 49% до 75%,
според данни от скандинавските страни. В комбинация със сърдечен масаж (кардиопулмонална ресусцитация, КПР), дефибрилаторите играят ключова роля в спасяването на човешки живот до пристигането на медицински екип. Същевременно на всеки 45 минути в Европа някой получава сърдечен арест и при 56% от случаите оказаната първа помощ е от случайни свидетели… Общо 75% от европейските държави имат регистри за автоматични дефибрилатори със съответните мобилни приложения за локацията на най-близкия от тях.
- Група ентусиасти учредихме БСР като сдружение с нестопанска цел на 11 май 2022 г.
Това е инициатива на проф. Иво Петров, а в УС са доказани специалисти
в медицината като проф. Стоян Миланов, проф. Николай Младенов, председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов, генералният директор на БЧК проф. д-р Красимир Гигов… Няколко човека учредихме съюза и през тези години се работеше най-вече информативно, защото усилията ни в промяна на нормативна база буксуваха дълго време. Основната ни цел е да въведем в страната отдавна утвърдени и препоръчани от Европейската комисия практики за оказване на първа помощ при сърдечен арест - най-честата причина за внезапна смърт - пояснява пред „Знаме” д-р Манев. Участието в съвета е про боно, а законовата промяна провокирала провеждането на мартенското общо събрание, на което
били привлечени нови съмишленици
- Следя иновациите в медицината, а по тази тема в България не се работеше, затова през 2022-а реших да даря дефибрилатори в Пазарджик - бях общински съветник от 3 години и бях решил да напусна Общинския съвет. Имах спестени пари за кауза, но тогавашното местно управление не прояви особен интерес и пренасочих даренията за общини, където няма филиали на Спешна помощ – Лесичово и Сърница… Наред с напредък в науката и практиката на КПР и повишаване нивото на обучение на медицински персонал,
Съветът си е поставил за цел информиране и образоване на общността,
създаване на условия за обучение на доброволци от доброволци, за да знаят тези хора и необходимостта от дефибрилатори, и да работят с него - а с него се работи лесно, машинката е „умна”, натиска се само едно копче. Нужно е и разбиране от страна на работодателите, че дефибрилаторите са необходимост в предприятията им. Защото в момента едни хора купуват и даряват спорадично. Без държавата обаче няма как да се случи всичко замислено. Сега на събранието създадохме няколко работни групи – събираме хора от сродни организации, от различни слоеве на здравеопазването, но не само. И излизаме на терен. Предстои ново събрание. Една от първите ни задачи е да направим
републиканска карта на дефибрилаторите, и мобилно приложение
– като чукнеш на телефона, да знаеш къде най-близо има такава машинка. В София са разположени по метростанции, във вериги бензиностанции, при нас знам, че има в „Коловаг”, в „Костал”… Но самите работодатели трябва да се включат активно като партньори - добавя д-р Манев. Той организирал среща с БЛС, с фелдшерите и лекарските асистенти, държи комуникация с БЧК. Дава за пример Столична община, която при предходното управление е разработила ноу хау за внедряването на автоматични дефибрилатори
От сряда БСР вече има уебсайт, на адрес resuscitation.bg , а там пише, че
ВСЯКА СЕКУНДА СПАСЯВА ЖИВОТИ!
Защото над 10 000 българи умират от сърдечен арест всяка година. И с правилно обучение в кардиопулмоналната ресусцитация всеки един от нас може да бъде разликата между живота и смъртта на някой наш сънародник. Затова започваме кампания за информираност чрез него и по други канали, защото много хора не са наясно какво значи това. Всяка една минута без КПР при сърдечен арест намалява шанса за оцеляване с 10% и бързата реакция на случайни свидетели може да удвои или утрои шансовете на пострадалия.
Тодор ГРОЗДЕВ
Д-р Борис Манев
