Петър Стефанов Щърбанов е роден през 1836 г. в Панагюрище. Той е вторият от братята Щърбанови и зет на Петър Дудеков. Получава образованието си в родното място. Владее турски и френски език. Участник е в основания от Васил Левски революционен комитет през 1870 г. След това става член на комитета по подготовката на Априлското въстание и на Привременното българско правителство в Панагюрище след обявяването му. Участва в сраженията при отбраната на града. Къщата на Петър Дудеков е била едно от местата, където са се събирали членовете на съзаклятието.
На 30 април 1876 г. Петър Щърбанов напуска позицията „Канлъ табия“ и отива да вземе семейството си от къщата на Дудеков. Там е събрано цялото население на махалата както и група въстаници. В ранния следобед около сградата и двора се появяват първите групи турски башибозуци, които се опитват да влязат в двора, но са отблъснати от стрелбата на въстаниците. Когато се събира по-голяма група башибозук, те разбиват вратата с брадви и влизат в двора. Петър Дудеков е посечен на стълбището при прозореца към горния етаж (там и сега личат следи от кръвта). Заловените мъже от долния етаж също са избити, като кръвта потича и стига до зимника. Петър Щърбанов остава верен на революционната клетва „да не се даде жив в ръцете на врага“, и се самоубива на 30 април 1876 г. в избата на Дудековата къща. Той постъпва като Кочо Честименски. Съсирената кръв е попила в дъските и оставила много следи навсякъде в къщата.
Децата, които има с жена си Нена са наречени Стефан, Павел, Нона и Прода. Стефан не оставя потомство, Нона умира четиригодишна от уплах в деня на бащината си смърт, Прода свързва живота си със Стефан Мачев, който е представител на друг голям революционен род в Панагюрище. Братята на Петър Щърбанов - Павел, Петър, Филип, Лулчо и Димитър, съща са членове на априлското съзаклятие.
На 30 април 1876 година Петър Щърбанов извършва подвиг, жертвайки живота си за българската свобода. Това му отрежда важно място в Пантеона на българските възрожденци. На 30 април се навършват 150 години от неговото преминаване в легиона на безсмъртните.
Той произхожда от стар род, според някои краеведи, водещ началото си от селището край средновековната Секрасна-крепост на 5 километра южно от Панагюрище. От тях научаваме, че предците им са от хората, отбранявали твърдината при турското нашествие с решимост, която кара арабският вожд Фелах Ахмед да им обещае ферман с правдини, какъвто им издействал от султан Мурад I в 1363 година. Съгласно този документ местните жители се ползвали със самоуправление, срещу задължението да ходят конници в турската армия. Заедно с другите такива от целия Балкански полуостров образували елитен конен полк, носил името Левантински, а казармата му е била в Левент чифлик в Цариград.
Знаменитият панагюрски род Щърбанови трайно присъства на страниците на въоръжената борба срещу турското владичество. Всички те, Павел, Петър, Филип, Лулчо и Димитър, до един са в Априлското съзаклятие. А Петър Щърбанов краси със саможертвата си подвига на панагюрци при отбраната на столицата на Априлското въстание.
Делото на въстаниците от 1876 година не е случайна страница от нашата история. Тя с пълно право може да се назове „страница от политическото ни възраждане“.
Може да се каже, че тази велика саможертва направи от нас българите вечен народ. Без нея, от спомените ни за славното ни минало от Първата и Втората българска държава, няма да остане нищо, „ако делото на въстаниците не бе ги покрило с могъщата си сила.“
„Балканците не сме „второ качество“ европейци, казва академик Георги Марков. Демокрацията-казва той- е родена тук преди 25 века, когато в други покрайнини на Европа са на етап племенни съюзи. Балканите могат да бъдат не само покрайнини, но и начало на Европа, в зависимост от гледната точка. Всъщност днес балканските народи се връщат не в Европа, където те са от векове, а към забравените икономически и политически ценности.“
Това че сме с европейско мислене и нагласа, свидетелства всичко онова, което правят дейците на българското политическо възраждане. Сред тях важно място заемат и представителите на търговско-занаятчийското съсловие, които се явяват най-благоприятна среда за развитие идеите на националната революция.
Родът Щърбанови
Пример за европейско мислене и поведение по онова време е и Петър Щърбанов, който принадлежи на тези среди. Той е второ поколение търговец, онаследил с братята си заниманията на баща им Стефан Щърбанов. Успешен в стопанските си начинания, помага на тъста си Петър Дудеков при водене на сметките. Признание за предприемаческите му способности е фактът, че сред неговите контрагенти са и търговците Арие от Самоков. Ползваните от него френски, гръцки и турски език, очертават географския обхват на стопанските му интереси. Тази мащабна личност притежава остро развито обществено чувство. Няма инициатива в града без негово участие. Намираме го сред учредителите на Братското заемателно дружество/1871/. Срещаме го сред създателите на читалище „Виделина“/1865/.
Избраник на историята
Едва ли тук със сухия език на фактите ще можем да отдадем дължимото признание на неповторимата личност, каквато е Петър Щърбанов. Всеки момент от биографията му е пропит от духа на времето, което го направи герой, а той му вля сили, за да стане то епоха. Няма да сгрешим, ако кажем, че е избраник на историята.
Принадлежащ съм търговско-занаятчийското съсловие, чрез чиято „организация, сговор и средства е направено много, за да се съхрани българския народ и българското отечество“, той носи чертите на това съсловие. То допринася „българинът да се издигне до по-високи и по-сложни форми на стопански живот, а главно до по-високо и по-сложно, при това съвременно мислене. “Имат право онези изследователи, които считат че: „Идеите за национална просвета и българска книга, за черква и политическа свобода, за национална култура бидоха осъзнати през време на Възраждането, чрез търговско-занаятчийското съсловие. Те оплодиха българския дух, събудиха борческо-творчески елементи, дадоха възможност да се проявят големи ръководни личности, излезли преди всичко из средите на това съсловие.“
В пълна мяра можем да твърдим, че Петър Щърбанов е от ръководните личности, излъчени от това съсловие на българското възрожденско общество. Имено то „внесе нови стопански и обществени отношения и форми в живота на народа, промени манталитета на значителна част от него, а чрез стопанското възраждане и подем обезпечи бързото и неминуемо културно-политическо и изобщо национално възраждане и създаде условия за по-тежки и по-високи борби, т.е. национални борби.“ Готовността на обществото за борба е създадена и с участието на всички от рода Щърбанови. И никоя сила не може да ги спре, за да видят отечеството си свободно, за която цел братята Петър и Павел Щърбанови, жертват живота си, изпълнявайки клетвения обет.
Революционният подем е надделял при вземане решения и стъпки от всякакъв характер в живота на панагюрци. Нищо не е в състояние да ги отклони от поетия път. На респектиращите майчини доводи, приканващи към разум братята „за да не останат децата им без хляб и сираци“, те убедено отговарят: “Та и да ни изколат, пък децата ни ще добруват един ден. Та не сме пшеница да се изгуби семето й !“
Осъзната саможертва
Такива са мотивите за осъзната саможертва на Петър Щърбанов. Тя не е повлияна от страх за възмездие от дързостното въставане срещу царщината с каквато цел турските табори и нередовни войски тръгват към Панагюрище. По-скоро тя е избрана, за да бъде защитено националното чувство и личното му достойнство, и за да бъде спазена революционната клетва „опрости се с мен и децата и се застреля“, изповедно разказва за 30 април 1876 година неговата съпруга Нена Щърбанова. Развръзка предпочетена, за да се запази живота на всички десетки жени и деца, довел и укрил в избата на Дудековата къща. Молбите на уплашените майки той зачита, овладявайки порива си да излезе в открита схватка с изпълнилите двора на къщата нападатели. Преди тази крачка към вечността той отправя своя завет към поколенията: „Моята е свършена вече... Важното е, че България ще живее!“
Не може по друг начин да се обясни саможертвата на този исполин на духа, който прави възможни мисиите на Апостолите в Панагюрище. Най-напред на Васил Левски, чийто комитет /1870 г./ успява и заради Петър Щърбанов. След това на Георги Бенковски и Панайот Волов, които се опират на революционери от ранга му, за да има въстание с организираност и териториален обхват, застрашили съществуването на османско-деспотичната система и предизвикали по-късно Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./.
Ако слънцето на нашето Освобождение засия ослепително на Шипка през 1878 г., то прекрасните светлини на неговото зазоряване пръснаха трепета си върху България чрез подвига на Средногорието през 1876 г. Ярък лъч от тези светлини е и подвигът на Петър Щърбанов, който на 44 години вгради великата си сянка в сградата на възкръсващата българска държава. Първом тя стъпи на своите нозе през Април 1876 година в Панагюрище. Тази велика сянка крачи редом с поколения следовници вече 150 години. Така ще бъде докато я има България!
Георги КЕРКЕНЯКОВ
Петър Щърбанов: Моята е свършена вече... Важното е, че България ще живее!
На 30 април 1876 година Петър Щърбанов извършва подвиг, жертвайки живота си за българската свобода. Това му отрежда важно място в Пантеона на българските възрожденци. На 30 април се навършват 150 години от неговото преминаване в легиона на безсмъртните.
Той произхожда от стар род, според някои краеведи, водещ началото си от селището край средновековната Секрасна-крепост на 5 километра южно от Панагюрище. От тях научаваме, че предците им са от хората, отбранявали твърдината при турското нашествие с решимост, която кара арабският вожд Фелах Ахмед да им обещае ферман с правдини, какъвто им издействал от султан Мурад I в 1363 година. Съгласно този документ местните жители се ползвали със самоуправление, срещу задължението да ходят конници в турската армия. Заедно с другите такива от целия Балкански полуостров образували елитен конен полк, носил името Левантински, а казармата му е била в Левент чифлик в Цариград.
Знаменитият панагюрски род Щърбанови трайно присъства на страниците на въоръжената борба срещу турското владичество. Всички те, Павел, Петър, Филип, Лулчо и Димитър, до един са в Априлското съзаклятие. А Петър Щърбанов краси със саможертвата си подвига на панагюрци при отбраната на столицата на Априлското въстание.
Делото на въстаниците от 1876 година не е случайна страница от нашата история. Тя с пълно право може да се назове „страница от политическото ни възраждане“.
Може да се каже, че тази велика саможертва направи от нас българите вечен народ. Без нея, от спомените ни за славното ни минало от Първата и Втората българска държава, няма да остане нищо, „ако делото на въстаниците не бе ги покрило с могъщата си сила.“
„Балканците не сме „второ качество“ европейци, казва академик Георги Марков. Демокрацията-казва той- е родена тук преди 25 века, когато в други покрайнини на Европа са на етап племенни съюзи. Балканите могат да бъдат не само покрайнини, но и начало на Европа, в зависимост от гледната точка. Всъщност днес балканските народи се връщат не в Европа, където те са от векове, а към забравените икономически и политически ценности.“
Това че сме с европейско мислене и нагласа, свидетелства всичко онова, което правят дейците на българското политическо възраждане. Сред тях важно място заемат и представителите на търговско-занаятчийското съсловие, които се явяват най-благоприятна среда за развитие идеите на националната революция.
Родът Щърбанови
Пример за европейско мислене и поведение по онова време е и Петър Щърбанов, който принадлежи на тези среди. Той е второ поколение търговец, онаследил с братята си заниманията на баща им Стефан Щърбанов. Успешен в стопанските си начинания, помага на тъста си Петър Дудеков при водене на сметките. Признание за предприемаческите му способности е фактът, че сред неговите контрагенти са и търговците Арие от Самоков. Ползваните от него френски, гръцки и турски език, очертават географския обхват на стопанските му интереси. Тази мащабна личност притежава остро развито обществено чувство. Няма инициатива в града без негово участие. Намираме го сред учредителите на Братското заемателно дружество/1871/. Срещаме го сред създателите на читалище „Виделина“/1865/.
Избраник на историята
Едва ли тук със сухия език на фактите ще можем да отдадем дължимото признание на неповторимата личност, каквато е Петър Щърбанов. Всеки момент от биографията му е пропит от духа на времето, което го направи герой, а той му вля сили, за да стане то епоха. Няма да сгрешим, ако кажем, че е избраник на историята.
Принадлежащ съм търговско-занаятчийското съсловие, чрез чиято „организация, сговор и средства е направено много, за да се съхрани българския народ и българското отечество“, той носи чертите на това съсловие. То допринася „българинът да се издигне до по-високи и по-сложни форми на стопански живот, а главно до по-високо и по-сложно, при това съвременно мислене. “Имат право онези изследователи, които считат че: „Идеите за национална просвета и българска книга, за черква и политическа свобода, за национална култура бидоха осъзнати през време на Възраждането, чрез търговско-занаятчийското съсловие. Те оплодиха българския дух, събудиха борческо-творчески елементи, дадоха възможност да се проявят големи ръководни личности, излезли преди всичко из средите на това съсловие.“
В пълна мяра можем да твърдим, че Петър Щърбанов е от ръководните личности, излъчени от това съсловие на българското възрожденско общество. Имено то „внесе нови стопански и обществени отношения и форми в живота на народа, промени манталитета на значителна част от него, а чрез стопанското възраждане и подем обезпечи бързото и неминуемо културно-политическо и изобщо национално възраждане и създаде условия за по-тежки и по-високи борби, т.е. национални борби.“ Готовността на обществото за борба е създадена и с участието на всички от рода Щърбанови. И никоя сила не може да ги спре, за да видят отечеството си свободно, за която цел братята Петър и Павел Щърбанови, жертват живота си, изпълнявайки клетвения обет.
Революционният подем е надделял при вземане решения и стъпки от всякакъв характер в живота на панагюрци. Нищо не е в състояние да ги отклони от поетия път. На респектиращите майчини доводи, приканващи към разум братята „за да не останат децата им без хляб и сираци“, те убедено отговарят: “Та и да ни изколат, пък децата ни ще добруват един ден. Та не сме пшеница да се изгуби семето й !“
Осъзната саможертва
Такива са мотивите за осъзната саможертва на Петър Щърбанов. Тя не е повлияна от страх за възмездие от дързостното въставане срещу царщината с каквато цел турските табори и нередовни войски тръгват към Панагюрище. По-скоро тя е избрана, за да бъде защитено националното чувство и личното му достойнство, и за да бъде спазена революционната клетва „опрости се с мен и децата и се застреля“, изповедно разказва за 30 април 1876 година неговата съпруга Нена Щърбанова. Развръзка предпочетена, за да се запази живота на всички десетки жени и деца, довел и укрил в избата на Дудековата къща. Молбите на уплашените майки той зачита, овладявайки порива си да излезе в открита схватка с изпълнилите двора на къщата нападатели. Преди тази крачка към вечността той отправя своя завет към поколенията: „Моята е свършена вече... Важното е, че България ще живее!“
Не може по друг начин да се обясни саможертвата на този исполин на духа, който прави възможни мисиите на Апостолите в Панагюрище. Най-напред на Васил Левски, чийто комитет /1870 г./ успява и заради Петър Щърбанов. След това на Георги Бенковски и Панайот Волов, които се опират на революционери от ранга му, за да има въстание с организираност и териториален обхват, застрашили съществуването на османско-деспотичната система и предизвикали по-късно Руско-турската освободителна война /1877-1878 г./.
Ако слънцето на нашето Освобождение засия ослепително на Шипка през 1878 г., то прекрасните светлини на неговото зазоряване пръснаха трепета си върху България чрез подвига на Средногорието през 1876 г. Ярък лъч от тези светлини е и подвигът на Петър Щърбанов, който на 44 години вгради великата си сянка в сградата на възкръсващата българска държава. Първом тя стъпи на своите нозе през Април 1876 година в Панагюрище. Тази велика сянка крачи редом с поколения следовници вече 150 години. Така ще бъде докато я има България!
Георги КЕРКЕНЯКОВ
