ПАЗАРДЖИК. Във времена като днешните - на несигурност, чрезвичайни събития и конфликти от всякакво естество, паник атаките се увеличават, категорични са специалистите. Още повече, че те са бич на модерното общество не от днес и засягат все по-млади хора. Затова тази седмица поговорихме за тях с клиничния психолог от Общинския съвет по наркотични вещества в Пазарджик – д-р Магдалена Банчева.
- Думата „паника“ произлиза от името на
древногръцкия бог Пан, който обичал да се шегува с хората, плашейки ги
Най-общо паник атаката може да се опише така - внезапно силно чувство на страх, което активира защитни механизми на организма и поставя съзнанието в ступор. Сърдечният пулс се учестява, дишането е затруднено и на човек му се струва, че ще умре или полудее. Паник атаките понякога се случват без ясен причинител, дори могат да се появят в състояние на релаксация или преди и по време на сън. Паник атаката може да е еднократна, но в повечето случаи пристъпите, за съжаление, се повтарят – пояснява д-р Банчева.
Паник атака или инфаркт
- Симптомите при паник атака са в широка гама - задух, липса на въздух или хипервентилация, сърдечна аритмия или силно учестен пулс; болки и тежест в гърдите; треперене; усещане за душене; чувство за отчужденост от света и тялото; потене; гадене или раздразнен стомах; замаяност; изтръпналост; топли или студени вълни; ирационален страх от умиране, липса на контрол или полудяване. Много от симптомите са толкова остри, че изпитващият ги може да се заблуди, че получава инфаркт. Всъщност това е често срещан проблем. Доста хора отиват дори в спешното отделение или викат линейки в пристъп на паник атака, ужасени и сигурни, че страдат от животозастрашаващо състояние – обяснява психологът.
Паническо разстройство
- Характерни за паническите разстройства са паник атаките (най-често без конкретен причинител), продължителна тревожност и проблеми в поведението. Определящ тук е страхът от повторение на паник атаката. Със задълбочаването на проблема, човек е в постоянно очакване такава да се случи и този страх, който понякога се превръща в истинска фобия, присъства в съзнанието му през по-голямата част от времето. Това, от своя страна, започва да пречи на нормалното му фунциониране. Да не говорим, че е и изключително мъчително – казва Магдалена Банчева. - Такъв човек променя социалните си (и не само) навици, за да не провокира по някакъв начин нова паник атака. Избягва например събития, обстоятелства и места, където вече е преживял паник атака. Може дори да промени обичайните си маршрути или да се откаже от всякакви посещения на театър. Освен това, докато единичната паник атака трае няколко минути, то ефектите на паническото разстройство, което всъщност е хронично състояние, продължават дълго и оставят траен отпечатък в съзнанието на човек.
Възможно е такъв човек да избягва и затворени пространства, от които е трудно да излезе, или ситуации, в които е сам и няма кой да му помогне. Крайностите на тези страхове се наричан агорафобия.
Агорофобията като усложнение на паник атаките и паническото разстройство
- Името „агорафобия“ произлиза от старогръцки, като означава „площад“ и „страх“. Първоначално се е приемало, че агорафобията е страх от публични и отворени места. Вече обаче много учени са на мнение, че агорафобията се развива като усложнение на паник атаките и паническите разстройства. Въпреки че може да се развие по всяко време, агорафобията най-често се появява в рамките на година от първата паник атака – уверява психологът. И допълва, че страдащите от агорафобия избягват пространства – открити или закрити, натоварени или не, чието напускане е трудно или срамно. Отново се избягват и конкретни ситуации, в стремежа мъчителното преживяване да не се повтори.
Причини за паник атаките и паническите разстройства
Въпреки че точните причини все още не са категорично ясни, най-често се търси връзка между появата на паник атаката и значими житейски промени като завършване на университет и навлизането в работна среда; женитба; раждане на дете. Силен стрес като смъртта на близък или
роднина, развод или загуба на работа също отключват подобни проблеми.
Паник атаките мога да бъдат причинени и от заболявания или физически обстоятелства. При тревожност и паника е препоръчително да се посети лекар, за да изключи някое от следните чисто медицински състояния:
- пролапс на митралната клапа – сърдечен проблем, възникващ, когато една от сърдечните клапи не се затваря правилно;
- хипертиреоидизъм (свръхактивна щитовидна жлеза);
- хипогликемия (ниска кръвна захар);
Могат да се дължат и на употреба на стимуланти (амфетамини, кокаин, кофеин), както и на абстиненция от лекарства или наркотици.
Паник атаките и хормоналния баланс при жените
Много често състояния с идентична симптоматика се случват по време на менструален цикъл, по време на пременопаузата и най-вече - с навлизането на същинската менопауза. Магдалена Банчева казва, че причината за тези кризи е хормонална. Когато хормоните естроген и прогестерон, които са отговорни и за еластичността на съдовете, са с по-ниски нива, това рефлектира незабавно върху кръвообращението, върху кръвното налягане: то се повишава, появяват се задух, виене на свят, изпотяване, учестен пулс и съответно – страх. Ако ниските нива на прогестерона са съпроводени и с повишени нива на стресовите хормони – адреналин и кортизон, тогава картинката продобива още по-ярки окраски.
Наръчникът за самопомощ
Основното в него е да познавате проблема, така ще се страхувате по-малко; да избягвате стимулатни или депресанти, включително пушене, алкохол, кофеин; спорт; сън. Някои техники за релаксация и правилното дишане също се отразяват благоприятно.
Професионална терапия и лечение
Най-ефективният начин за справяне с паник атаките обаче е
професионалната терапия. Дори няколко сесии в краткосрочен план могат да бъдат изключително полезни. Когнитивната поведенческа терапия се фокусира върху схемите на мислене и поведение, които поддържат или задействат паник атаките.
Друг подход е срещането с проблема и преодоляването му. Психологът или специалистът, който провежда терапията, може да предизвика паник атака у човек, за да може той да я усети в контролирана среда, пояснява д-р Магдалена Банчева.
При по-тежките случаи се прибягва и до медикаментозно лечение, но за такова задължително трябва да говорите със специалист.
Мария ДЪБОВА
_[ZNAME]--230.png)
