В редакцията получихме право на отговор от Георги К. Спасов след като публикувахме коментара на Хари Хараламбиев във връзка с поставянето на паметници и паметни знаци в Пазарджик:
Удовлетворен съм, че най-сетне търпението на адвокат Хари Хараламбиев, „което е качество на силните“, е изчерпано след някакъв „предел“. Крайно време беше. Откога пиша за и до него с въпроси, на които не получавах отговори: за абсолютно невярната обосновка, с която той направи личния си приятел Никола Иванов „почетен гражданин“, за получената награда (незаслужена!) на името на Константин Величков, с която той се изправи по заслуги и достойнство до великия Величко Минеков – и то докато е председател на ОбС, за натрапчивото му снобско участие в културните прояви в града.
Минавам към конкретното му писание. Още с първите си изречения той ме нарича „гражданин“, което е чудесно – защото винаги съм писал от позицията на ГРАЖДАНИН, който има свое мнение и не се страхува да го изрази. И после – бил съм „твърдял“, че съм писател. Аз СЪМ писател. Далеч преди него, когато той беше приет в Съюза на българските писатели със скромна книга с юридически пледоарии. Имам над 30 книги и стотици публикации в местни и централни издания, превеждан съм в чужбина, лауреат съм на регионални и национални литературни конкурси.
Колкото за паметниците – неведнъж съм огласял своята позиция, от която не се отказвам.
Удовлетворен съм и от факта, че все пак адвокат Хараламбиев е прочел нещичко от мен, за да обобщи, че „по редовете, излезли изпод перото на Спасов, са полепнали петната на омразата“. Драматичен израз, ВЕРОЯТНО ЗАЕТ от някого, какъвто е обичаят му. Бих направил само една корекция – редовете ми са облечени с блестящите дрехи на ИСТИНАТА.
Господи, спаси ме от хулите на онези, за които ЧУЖДИТЕ ЦИТАТИ са най-силните им аргументи.
Георги К. СПАСОВ
