В България виното никога не е било просто напитка. То е повод. Повод за разговор, за спор, за помирение, за празник, а понякога – и за философстване след третата чаша. Но има нещо, към което българинът е почти толкова взискателен, колкото и към самото вино – мезето. Защото, както ни учи народната мъдрост: „Вино без мезе е като хорó без гайда“.
Какви са най-любимите вина на българите и кое мезе им подхожда най-добре? Отговорът не е само въпрос на гастрономия, а на традиция, регион, сезон и… характер.
Безспорно у нас червено вино е царят на трапезата. Мавруд, мерло, каберне совиньон, гъмза – все имена, които звучат като на стари познати.
Мавруд и тежките мезета
Маврудът, гордостта на Тракия, е вино с характер – плътно, таниново, леко диво. Такова вино не търпи компромиси. До него не вървят салатки и леки хапки.
Най-добрите му партньори са:
- Сушено месо – суджук, луканка, бабек
- Печено агнешко или свинско
- Зрели жълти сирена с плътен вкус
Това е наистина стопляща комбинация за дългите зимни вечери, когато разговорите стават все по-искрени, а бутилката подозрително бързо се изпразва.
Мерло и разнородната му компания
Мерлото е дипломатът сред вината – меко, достъпно и харесвано от почти всички. Затова и мезетата му са от по-широк кръг.
Подходящи са:
- Печени зеленчуци
- Кашкавал на плоча
- Пастърма и филе „Елена“
Това е виното за неделния обяд, когато на масата има и баба, и деца, и някой, който „по принцип не пие червено вино“.
Макар дълго време да е било подценявано, бялото вино отдавна си отвоюва полагаемото му се място. Особено през лятото, на морето или на терасата с изглед към кварталния блок.
Совиньон блан и свежите мезета
Совиньон бланът е свеж, ароматен и леко тревист – като летен следобед.
Най-добре си пасва с:
- Рибни мезета – сафрид, калмари, скариди
- Салати със свежи зеленчуци
- Меки сирена – козе сирене, крема сирене
Това е виното на разговорите „за живота“, когато никой не бърза и всички са по джапанки.
Мискет и българската традиция
Мискетът е стар български познайник – ароматен, леко сладникав, с флорален характер.
Идеалното мезе:
- Бяло саламурено сирене
- Домати с босилек
- Леки месни предястия
Тук няма показност. Има носталгия и вкус на „едно време“.
Розето: модерният компромис
Розето дълго беше смятано за „нито риба, нито месо“, но днес е звезда. Особено сред по-младите и сред онези, които обичат да съчетават стил и лекота.
Подхожда на:
- Прошуто и сурово-сушени меса
- Плодове – пъпеш, ягоди
- Леки сирена и ядки
Розето е виното на пролетните вечери и първите топли дни, когато още не знаеш дали искаш червено или бяло.
Пенливите вина: кралете на аперитива
Българинът не е традиционен консуматор на пенливо вино като французина или италианеца. Той още свиква с идеята, че мехурчетата не са само за тостове и сватби. Но започва да ги харесва и разпознава. Просеко, кава, френски креман, както и все по-качествени български пенливи вина, вече редовно се появяват по масите, особено в градовете и особено на младите.
Най-честата грешка е пенливото вино да се сервира без нищо или с тежки мезета, останали от червеното вино – луканка, суджук, сланина. Резултатът е объркване и леко разочарование. Пенливото вино е деликатно, игриво и свежо. То иска мезе, което да му даде сцена, а не да го заглуши.
Сухото пенливо вино (брют): кралят на аперитива изисква мезета като:
- сирена – бри, камембер, млад кашкавал
- Маслини и ядки
- Леки рибни хапки – пушена сьомга, пастет от риба
Любимите мезета за просекото пък са:
- Прошуто, хамон, бекон на тънко
- Пъпеш, грозде, ягоди
- Брускети с домат или крема сирене
С българските пенливи вина пък вървят добре:
- Бяло саламурено сирене
- Печени чушки с чесън
- Яйчени и зеленчукови предястия
Домашното вино и народното мезе
Няма как да не споменем домашното вино – независимо дали е „малко по-силничко тази година“.
Тук правилата са прости:
- Ако е червено – сланина, лук и хляб
- Ако е бяло – сирене и чушки
- Ако е много силно – всичко, което има в хладилника
Домашното вино не търси перфектно мезе. То търси компания.
В крайна сметка обаче, най-подходящото мезе за виното не винаги е това, което пише в кулинарните справочници. Често е това, което ни връща спомен – за село, за празник, за маса, около която сме се смели до късно.
Защото в България виното никога не е само в чашата. То е на масата, в думите и между хората.
И ако някой ви каже, че има „грешно мезе“, спокойно му налейте още една чаша. Обикновено след това всички комбинации започват да звучат правилно.
„Знаме“
