В Пазарджик: Самостоятелна изложба на съгражданина ни проф. Атанас Тотляков в ХГ "Станислав Доспевски"

Изложбата „Докосване – виждане” на пазарджишкия художник проф. дн Атанас Тотляков ще се проведе в периода 12.02 – 12.03.2026 г. в областния град. Откриването е на 12.02.2026 г. от 18:00 часа в ХГ „Станислав Доспевски”, Пазарджик, пл. „Константин Величков” 15. Изложбата представя концептуални рисунки, живопис, обекти, дигитална графика, документация от пърформанси и ръчна книга, създадени или преосмислени в периода 2023–2025 година. Основната идея е фокусирана върху сетивното възприятие и връзката между зрение и осезание, вдъхновена от феноменологията на Морис Мерло-Понти и съвременната енактивна естетика. Тотляков изследва „интер-свят“ – споделено поле между тялото, възприятието и значението, в което произведението функционира като специфичен сетивен посредник между автора и зрителя. Чрез интермедийни и трансдисциплинарни практики, творбите материализират жестове на възприятие, превръщайки рисунката, живописта и обекта във визуални аналози на допира. Изложбата защитава тезата, че предметите и явленията се конституират в динамика между постоянство и промяна, а значенията остават отворени за множество интерпретации. Концепцията е развивана от автора от 2006 г. насам и е теоретично обоснована в неговите дисертационни и хабилитационни трудове.

Атанас Тотляков е роден през 1975 г. в град Пазарджик. Той е професор и доктор на изкуствознанието (доктор на науките). От 2003 г. преподава множество дисциплини, които са свързани с изобразителни и концептуални форми в изкуството във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство.

Изложбата включва: концептуални рисунки, концептуална живопис, обекти, дигитална графика, документация от пърформанси, ръчна книга.

Изложбата „Докосване – виждане” на проф. дн Атанас Тотляков в ХГ „Станислав Доспевски” Пазарджик представя избрани произведения, създадени или повторно концептуализирани в периода 2023 – 2025 година. Както показва названието, основната идейна посока се определя от непосредственото действие на сетивността. Опора за творбите си авторът открива във феноменологията на френският постмодерен философ Морис Мерло – Понти както и съвременната енактивна естетика[1]. Именно в тези трудове „системата докосване – виждане” е изведена в качеството на основна познавателна структура. Според Мерло-Понти между сензорното поле, в което сензорен агент е тялото и идеалното поле, с агент словото, съществува възприетият свят, където се формират нови „неезикови” значения.[2] Това е специфичен начин на свързване, резултат от който са произведенията на Тотляков. Видът на композирането, в контекста на дискутираната изложба, е подчинен на кръстосването на зрение и осезание. Едно центробежно движение на мисълта, тръгващо от понятието интер-свят (или специфичен споделен свят), в който „се кръстосват нашите погледи и се прекрояват нашите възприятия”[3]. Този свят - между - мен - и другите се актуализира чрез тяло и убеждението, че другите хора възприемат същия свят, разположени в него със своите тела, но значението може да се определя и от посредник-творба – такива се явяват произведенията на Атанас Тотляков. Авторът представя за разглеждане резултатите от процес, в който зрителни, тактилни и мисловни преживявания се преплитат. Тотляков изследва различни опосредстващи среди, включващи образ, допир, дигитални инструменти и институционални контексти. Творбите до голяма степен материализират жестове на възприятие, които се трансформират във вторична, аналитична производна на артистичния процес. В този контекст рисунката, живописта и обектите са мислени като визуален аналог на допир, при който морфологичните елементи функционират като тактилни знаци. Сериите от произведения реализират кръстосването на сетивата от специфични рисунки, създадени със затворени очи като се докосва релеф, живописни платна, отразяващи вторични образи, до интеракция с множество произведения на различни автори в институционална среда. Основната творческа теза, която се защитава в изложбата, изхожда от идеята, че предметите и явленията са конституирани в динамични единства между постоянство и промяна. В състояние на културна и социална несигурност значенията се „разтварят”, допускайки множество конкуриращи се тълкувания. Творческата стратегия цели именно това разширяване на хоризонта на смисъла чрез интермедийни практики, в които опитът и сетивността имат водеща роля. Идеята е развивана от Атанас Тотляков от 2006 година до настоящия момент. Тя е теоретизирана в дисертационните изследвания на автора, съответно за придобиване на образователна и научна степен доктор по изкуствознание и изобразително изкуство (2014 г.), с тема „Практическо включване на осезанието като елемент на художественото произведение в съвременното изкуство. Експериментални произведения в областта на синтеза на тактилни и визуално-тактилни характеристики на обектите”, както и в научния труд за придобиване на научна степен доктор на науките (2022 г.) на тема „Съвременен атомистичен модел на изкуството”. Концепцията е защитена пред престижно научно жури и в практическа посока в хабилитационните трудове за придобиване на академичните длъжности доцент („Двойно и кръстосано композиране на перцепти” 2019 г.) и професор („Отворен хоризонт на значенията” 2023 г.). Теоретично обобщение на темата, придружено с богат снимков материал от 63 репродукции на произведения може да се види в студията: Тотляков, А. Радикална тактилна поетика. Систематизиране на индивидуалния опит в периода 2011-2024 година, Визуални изследвания, УИ „Кирил и Методий”, брой 3/2025, с. 269 – 310. DOI: 10.54664/DQIE2059

За автора

Атанас Тотляков е роден през 1975 г. в град Пазарджик. Той е професор и доктор на изкуствознанието (доктор на науките). От 2003 г. преподава във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, Факултет по изобразително изкуство. Атанас Тотляков предлага концептуална рамка за разбиране на изкуството като динамична система от взаимодействащи елементи. В противоположност на холистичните подходи, които разглеждат изкуството като цялост с фиксирано значение, Тотляков подчертава ролята на отделните „атомни“ единици – идеи, форми, жестове, материали, сетивни преживявания – които изграждат художествения процес чрез непрекъснато движение, сблъсъци и пренареждания. Този модел се развива в контекста на „втечнената модерност“ (З. Бауман, П. Слотердайк) и отразява съвременното състояние на културата, в която стабилността и единството са заменени от флуидност, промяна и преосмисляне на границите между обект, субект и среда. Според проф. д. изк. Галина Лардева: „Моделът на Тотляков представлява „принцип на динамично свързване” на привидно разделени явления, което се осъществява на перцептивно равнище въз основа на отделните „ядра” от сетивната структура на визуалните образи. Тези ядра не просто организират около себе си сноп от възприятия, но насочват към  „пропускливите места”, в които може да се осъществява (подобно на атомните конструкти във физиката) както единично свързване въз основа на приемане и отдаване на частици, така и представяне на равнището на една възможна и въображаема цялост.”[4] Важен аспект е феноменологичният и енективен подход – тялото и възприятието от първо лице са активни участници в създаването на смисъл. Изкуството не е обект, а процес на взаимодействие между художника, произведението, зрителя и контекста. Тотляков интегрира концепции на Хусерл, Мерло-Понти и Латур, за да покаже, че художествените агенти могат да бъдат както човешки, така и нечовешки – предмети, пространства, технологии. Така изкуството се мисли като мрежа от „действени сили“, в която мисълта преминава в материя, а материята се връща в мисъл. В своите кураторски и индивидуални изложби, инсталации и пърформанси – „Метарезерви”, „Био - автоматизъм / техно – автоматизъм / AI – автоматизъм”, „Рисунка и интермедия”, „Тактина рефлексия / авторефлексия”, „Осцилация на послеобрази – интериор”, „Естезика“,  „Point of Contact“, „Соматични ограничения“, „12 часа със затворени очи” и много други – Тотляков прилага модела на практика, съчетавайки визуални, тактилни и когнитивни слоеве. Неговият метод е активен диалог между творбата и наблюдателя, който преодолява традиционната доминация на зрението и активира всички сетива, най-вече тактилното усещане. Съвременният атомистичен модел на изкуството, разработен от Атанас Тотляков, представя изкуството като флуидна, интерактивна и жива структура – процес на постоянна трансформация, в който частите и цялото се създават взаимно.