Наши съграждани доказаха: Шахматът може да е терапия и психоанализа
ПАЗАРДЖИК. Преди дни Сдружение „Човеколюбие“ получи сертификат от Международната шахматна федерация ФИДЕ за творчески принос и участие в конкурс за кратък филм, посветен на социалния шахмат. Събитието бе посветено на обявената 2025 г. за „Година на социалния шахмат“. Филмът „Стената на славата“ разказва за организацията и представя борбата срещу куриоза – хората с психични проблеми да не участват в спортни състезания. Преди това, от 14 до 16 януари, в Института за индустриални технологии „Калинга“ в Индия се проведе международна образователна шахматна конференция, а на нея проф. Сабине Фолщет-Клайн от Централния институт за психично здраве в Манхайм, Германия, запозна участниците с приноса на „Човеколюбие“ за създаването на МОПШ и с прилагането на шахматната игра за социална рехабилитация и интеграция на хора с психични проблеми в Пазарджик. Проф. Фолщет-Клайн е председател на Комитета на стандартите към Международно общество за приложен шахмат – МОПШ.
„Преди повече от две десетилетия в едно селско училище срещнах
д-р Емил Марков и неговата идея за шахматния модел на света
Оттогава, та и досега, се упражнявам да установявам прилики и разлики между живота и шаха и да интерпретирам резултатите. През това време се присъединих към Сдружение „Човеколюбие”, станах негов управител и се научих да намирам средства за неговите многобройни инициативи“, пише в дипломната си работа през 2016 г. Надежда Кузерманова, която е и отговорник на шахматния клуб в сдружението. „До миналата година си мислехме, че само ние използваме шахматната игра за нещо по-различно от игра.
Чувствахме се сами и неразбрани
Търсехме помощ от научната общност в страната да развием идеята си – Софийски университет, Великотърновски университет, БАН. И винаги се оказваше, че това което правим – психиатрия, психология, социална работа и спорт едновременно, е прекалено широко за която и да е катедра, за който и да е факултет, за който и да е университет. Миналата година с д-р Марков започнахме да подготвяме дипломните си работи за приключване на обучението ни като треньори по шах в НСА „В. Левски”. Започнахме да издирваме литература. И попаднахме на море от информация. Оказа се, че
шахматът се използва като средство за съветване при житейски проблеми от 9 век
Днес новините за психотерапия чрез шах, за обучение в житейски умения, за възпитаване на характера чрез шах, за повишаване на интелекта, за социална интеграция чрез шах, идват от най-различни краища на света – САЩ, ЮАР, Филипини, Украйна, Швейцария, Франция и къде ли не… Проблемите ни вече са други – как да създадем международни екипи за съвместна работа, как да бъде стандартизирана работата с шахматния модел, как да бъде институционализирана.“
Шахът не е само игра, наука, изкуство и спорт. А и терапия
Какво е да подкрепяш хора с психиатрични диагнози да намерят своето място в света? Светът, който е като шахматна дъска – с квадратчета, очертани от паралели и меридиани, и със 7, 3 милиарда фигури по нея? Питаме Анна Тилова от „Човеколюбие“, която ръководи програма „Света, в който живея“ с модулите „Карта на живота“ и „Справяне с проблемите“. На базата на изследвания в последния модул тя написала дипломна работа преди 3 години.
„Има твърдения, че шахматът влияе негативно на хора с разстроена психика, натоварва допълнително. Докато тук пък доказваме обратното.
Най-голямото доказателство са над 100 купи и медали на нашата Стена на славата
Имаме си своите най-добри спортисти в топдесетката на работническия спорт. Наши хора тук са рехабилитирани и успешно реализирани навън. Показваме добри резултати, развиваме нашите умения и знания и искаме да бъдем способни, пълноценни и равнопоставени. И шахът помага за това“, коментира пред „Знаме“ Анна. И добавя, че тук не се гони победата, не трябва да си под стрес и да бързаш. Трябва да търсиш връзката. Даден шахматен елемент е технология за справяне в житейска ситуация. Потребителите-начинаещи шахматисти играят матови етюди на входното ниво – с цар и топ, с два офицера, с офицер и кон... Това е тест за бързината на мисленето, концентрацията, способността да взимаш навременно решение.
„Авторът на шахматния модел д-р Емил Марков смята, че
шахматът може да служи за модел на света и човешките взаимоотношения
Ние внедряваме шахмата в методиката и организацията на работа на „Човеколюбие“. Така програма „Светът, в който живея“ е създадена с идеята да се намери връзка между шахматния модел и житейския. Разучаваме шахматната игра като спорт, но има аспект и за връзката между понятията в двете „полета“ – понятия като „цел“, „план“, „ход“… Кои са важните и приоритетните ходове и цели в живота? Фигурите са хората, ходовете са действията, ценностите… Един от принципите на шахматния модел е, че самите ценности имат приоритет пред борбата ни за победа.
Ние се отказваме от нея, ако трябва да загубим приятел
или да причиним неприятност на някого, дори да виждаме, че печелим. Идеята в клуба по шах е не ние да побеждаваме, а да учим и да се учим. Да направим така, че човекът срещу нас да усвои умения и знания, с които да има повече самочувствие, по-добра самооценка. Благодарение на този начин на мислене хората успяват и да побеждават. И да печелят купи и медали. Установихме, че шахматният модел помага за по-сложни житейски проблеми, докато при по-елементарни не е нужно толкова да се „шахматизира“, споделя Анна Тилова. Тя отдавна се е убедила, че шахматната игра като инструмент за изследване е и психодиагностика, и терапия.
„Доволни сме, че
ФИДЕ научи за България, за нашата организация и шахматния модел
Подписахме меморандум за разбирателство с МОПШ, която беше създадена по инициатива на Надежда и на Емил, които издириха хора от цял свят, използващи шахматната игра в други области. В САЩ например Фернандо Морено използва шахматни стратегии за преподаване на реални житейски уроци в училище. Проф. Фолщет-Клайн в Германия използва изключително шахмата като допълваща терапия при зависимости. В Испания шахматен клуб прилага шаха за лечение при аутизъм и други личностни разстройства.
Надя и Емил проведоха една задълбочена изследователска дейност в тази насока
Самият шахмат е замислен в древността като военна стратегия, но и тогава се е използвал като терапия“.
Впрочем за пръв път терминът „шахматна терапия“ е употребен през 2009 г. от двама филипинци – Хосе Фадул и Рейналдо Канлас, единият от които е професор, а другият – спортен психолог в Де Ласел Колеж в Манила. Те описват практическия си опит в книгата „Шахматна терапия”.
„Има две позиции, от които бихме могли да виждаме света като шахматна дъска. Едната е позицията на играча – гледа дъската отгоре и дори вижда себе си като обект на нея, и втората позиция – ние като фигури по дъската, наравно с всички, където видимостта е много по-малка“, пише в изследването си д-р Емил Марков, според когото
отношенията между хората могат да се онагледят със шахматограми
Психиатърът описва едно невероятно богатство от възможности за използване на шахматната игра като модел в една от разработките си. Модел на вселената, на земята, на човешкото общество, на човешките отношения, на политиката, на мениджмънта, на войната, на психичните разстройства... А всички тези модели се постигат с въпроса „Ако сега играехме шах, как би изглеждала тази ситуация?…”.
В годините терапиите и изследванията в центъра са доказали, че потребителите подобряват познавателната и емоционална интелигентност, представите за време, пространство, конструиране, логическо мислене, увеличават капацитета на внимание и паметта, придобиват нови волеви качества...
Пилотно изследване в „Човеколюбие“ за влиянието върху депресивността,
интелекта и логическото мислене обхваща 11 клиенти с психични заболявания в периода ноември 2012 – ноември 2013 г. Те са подложени на три индивидуални теста (Прогресивни матрици на Рейвън, „Четвъртият е излишен“ и Въпросник за изследване на депресия), а според резултатите, тяхното IQ се е повишило, депресивността е спаднала наполовина, а логическото мислене е без промяна или едва забележимо при 82% от изследваните лица, а за двама потребители е нараснало два пъти. Категоричният извод е, че шахматът влияе положително срещу депресията.
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
