Изминаха 60 години от смъртта на Елисавета Консулова-Вазова – една от първите български художнички. А тя има пазарджишки корени. Баща й, Георги Консулов, роден и израсъл в града на Константин Величков, е ревностен участник в национално-освободителното движение по време на Възраждането и е близък сподвижник на Левски, който го ръкополага и за председател на Революционния комитет в града ни, а по-късно, по време на Априлското въстание е до Бенковски. В разгара на буреносните събития от онова време Георги Консулов се премества в Пловдив, където на 4 декември 1881 г. се ражда дъщеря му Елисавета...
.webp)
Ученолюбивото момиче, сред първите възпитаници на новооткритото Рисувалното училище – рожба на огромните усилия на Константин Величков, и е щастлива, че попада в ръцете на невероятния изобразител и завиден педагог Ярослав Вешин. Но е съдбовно и
близкото приятелство на баща й с друг земляк - Станислав Доспевски,
от когото е взела влечението към изкуството на популярните навремето руски художници-передвижники. Ярослав Вешин, който, според изкуствоведи и изследователи, я въвежда в света на новите модерни схващания за формата и техниката. С неговата подкрепа младата и неопитна рисувачка преодолява погрешното разбиране за наложеното вето върху рисуването на голо тяло от жени. Първа тя излиза навън и рисува човека сред природата, преоткрива цветовете. Търси неочакваните осветления и ракурси, обследва бързо течащия живот на цветята в натюрморта и нюансните психологически състояния в портретната живопис.
Приета е в Дружеството на художниците,
но се въздържа да показва творбите си,
защото е изключително взискателна към себе си. А за порасналите й творчески възможности свидетелства и блестящият й, силно впечатляващ „Автопортрет” от 1905 г.
През 1906 г. свързва живота си с Борис Вазов – най-малкият брат на народния поет, който се влюбва в младата красива гимназистка още през 1893 г., когато завършва като поручик Военното училище, завършил впоследствие Юридическия факултет на Парижкия университет и чак тогава свива семейно гнездо с любимата си избраница. В първите години на брака им се раждат две деца – Елка /1907 г./ и Бинка /1909 г-/, която е кръстена на свекървата – баба Събина.
Погълната от майчините грижи по отглеждането на двете си малки дъщерички, младата жена се усъвършенства като творец.
През 1909 г. заминава за Германия с двете си деца,
в Мюнхен при проф. Книц, и обогатява теоретическата си и практическа подготовка. Но и преди това е посещавала галерии и музеи не само в родината на Гьоте, но и в Италия и Франция, където влияние й оказват платната на Мане, Моне и други нашумели представители на френския импресионизъм.
Съпругът й, който загърбва юридическата професия и се потапя в неспокойните води на политическия ни живот, но държи на нейното професионално издигане, отскача често и до Мюнхен, откъдето тя се завръща с пораснало творческо самочувствие и продължава ненаситно да общува с четката.
Новите й платна й печелят високи оценки,
получава настойчиви покани за участие в общи представителни изложби, но тя деликатно все ги отклонява. Не намира сили само да откаже на любимия си проф. Ярослав Вешин, който успява да я убеди да участва в обща експозиция в столицата с творбата й „Портрет в бяло”/1911/.
Без да загърбва рисуването, възпитана в семейството в дух на неугасваща обич към род и родина, след обявяването на Балканската война през 1912 г., въпреки неодобрението на съпруга си, оставя трите си деца, в това число и родената през 1911 г. Ана /Нюси/ на сестра си,
тя заминава на фронта, включвайки се като самарянка във военнополевите болници
За респектиращото й хуманно и високопатриотично поведение е наградена с Големия кръст на БЧК. От проявения героизъм и себеотрицание в името на Отечеството се възхищава и мъжът й Борис, който като народен представител по това време също облича отново офицерската си униформа, изразява в писмо връхлетялото го удовлетворение: „Да ти кажа – пише той – бях недоволен, дето се юрна да ходиш по болните – децата винаги ще чувстват твоята липса. Но от друга страна, пък се гордея, че си тъй храбра. Аз още повече те обичам, дето си такава.”
По време на войните дъщерята на Георги Консулов все така живее със задъхания пулс на обществения живот, но не оставя четката. За обзелите я нови творчески вълнения говорят и някои нови значими творби. Преживявала е рядко щастливи мигове при срещите и разговорите си с
Иван Вазов, който не се е съгласил да й позира,
Снахата, обаче, години наред го е наблюдавала и е издебвала подходящи моменти, стараейки се да улови и запечата съществени черти от неговия образ. Така се раждат картините й „Иван Вазов на почивка” и „Иван Вазов на разходка”/1917/. Аналогично е проявявала непримирим магнетизъм и към Стоян Михайловски, чийто портрет рисува през 1918 г. И посъбрала известно самочувствие, у нея се прокрадва идеята за едно смело показване пред столичната общественост. Така през 1919 г., в разрухата след Първата световна война,
тя дръзва да уреди първата си самостоятелна изложба
Това събитие, масово посетено, вдъхва още по-голяма увереност в 38-годишната дама, за чиито 130 живописни платна и графични рисунки се говори дни наред в развълнуваните столични културни среди. Този отзвук я зарежда с вдъхновение и то не я напуска и по време на пребиваването й със семейството в Чехословакия от средата на 20-те до началото на 30-те години на 20 век, когато съпругът й е български посланик в Прага. Там още през 1926 г. участва в изложба на българското изобразително изкуство и обновява старата позанемарена къща на българската легация, устройва приеми, посещава театри и изложби, рисува портрети на известни чехи, в това число и на д-р Лиса Масарик, дъщеря на чехословашкия президент. Става любимка на целия дипломатически корпус, а нейното магнетично присъствие й позволява да се утвърди и като активна и желана общественичка. Вратите на Елисавета се отварят преди да почука. Така успява
да организира и открие пансион на българските студенти в Прага
Там дава живот и на своя любим „Люляк”/ 1930/ и на живописен портрет на поета Кирил Христов, живял дълги години в чехословашката столица. Възхитен от невероятния й талант, този самопрокудил се наш творец пише с възторг за творчеството й. Така ще се появи и внушителна серия от портрети на големите български артисти Ел. Хранова, М. Попова, Ирина Тасева, Спас Джонев и др.
„Картините на Елисавета Консулова-Вазова – пише в спомените си Ирина Тасева – те зареждат с вдъхновението си за цял живот.
В тях има уловен миг на трепет, на радост от живота,
който ти дава желание да живееш. Така е и с мене и портрета, който ми нарисува тази голяма българска художничка.” Вероятно с дълбоко благодарствено признание са напуснали тоя свят и други нейни модели – композиторът Добри Христов, оперната певица Христина Морфова, художникът Александър Божинов. Да си припомним оценката за нейното творчество на колосалния ни изкуствовед проф. Атанас Божков, който нарежда Елисавета Консулова-Вазова сред най-приносните ни и креативни художествени творци като Сирак Скитник, Цено Тодоров, Никола Маринов, Александър Мутафов и други, които с труд и дарование оформят облика на родното изобразително изкуство между двете световни войни.
Продрум ДИМОВ
