Пазарджик е специално за мен място в България
„Знаме“ вече информира в сайта си за художественото събитие в галерия „Георги Машев“ – откриването на 28 януари на изложбата живопис на художника Стоян Динков, сина на поета Иван Динков. Произведенията са изпълнени в наивистично-магичен стил – масло, акрил, паста, смесена техника.
Негови творби са притежание на ценители на изобразителното изкуство в САЩ, Канада, Гърция, Германия, Франция, Азербайджан.
Стоян Динков е автор и на поетични, прозаични и исторически книги – „Гримаси“, „Свлачища“, „Приказка за вечното“, „Османо-римската империя“ и други. Еднакво са му скъпи четката и перото.
Стоян Динков отговори на въпроси на „Знаме“:
- Г-н Динков, за първи път в галерия „Георги Машев“ откривате самостоятелна изложба. Какво Ви доведе в Пазарджик, родния край на баща Ви Иван Динков?
- Приемам Пазарджик като роден град, специално за мен място в България. Идеята да направя изложба е на Десислава Георгиева, на Хари Хараламбиев и на Никола Иванов. На тях съм безкрайно благодарен за организацията да се случи художественото събитие и възможността пазарджиклии и гости на града да се докоснат до моето творчество. За мен е голяма чест да съм част от културния живот на Пазарджик.
- Какви теми и техники присъстват в шестата Ви поред живописна изложба?
- Показвам над 30 платна – масло, акрил, паста, смесена техника. В картините ми преобладава мистично-магическия стил, малко познат в България. Има пейзажи, загадъчни образи и други изображения.
- Откога рисувате?
- От 2-3-годишна възраст, преди да се науча да пиша. Като малък рисувах животни – коне, лъвове. Посещавах курс по рисуване, но никога не съм мислил да ставам професионален художник. По-късно осъзнах, че това е моето призвание и продължих образованието си в частното художествено училище „Гахраманов“ в Баку, Азербайджан, в курса на художника Зохраб Кабаров. Там открих и първата си самостоятелна изложба, а останалите 5 са в България – в София, Бургас... и сега тази в Пазарджик, най-важната за мен експозиция.
В азербайджанската столица ме отведе преподавателската ми дейност във висше учебно заведение по специалността „Мистични миграционни процеси в историята“, експериментална наука, на която не зная дали студенти продължават да се обучават. От 5-годишното ми пребиваване в азиатския град изминаха вече 15 години.
- Творбите Ви са в стила на течението „Наивно изкуство“. Каква художествена прелест носи то?
- Изложбата ми е изпълнена в наивистично-магичен стил, предлагайки на публиката един необикновен визуален диалог и преживявания. Този начин на рисуване се свързва с френския художник-наивист Анри Русо, известен като „Митничаря“ (работил в митница). Първоначално той рисува за забавление и удоволствие, по-късно започва професионалната му кариера на художник. Много от картините му са с екзотични сцени, рисува растения и диви животни. Художници като големия Пабло Пикасо харесват картините на Анри Русо и го приветстват.
Наивистичният стил е ярък с ярки форми. На пръв поглед изглежда малко детски, но той крие в себе си дълбока философия. В този стил ми хрумна да сложа малко мистика, малко магия и се получи по-шарено. Разбира се, не се сравнявам с големите майстори на четката, упражняващи този тип рисуване. В изложбата споделям искрено какво съм правил и какво съм направил за любителите на художественото изкуство.
- Казахте, че картините греят с ярки цветове. Какво дава на творбите тази яркост?
- Дава енергия, чувство за веселост и добро настроение. Лесно се възприемат от хората и приятно им е да ги съзерцават. В рисунъка няма изразена абстрактност. Всичко е видимо, ясно, топло и малко загадъчно. Това е моят стил, така искам да рисувам, въпреки че съм пробвал и други модернистични похвати на изразяване. Това съм аз, това е моята индивидуалност като творец. Вярвам, че съм на прав път, особено и след прекрасното изживяване в галерия „Георги Машев“.
- За Вас всяка картина представлява самостоятелна книга. Каква е приликата между двете изкуства?
- И двете разказват истории – по-голяма или по-малка. Внушенията и посланията са принципно едни и същи, макар и формално изразени по различен начин. Възприятието при изобразителното изкуство е по-кратко, при писменото слово възприятието е малко по-аналитично, по-нееднозначно. Иначе рисуването и писането са много близки изкуства.
- Известен сте и като автор на книги – поетични, прозаични и исторически. Покрай баща Ви ли – поета Иван Динков, посегнахте към писменото слово?
- Рисуването и писането съм взел от баща ми. Израснах сред разговори за литература, за книги, за художници, за музиканти, все големи български и световни имена като Костадин Павлов, Христо Фотев и други. Това породи желанието ми да сътворя нещо свое, но никога не съм се сравнявал с големите. Когато човек живее в творческа среда, неизменно започва да пише, да рисува, да пее, да композира музика. Така се случи и при мен. Взех всичко от моя баща Иван Динков. Взех не само писането, но и рисуването – неговото любимо занятие. Бях в 7-8 клас, когато той ме заведе да уча рисуване. Иначе сам не бих отишъл, признавам си.
- В каква посока тръгва художественото творчество на Стоян Динков оттук-насетне?
- Имам покана да представя в изложба мои творби в Съюза на българските художници (СБХ) в София и в Севлиево. Излагането на картини в галерията във Велинград засега е само идея. Както се казва, новото през тази година предстои.
Пенка МИХАЙЛОВА
