На днешния 25 май се навършват три години от смъртта на Иван Игнатов. Пазарджишкият писател, поет, есеист и сатирик, автор на афоризми, фейлетони, епиграми и басни, разкази и новели, не желаеше приживе да бъде специално представян или рекламиран. Но за стойността на написаното от него в продължение на повече от 45 години, говорят не толкова многобройните му награди, а читателите. Неговите книги са в много библиотеки и написаното в тях все още е злободневно. Надеждата винаги е, че младите ще променят света за по-добро. Затова през годините хиляди ученици са разгръщали или притежавали книгите на Иван Игнатов – „Голямата вода“, „Каменните прагове“, „Сатиричен автограф“, „Бездомна самота“, „Високомерие и пропаст“, „Мечтите на Метеора“… За надеждите си като един вид завещание към младите роденият в Смилец през 1933 г. автор написа:
Българийо,
сълза,
прегърната
от слънчев лъч
в очите на сърна,
кротко
легнала в полето.
Птица –
уморена,
неспокойна,
зъзнеш
в синевата
под небето.
… Лети към теб
без страх,
разперил е криле,
изстрадал моят зов:
във Вечността
за нас,
за себе си,
бъди
надежда и любов!
Свети!
Ти, слънчев лъч
завинаги бъди!
Дано душата му да е намерила покоя, прегърната от слънчев лъч. Като сълзата на онази сърна.
„Знаме“
