Вълнуваща среща с писателката Здравка Евтимова се проведе в Регионална библиотека „Н. Фурнаджиев“ на 27 март, която събра над стотина почитатели на перото на талантливата авторка.
Специални гости на срещата-разговор бяха областният управител Валентина Кайтазова и литературният критик Никола Иванов, който представи творчеството на Здравка Евтимова. Никола Иванов говори за силата на изкуството и поезията на думите, за посланията, които оставят разказите на писателката, за нейните герои- чешити и т.н.
Директорът на Регионална библиотека „Н.Фурнаджиев“ Лъчезар Риков благодари за гостуването на Здравка Евтимова в библиотеката.
Писателката разказа спомени за нейния роден Перник, както и интересни случки от творческия си път у нас и в чужбина. „За да можете да пишете хубаво, бъдете в библиотеката, четете автори и тези, които харесвате и тези, които не харесвате. Само така ще си създадете литературен вкус“, обърна се към присъстващите Здравка Евтимова.
Специален поздрав към гостуването на Здравка Евтимова поднесе с изпълнение на цигулка и Богомил Тодоров, който бе пристигнал специално за срещата-разговор с писателката.
Художникът Константин Анастасов подари на г-жа Евтимова неин шарж, който той е нарисувал.
Повече от час талантливата Здравка Евтимова раздава автографи на читатели.
Ето част от статията на литературния критик Никола Иванов :
„Сред безспорните майстори на разказа в съвременната българска литература е Здравка Евтимова. Нейни разкази са преведени на над 30 езика по света, някои се изучават в училища в чужбина. Не прави изключение и новият й сборник „Луничави разкази“. Логиката на заглавието откриваме в част от творбите. В „Мост и лунички“ четем: „Всички хора в „Църква“ знаеха – луничави бяха най-чепатите майки и баби в Перник, а това значи обезателно и в света. Луничавите от сто години знаеха рецепти за отрови, затова не се бояха от мъжки юмруци и крясъци. От никого и нищо не се бояха жените с лунички, родени недалеч от църквата, където Струма си играеше щастливо с пясъка и камъните по дъното.“ В разказа „Аксиния“ допълва: „Луничавите в Пернишко особено ги ценят. Те са отровителки. Ако ашладисат дърво, то се хваща и ражда сто години. Ако луничавите искат да те окрадат, костите ще ти извадят и отмъкнат, без да усетиш. Но най-важното е, че сърцето ти вземат и докато не намериш луничава жена, дето ти е отнесла сърцето, ходиш като без глава, без очи и без нос… Без луничавата няма живот.“ Луничавите жени са силни свободолюбиви, не търпят насилието и прощават само първия път на насилника, като му дават само лъжичка отрова да се мъчи три дни, така го предупреждават, че ако отново посегне да насили, ще го убият. В „Мост и лунички“ отново става дума за сюжетната находка за луничавите жени в Перник.
Сюжетните действия в разказите на Здравка Евтимова се развиват в родния й Пернишки край и любимата река Струма. Тя пише автентична проза като чрез писателското си въображение доизгражда и допълва образите и сюжетите, фабулите. Разчита на личните наблюдения върху многоликия живот, безспорно е умението й да обобщава и универсализира. Затова разказите й са правдиви и истински, верни на живота. Изпълнени са със състрадание, съчувствие, симпатия и обич към бедните, унизените, онеправданите и отритнатите от живот неудачници, маргинали, клошари. Но тежкото ежедневие не успява да ги оскоти, те запазват своята духовна чувствителност въпреки обстоятелствата. Героите й са особняци, чешити, неординерни като хора, но издръжливи, жилави, волеви, те не се предават, трудностите не ги плашат, не ги сломяват и отчайват, често отиват да работят в чужбина най-неквалифицирана работа по социални причини, това често става причина за разводите“…
--230.jpg)
