Неслучайно то е познато и като „десерта на Ной“
Вярвате или не, ашурето – този скромен десерт, се приготвя от 40 съставки в памет на спасението. Сред тях са жито, ориз, ечемик, нахут, бял боб, бакла, черноок боб, царевица, стафиди, сушен касис, сушени кайсии, смокини, фурми, сушени сливи, ябълки, круши, черници, вишни, червени боровинки, портокалови кори, лимонови кори, пресни ябълки, портокали, нар, орехи, лешници, бадеми, шамфъстък, кедрови ядки, сусам, фъстъци, захар, мед, гроздова меласа, канела, карамфил, бахар, анасон, розова вода и вода от портокалов цвят.
Разбира се, никой не е длъжен да превръща кухнята си в склад за хранителни продукти, за да приготви ашуре. Числото 40 има преди всичко символично значение, а рецептите се различават според региона, семейството и наличните продукти. Някои домакини използват повече сушени плодове, други залагат на ядките, а трети предпочитат по-семпъл вариант. Важното е всичко да се събере в една обща сладост.
Десертът на Ной и легендата за спасението
Ашурето, познато в Турция като aşure, е сред най-старите и любопитни сладки традиции в региона. Наричат го още „десертът на Ной“ заради преданието, което го свързва с библейския Потоп.
Според популярната легенда, след дългото плаване Ноевият ковчег най-сетне достигнал сушата. Хранителните запаси обаче били на привършване. Вместо да изхвърли последните остатъци, Ной събрал всичко, което било останало – зърнени храни, бобови култури, сушени плодове и ядки. Сложил ги в един голям съд и приготвил ястие, с което нахранил хората на борда.
Така, според преданието, се родило ашурето – ястие, в което няма излишни продукти и всяка съставка има своето място. Историческата достоверност на тази история не може да бъде доказана, но тя се е превърнала в съществена част от културното значение на десерта.
Самото име се свързва с арабската дума ашура, означаваща десет, както и с Деня Ашура – десетия ден от месец Мухаррам в ислямския календар. В различните религиозни традиции денят има особено значение, а
в Турция приготвянето и раздаването на ашуре е свързано с благотворителност, благодарност и общност
Традицията не е само да го приготвиш, но и да го споделиш. Голямата тенджера се разпределя в малки купички и се разнася на съседи, роднини, приятели и дори на хора, които домакините не познават добре. Защото сладостта, която остава само за един човек, сякаш не е изпълнила цялото си предназначение.
Как се приготвя класическото ашуре?
Рецептата за него не изисква непременно 40 продукта. Основата е от жито, бобови култури, сушени плодове и ядки. Приготвянето отнема време, тъй като някои от съставките трябва да се накиснат предварително, но самата технология не е сложна.
Необходими продукти:
250 г жито;
100 г нахут;
100 г бял боб;
50 г ориз;
150 г захар (или според вкуса);
100 г сушени кайсии;
80 г стафиди;
5–6 сушени смокини;
1 портокал;
1 пръчица канела;
2–3 карамфилчета;
1–2 с.л. розова вода по желание;
орехи, лешници и шамфъстък за украса;
семена от нар и канела за поръсване.
Начин на приготвяне:
Житото се измива и накисва от предната вечер. Нахутът и бобът също се накисват отделно. На следващия ден се сваряват до омекване, като се следи да не се разкашкат прекалено. Житото се вари в голяма тенджера с достатъчно вода, докато зърната се разпукат и започнат да отделят нишесте, което придава характерната гъстота на десерта.
Прибавят се сварените нахут и боб, оризът и нарязаните сушени плодове. Портокалът се обелва, а част от кората се настъргва внимателно. Добавят се канелата и карамфилът. Всичко се оставя да къкри на умерен огън, като се разбърква периодично. Когато продуктите омекнат и сместа се сгъсти, се прибавя захарта. Розовата вода се добавя към края, за да не се загуби ароматът ѝ.
Готовото ашуре се разсипва в купички. След като изстине, се украсява с орехи, шамфъстък, лешници, канела и зрънца нар. Някои предпочитат да го ядат топло, но традиционно се поднася охладено.
Съвременно ашуре – повече свобода, същата сладост
Днешната кухня не пропуска възможността да експериментира с класиката. Съвременните варианти често са по-леки, с по-малко захар и с акцент върху плодовете, ядките и естествените аромати.
Един интересен вариант е ашуре с кокосово мляко, сушени червени боровинки, бадемови ядки и шамфъстък. Вместо част от водата може да се използва кокосово мляко, което придава по-кремообразна консистенция.
Продукти за модерна версия:
200 г сварено жито;
50 г ориз;
100 г нахут;
50 г сушени кайсии;
50 г сушени червени боровинки;
50 г стафиди;
1 ябълка;
400 мл кокосово мляко;
2–3 с.л. мед или кленов сироп;
ванилия;
щипка канела;
бадеми, шамфъстък и кокосови стърготини за украса.
Начин на приготвяне:
Житото, оризът и нахутът се сваряват предварително. В тенджера се смесват с кокосовото мляко, нарязаната ябълка и сушените плодове. Добавя се малко вода, ако сместа е прекалено гъста. Оставя се да къкри, докато ароматите се обединят, а плодовете омекнат. След сваляне от огъня се подслажда с мед или кленов сироп и се ароматизира с ванилия и канела. Поднася се охладено, поръсено с ядки и кокосови стърготини.
Може да се направи и шоколадова версия с какао, тъмен шоколад и лешници, както и вариант с тиква, ябълки и орехи. Някои модерни рецепти включват семена от чиа, сушено манго и шамфъстък. Така ашурето постепенно се превръща в десерт, който може да се приспособи към почти всеки вкус.
Българските роднини на ашурето
Нашата кухня познава немалко лакомства, които напомнят за ашурето със своите зърнени продукти, сушени плодове, ядки и традиция да се споделят.
Най-близо до него е вареното жито – познато от българските обичаи, особено при помен и Задушница. Приготвя се от сварено жито, подсладено със захар, понякога с добавени орехи, лимонова кора и канела. То има и ритуално значение, а не е просто десерт.
По какво да познаем майсторски приготвеното ашуре?
1. Гъстота, но без да прилича на лепило
Доброто ашуре трябва да е плътно, но не прекалено сбито. Когато загребем с лъжица, сместа трябва да се задържа върху нея, но да не стои като твърдо желе. Не бива и да е воднисто като компот. Идеалната консистенция е нежна, леко кремообразна, с ясно различими зърна и плодове.
2. Зърната са омекнали, но не са се разпаднали
Житото е душата на ашурето. То трябва да е добре сварено, разпукнато и меко, но все пак да запазва формата си. Същото важи за нахута и боба – не трябва да хрускат, но и не бива да са се превърнали в пюре.
3. Сладостта не надделява над останалите вкусове
Ашурето не трябва да бъде захарна бомба. Сушените плодове сами по себе си съдържат достатъчно естествени захари. Добрата рецепта съчетава сладостта им с леката киселинност на плодовете и деликатния вкус на житото.
4. Всеки продукт се усеща, но никой не доминира
Това е истинското майсторство. Нахутът, бобът, оризът, стафидите, кайсиите и смокините трябва да съжителстват хармонично. Ако човек усеща единствено вкуса на канелата или захарта, значи балансът е нарушен.
5. Ароматът е деликатен и многопластов
Канелата, карамфилът, портокаловата кора и розовата вода трябва да се усещат ненатрапчиво. Не бива десертът да мирише като парфюмерия или като коледна свещ. Особено внимателно трябва да се използва карамфилът – няколко зрънца са напълно достатъчни.
6. Украсяването не е случайно
Орехите, шамфъстъкът, лешниците и зрънцата нар не са просто декоративен елемент. Те добавят хрупкавост, свежест и контраст. Майсторски поднесеното ашуре има красив, пъстър, но не претрупан вид.
7. Вкусът се развива и след охлаждането
Това е един от най-интересните признаци. След като престои няколко часа в хладилника, ашурето обикновено става по-плътно, а ароматите се смесват по-добре. Добре приготвеният десерт е вкусен и топъл, но често е още по-хубав охладен.
Изводът обаче е, че не е необходимо нито да си голям майстор в кухнята, нито да разполагаш с четиридесет различни съставки, за да създадеш нещо специално. Понякога са достатъчни шепа жито, няколко сушени плода, малко мед и хора, с които да споделиш купичката. Защото най-важната съставка на този десерт никога не е била записана в рецептата – тя се нарича щедрост.
„Знаме“

