Понеделник, 16 Nov 2026
 
Други

Вашите коментари: Лош асфалт, лоша маркировка, стари коли, но най-страшни са безсмъртните

  16.11.2026 06:18             
Вашите коментари: Лош асфалт, лоша маркировка, стари коли, но най-страшни са безсмъртните

Така вие, читатели, описвате шофирането по автомагистрала „Тракия“

След двойната катастрофа и в Деня на национален траур, „Знаме“ попита във Фейсбук своите читатели кои са най-честите трудности, с които се сблъскват, шофирайки по автомагистрала „Тракия“. Отговориха много хора на различна възраст и от различни населени места. В изказванията „се чете“ най-вече гняв, горчивина, безсилие, но и конкретни съвети и препоръки с желанието те да бъдат полезни на хората, от които зависи промяната на сегашната ситуация. Надяваме се те, а и всички мнения да стигнат до тях.

„37 години – лош асфалт, лоша светлоотразителна маркировка, стар МПС парк, прости, нахални и агресивни шофьори, лош ежедневен контрол. Откраднати пари и много смърт по БГ пътища“, пише Красимира Илинчева. В нейните думи се събират почти всички основни оплаквания, които бодат очите и в останалите коментари. Очертаните от нашите читатели проблеми са в три основни насоки – състоянието на аутобана, многото тежкотоварни автомобили по него и културата на водачите.

Ето и част от мненията:

Магистрала ли е това или скъп селски път?

Според Борислав Сухарев „този скоростен път не заслужава да бъде наричан магистрала заради асфалтовото покритие, защитните съоръжения, маркировката и липсата на съвременни информационни табла. Той предлага и драстично ограничаване на скоростта – 90 км/ч за леките автомобили и 70 км/ч за товарните. Предложенията за допустима скорост в нашата анкета са в различни диапазони, но всички са по-ниски от сега валидните.

Очаквано, мнозина обръщат внимание и на дупките. Венцислав Павлов описва особено неприятна ситуация – „Дясната лента е толкова разбита, че движението по нея крие риск за автомобила, но ако шофьорът се премести вляво, винаги се намира някой, който да го притиска да освободи пътя“. За принудителни маневри, които биха могли да бъдат избегнати с шосе без дупки, говорят и други наши читатели

Към инфраструктурните проблеми Стефани Йорданова добавя още „ниската мантинела, която не предпазва шофьорите от осветяване“. Meg Dim пък посочва липсата на буферни зони, а Антон Иванов настоява за настилка с по-добро сцепление и информационни табели. Не по-малко любопитно е предложението на Васил Бадьоков – да се изгради поне още една лента във всяка посока, тъй като на това трасе се събират две магистрали. На същото мнение са и други хора.

Тировете и другите камиони

Тук позициите най-ясно се разделят. За едни тежкотоварните автомобили са прекалено много, рушат асфалта и създават опасности при изпреварване. За други обаче те са нужен и неотменен елемент от транспортната система и не бива да се превръщат в универсален виновник за проблемите по пътищата.

Стефан Николов е сред най-категоричните им критици. Според него тежките машини разбиват магистралата, а неправилното им изпреварване и неспазването на дистанция допълнително застрашават останалите участници в движението. Той смята, че при по-добра железопътна инфраструктура много от товарите биха могли да се превозват с влакове. Някои описват агресивно поведение на някои професионални шофьори, които притискат движещите се пред тях автомобили и им светкат с фарове.

На противоположната позиция обаче е tashunko_1856, който защитава камионите и пита какво ще ядем без тях. Според него в развитите държави движението на тежкотоварни автомобили е дори по-интензивно.

Красимир Костов дава за пример участъка Пазарджик – Церово с обяснението, че там има забрана товарните автомобили да изпреварват, но тя не се спазва и нарушителите не се санкционират. За повече контрол върху техническото състояние на ТИР-овете и другите тежки возила, на скоростта, дистанцията и маневрите им настояват много наши читатели.

Когато зад волана е човек, взел се за безсмъртен

Най-емоционалната част от анкетата касае поведението на самите шофьори. По този въпрос единодушието е най-голямо: агресията, самонадеяността и неспазването на правилата са сред най-често сочените заплахи. „Най-страшни обаче са безсмъртните!“, обобщава Филка Гачева.

Ели Димитрова акцентира върху високите скорости, необмисленото и неправилно изпреварване, неспазването на дистанция и недостатъчното внимание при лоши условия. „В чужбина всички спазват правилата, като пътуват. А в България защо не?“ – пита тя. Звездичка Небесна говори за липса на умения, комплексарщината и убеждението, че все някой друг е виновен. А Иван Кънев напомня: „Просто оставете тъпите си телефони на мира, докато шофирате - спазвайте дистанция, гледайте си пътя и всичко ще е точно“.

На изпреварванията през аварийната лента също обръщат внимание Иванка Василева и други наши читатели. В коментарите се повтарят още обвиненията за купени книжки, недостатъчна подготовка и непознаване на Закона за движението по пътищата, наред с липсата на адекватност, мощни возила в ръцете на неопитни и безсъвестни хора, усещането за недосегаемост. Всеки бърза, особено младите, мислят се за безсмърни,

смята Краси Мръвкаров. И не са само младите. Карат като камикадзета, допълва Виолетка Цинцарова.

Красимира Илинчева препубликува поста на Иван Георгиев, който бе споделян често в социалните мрежи след трагедията:

„Вчера бях първият полицейски служител на мястото, който трябваше да затвори магистралата и да обезопаси района. С включени всички възможни светлини на служебния автомобил и поставени светлоотразителни конуси на четири пъти бях на косъм да бъда блъснат. Три автомобила и един камион преминаха покрай мен през поставените конуси, с изключително висока скорост, без да се съобразяват нито с ограничението, нито с гъстата мъгла. Няма да коментирам и факта , че някой от тях дори не спряха а си продължиха по пътя все едно нищо не се е случило.

Днес можеше да има още една трагедия. Можеше аз да съм поредната статистика, а някой колега да трябва да съобщи на семейството ми, че няма да се прибера.

Докога ще караме така? Докога ще смятаме, че правилата важат само за другите? Докога ще бързаме толкова, че да не осъзнаваме, че няколко секунди невнимание могат да отнемат човешки живот? Докога ще търсим вината в другите , ще обвиняваме правителство , МВР, лошите пътни условия.

Пътят не прощава самонадеяността, а физичните закони не се интересуват колко бързаме.

Не искам съчувствие за себе си. Искам малко повече разум, отговорност и човечност зад волана.

Пазете себе си и другите! Някой ви чака вкъщи!

Съболезнования на близките на загиналите!!!!“

Повече контрол

Всички искат повече контрол. Разбира се, част от предложенията са спорни и със сигурност биха предизвикали нови дискусии. Но общото между тях е желанието да се сложи край на чувството, че всеки е оставен сам да се спасява на пътя. Защото магистралата не е състезателна писта, автомобилът не е оръжие за демонстрация на самочувствие и успех, а останалите участници в движението не са препятствия, които трябва да бъдат преодолени. И колкото и да бързаме, има далеч по-важни неща от това да пристигнем с пет минути по-рано. На първо място - трябва да се приберем живи и здрави, и без междувременно да сме се превърнали в убийци.

Катя ФИЛИПОВА

 


Свързани