Рисуването и скулптурата са компилация на това как се чувствам, хващайки четката и глината.
ПАЗАРДЖИК. В уютното пространство на Арт галерия „Боев“ в областния град Леон Бабачев изненада ценителите на изящното изкуство с нова изложба – скулптура и живопис, символично наречена „По пътя“. Творчески търсения и уловени емоции събраха в експозицията 19 пластики и 38 платна, които влизат в деликатен диалог помежду си. За пазарджишката публика Леон Бабачев е познат не само с яркия си почерк на творец, но и като дългогодишен директор на ХГ „Станислав Доспевски“ в областния град. Как съвместява прагматичния ум на администратора и свободния дух на артиста, кои са спирките „по пътя“, кои са равносметките, предизвикателствата и новите посоки в изкуството му, разговаряме с художника.
- Г-н Бабачев, какво е усещането Ви да срещнете пазарджишката публика три години по-късно, и то точно тук?
- Гостувам в галерия „Боев“ с четвърта изложба и всеки път мястото е предизвикателство, в него излагат големи български автори – майстори на четката. С изложбата, както и досега, представям и нови живописни платна, и пластики, работени специално за галерията. Иначе това ми беше 15-та поредна самостоятелна изява. Надявам се любителите на художественото изкуство да са съпреживели моите чувства и емоция. Те са виждането ми за света, цветовете и формата му, те са моето настроение и желание да превръщам бялото платно в нещо красиво, което вълнува.
- Как бихте представили творбите си?
- Скулптурните произведения станаха по-интимни, не само по форма, но и по това как изглеждат в пространството. Живописта е по-емоционалната част в творческия ми път. Всички цветове са ми скъпи. В някои от картините, колкото и да са абстрактни, синьото и жълтото са багрите на лятото – сезонът на създаването им.
- Каква метафора крие заглавието на изложбата – дали е пътят на артиста, пътят към себе си или нещо съвсем друго?
- Зад този път стоят споменатите 15 самостоятелни изложби, положеният за тях труд, емоции и срещите ми с публиката. Те са своеобразно огледало на творческото ми развитие през годините. Рисуването и скулптурата са компилация на това как се чувствам, хващайки четката и глината. Не може да правиш нещо насила, затова всеки избира своя път, по който тръгва и преминава, в случая аз - чрез творчеството си. Спокойствието и емоционалното зареждане са важна част от процеса на създаването на изкуството. В по-улегналата скулптура, с философски търсения в нея, залагам не само на абстрактното, но и на човешката фигура. На човека и обкръжаващия го свят като отражение на живия живот. Изложбата е това, което съм, което чувствам като автор. Тя е плод от изминатия досега творчески път и пътя, по който продължавам да вървя.
- Видяхме скулптури и картини. Как формата си взаимодейства с живописта?
- Подборът им бе съобразен с галерийното пространство, така че да има желаната симбиоза между двете изкуства. Имам богат професионален опит да аранжирам изложби на гостуващи в ХГ „Станислав Доспевски“ творци. Важното е да не се получи скучна подредба на различни по форма и големина произведения на изкуството. В пространството на галерия „Боев“ постигнах преливане от живописта към пластиката. Вярвам, че намерих най-добрия визуален и емоционален подход на „По пътя“.
- Директор сте на значима културна институция. Как успявате да разделите, но и да обедините прагматичния си ум със свободния дух на художника?
- Най-хубавото е, че ръководя институция, свързана с изкуството. Имам привилегията, освен моите, да виждам творби и на други автори, включително на тези, живели преди нас. Това ми помага да трупам опит и успешно да съчетавам двете дейности. Имам рутината да го правя повече от 20 години. Иначе за рисуването крада от свободното си време. Напоследък пред белия лист заставам рано сутрин, заедно със светлината на изгрева. Вярно е, че административната работа изтощава, затова винаги се връщам към любимото си занимание - да рисувам картини и да вая пластики. Те ме зареждат емоционално.
- Когато сте в ателието си, успявате ли напълно да затворите вратата за проблемите и ангажиментите към галерията?
- Не ми се получава твърде. Широко отворена е вратата през всичките 24 часа на денонощието, телефонът ми също е на линия. Както във всяка работа, така и в моята, могат да възникнат всякакви ситуации. И възникнат ли, като ръководител съм длъжен да взема най-правилното решение. Уточнявам, че те рядко се случват. Поех да нося две дини под мишницата, както го е казал народът, и това ми носи удовлетворение. Защото професията и призванието ми е да творя красота.
Пенка МИХАЙЛОВА
