В няколко последни броеве на в. „ЗНАМЕ“ един проблем ангажира вниманието на читателите – за Дружеството на писателите в Пазарджик. /Дали?/ Тъй като и аз бях един от председателите му /преди 2014 г./, почувствах се задължена да споделя и своето мнение. По това време Дружеството наброяваше над 36 членове. /Сега колко са?/ На отчетно-изборно събрание /30.Х.2014 г./ за председател бе избран Т. Каракашев, а за секретар – К. Данчева. Трябваше да убеждавам Т. Каракашев /почувствах се длъжна/ да се съгласи. Мислех, че като член на СБП ще поеме ръководството и ще имаме успехи с него. А най-важното предстоящо мероприятие бе подготовката и провеждането на юбилея на Дружеството през 2015 г. Дейността на творците бе посветена на този празник /30-годишнината от създаването на Дружеството/. Затова и усилията на всички бяха насочени в тази посока. Не е необходимо да описвам всичко, което бе планирано и изпълнено, както и емоциите в дните на юбилея. Налице бе и помощта на Община Пазарджик, Съюза на българските писатели, институциите на културата в града. Като силна подкрепа бе Георги К. Спасов, като Директор на Дирекция „Образование и култура“ в Общината, който не допускаше лично участие в надпреварата на конкурсите за награждаване. И твърде самовлюбено е твърдението на Каракашев за „непознатия Спасов в СБП“ , за „посредствените и отдавна изпаднали от каруцата на литературата“ гръцки писатели!!!“ Егати самочувствието! С извинение! А що се отнася до творческия натюрел на Г.К.Спасов, не е необходимо изписване на писателското му богатство, нито на мнението на безбройните му ученици, нито на неговите колеги
писатели.
Работата на Дружеството през следващите години бе наситена с много и разнообразни дейности, свързани с премиери на книги, срещи с писатели, обсъждане на литературни проблеми и др. /Такива,
които председателят Т. Каракашев нарича „културно-масова работа“ или литературни срещи на книги „с реална или мнима стойност“. /А аз не смятам, че абонаментът на „Словото днес“/съюзният вестник/ и за интернет е някакво постижение за членовете, особено ако не го ползват в Клуба на дружеството. Едно действително постижение на творците са литературните връзки с Р. Гърция – гр. Серес и Р. Италия – гр. Салерно, които Каракашев омаловажава. Ще допълня само, че продължават там издаването на наши автори като Георги Връбчев, Милен Спасов, Виолета Дулчева и др. И тази връзка не е „кратка и ялова“. А гръцкият писател Стелиос Саривасилис продължава да разнася по света, както своята поезия, така и ненакърнимата си дружба с Пазарджик и пазарджишките писатели. За тези приятелства говорят и съвместните издания на книги от община Пазарджик и община Серес и Салерно.
Не мога да отмина и ежегодното издаване на пазарджишките творци, класирани от литературни критици, издадени финансово от община Пазарджик. Общината бе от малкото общини, която подкрепяше своите писатели /с кмет г. Т. Попов/. /През 2013 г. бяха издадени 23 бр. книги, през 2014 – 24, а през 2015 – 11 бр./ Не мога да си обясня какво стана, но постепенно нещата в Дружеството започнаха да се променят. Все по-малко бяха дейностите, както и съдържанието им. Някои от членовете започнаха да напускат, разочаровани от отношението към тях. Ще спомена известните писатели, членове на СБП Димитър Дънеков и Георги Връбчев. А за финансовата помощ от Общината - когато преди няколко години една реплика се носеше / може би като хвалба/, че е обещано на Дружеството известна сума…
Какво стана после – не можах да разбера. Аз си подадох оставката като секретар и поради здравословното ми състояние, рядко посещавах дружеството. Но разбрах, че от тези пари се плаща наема на помещението. Дали е така? И дали е редно?
Преди няколко години в един отрязък от отчет на СБП във в. „Словото днес“ бе подчертано, че пазарджишкото дружество на писателите е едно от най-добрите в страната. /Смисълът е същият както го повтаря и председателят Тодор Каракашев! Дали?/
И още нещо! Репликите, с които „възнаграждава“ Г. К. Спасов и вероятно и други автори, както и приятелите по света /това личи от стила му/, не прилича на един интелектуалец, възпитан човек и още повече ръководител на подобно дружество от зрели хора!
Екатерина ДАНЧЕВА
Бел. ред. Поместваме текста без редакторска намеса.
