Драги читатели, часове след Деня на народните будители ви припомняме за наши съграждани – живи или отишли си, известни с прозвището „Учителя“. Хора мъдри и философи, без значение на професията им. Днес ви срещаме с Димитър Копривщенов. Но ще ви припомним и Учителите Димитър Пенчев, Димитър Мечев, Николай Иванов, Никола Деянов, Нистор Хаинов...Разбира се, за щастие немалко други наши съграждани също изпълват смисъла на думата „учител“ с главно „У“ и са пример не само за подрастващите. Сега обаче пишем за хората, обръщението към които беше не по име, а с „Учителю“.
В моето село „Учителю“ е титла, която хората са дали като израз на преклонение и уважение към един човек – Димитър Копривщенов, Дине. Тази титла толкова се е сляла с личността му, че в Лесичово се е превърнала в негово лично име. Това обръщение е не само професионално звание, а дълбоко и истинско признание за мъдрост и морал и човещина. И днес, 5 години след неговата кончина, лесичовци споменават и тачат своя Учител. На негово име е кръстена една от улиците в селото, а от 2019 г. е “Почетен гражданин” на общината, вписан е в националната енциклопедия “Бележити българи на съвременна България”, но го помним с неговата пословична скромност и лаконичност. Той остави своя следа в душите на поколения. Беше човек, който не търсеше светлината на прожекторите, не изтъкваше заслугите си, не говореше гръмко. И макар и тих и скромен, присъствието му се усещаше осезаемо. Това присъствие беше като светлина, която поглъщаш и ти, като топлина, която остава дълго след като си е тръгнал. Говореше малко, а слушаше много. Слушаше с ума и сърцето си и караше хората да се чувстват забелязани и ценени. Гледаше на света по различен начин, не просто го гледаше, съзерцаваше го. Виждаше неща, които пропускахме. Вглеждаше се в малките неща, в несъвършенствата, които повечето хора подминавахме. После взимаше това, което е видял с очите си и усетил със сърцето си, и го превръщаше в картини, в нещо истинско, което остава.
Графиката беше любимия му вид изобразително изкуство, защото отговаряше на житейския и философския му натюрел. Всичко около нас е едно (всичко е мешавица, както казваше Учителя) - индивидуалности и цяло, добро и лошо, черно и бяло, единение и борба. Изчистените противоположности на нещата се изразяват най-добре чрез графиката, смяташе той. Може да е интересно какво казваше Учителя за неговия учител Илия Бешков: Бешков не може да се опише. Опитвали са се, но само части от него са описани. Познавам го малко, познавам го до коленете, до галошите му, до края на бастуна и панталоните му. До тях бях пораснал и толкова видях. И не знам някога някой дали ще го види в цял ръст. Когато искаше да ни каже нещо значително, той се навеждаше до нас, вземаше ни от пода на дланта си като някой Гъливер. Казваше ни каквото има да казва и пак ни пускаше внимателно. Нашият професор ни учеше да рисуваме Истината, но не ни каза, че никой не си купува истина. А един друг професор учеше своите да рисуват каквото се купува. И доживя до дълбока старост мъдро и благо. А нашият стана млад старец и почина рано. Бог да го прости, защото той беше простил и на Бога и на хората! Учителят, когато казваше нещо, казваше го много лично, при конкретна среща или повод. Словата му не са епиграми в истинския смисъл на тази дума, но те
се помнят и споменават и днес от съселяните му.
Не е за вярване, ако не беше ни дошло до главата!
Обичам да гледам небето от земята и земята от небето!
Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш точно там.
Не бъди съдебноизпълнителен, архангел Михаиле!
Мъж без жена е като кладенец без кофа.
На многая лета без гайлета!
Тука бяло – тука черно, за кой лъжа, за кой верно.
В житейските дебри всички сме зебри.
Когато ми подари една картина на която имаше нарисувани Бог, ангели и дяволи и в средата нещо средно между ангел и дявол беше добавил и следния текст:
Разговор с Бога
ТИ ли СИ това, ГОСПОДИ, Боже наш? Такъв противоположен и така равновесен. Симетричен. И Светъл и Тъмен. Благославящ с дете си ръце и двете си дечица. И светлото и
тъмното. А тези горе /които са се качили на главата Ти, смесените, обърканите нито тъмни, нито светли? Нито дяволи, нито ангели? Разпънати между небето и земята? Това да не сме ние, ГОСПОДИ? По твой образ и подобие?
Така е, деца мои … НО НЕ СЪВСЕМ!
Слава тебе, ГОСПОДИ! Вече ни е ясно.
Щастливи хора сме всички, които по един или друг начин сме успели да се докоснем до Човека и Учителя Димитър Копривщенов. И дано сме успели да попием поне малко от мъдростта, добротата и скромността му. Да гледаме, но и да виждаме, да слушаме и да разбираме, да обичаме и да раздаваме!
Тенка МИРЧЕВА
