В последния си брой писахме застогодишнината от рожсдението на големия Георги Георгиев-Гец. Писахме за Гец и на сайта - ТУК, но нека ви върнем назад на театрална сцена в Пазарджик.
През сезон 1993/94 в пазарджишкия театър идва нечуваният успех на „Гераците“ с Георги Георгиев – Гец като дядо Йордан Герака и режисьор Надежда Сейкова. Сезонът обаче започва с „Хоровод“ от Артур Шницлер на Владлен Александров, където Гец гастролира, а това е дебютът на Койна Русева. Те си партнират с Тодор Кайков и Албена Колева (дъщерята на игралите в Пазарджик Тодор Колев и Адриана Палюшева). През сезона се играят и „Последният янки“ от Артър Милър, и „Кръвта вода не става“ от Рей Куни, но кулминацията е именно „Гераците“. Пиесата се превръща в емблема на възродения интерес към театъра. На първата репетиция на „Гераците“ в Пазарджик идва синът на Елин Пелин Боян Иванов, а
Спектакълът е социален феномен – билети няма месеци наред, хората плачат на сцената заедно с Герака… Култови са ролите на Гец и на Сотир Майноловски (директорът на пазарджишкия театър играе Маргалака), майсторски влизат в образите Койна Русева като Елка, Тодор Кайков като Павел, Кирил Янчулев като Божан, Ваня Керкелова като Божаница... На страниците на „Знаме“ Северина Гьорова написа: „Истинско чудо в тези нетеатрални времена“. Като „събитие“ и „празник“ е определена постановката. Проблемът на разпада на патриархалния бит, а с него, и на нравствеността, вълнуват зрителите, режисьорката е изградила необичайно остри асоциации с бездуховните процеси на съвремието, а играта на актьорите е забележително театрално преживяване. Във вестник „Български писател“ след гастрола на театъра в София Николай Хайтов ще напише: „Българският театър е жив!“. А Гец спечелва награда „Дионисий’94“ за главна мъжка роля. Кирил Янчулев и Ваня Керкелова са с номинации за поддържаща мъжка и женска роля.
По ирония на съдбата, точно в края този сезон театралната реформа а-ха да остави Пазарджик без театър, защото градът ни бил „с недоказани художествени нужди. „Истина ли е това?“, задава въпроса вестник „Знаме“, ще напише по-късно
Ангел АНАТОЛИЕВ
