Галеристът Огнян Боев притежава несъмнената привилегия да играе ролята на посредник на живописната култура на всеки един от художниците, намерили пристан при него. Умението му да противопоставя един на друг известни български художници, сред които е и Леон Бабачев, ги прави съмишленици.
Живописните платна на Леон са убежище за душата. Те са белязани с магията на пластичния език и в същото време с неочаквани композиционни решения. И тъкмо за това изложбата приканва към вглъбяване и тишина.
В платната доминира живописната метафоричност. Яркият рисунък, демонстриран от Леон в неговото деликатно състояние, сякаш е привнесен от палитрата на голям майстор.
В живописните платна нещата са подчертани по строго индивидуален начин, подредени са с особена живописна хармония. Те са блестящ синтез между добродетелите на класическата живопис и абстрактната елегантност.
При Леон Бабачев нито една творческа идея не е пропиляна, камо ли изоставена. Творческите търсения следват една след друга. И за това живописните платна на художника са крайпътни знаци на неговото естетическо битие, което започва далеч от времето на първите му значими успехи на живописец.
Изложбата е съградена от равностойни платна, поради което е трудно да отлича някое за сметка на другите. Те всички са белязани от несъмнено майсторство.
Аз се изправям пред платната на Леон не като сюжет. Изправям се пред художника и беседвам с него. Той е сред живописците, самоналожили си безпощадна дисциплина. В платната доминира ярката тоналност.
Казват, че живописта не разказва. Тя нашепва. В случая шепотът напомня, че Бабачев не спира живописното си развитие. А скулптурите, изваяни от ръцете му, излъчват любов и човечност. И докато се раждат живописци като Леон – живописта е обречена да пребъде.
Хари ХАРАЛАМБИЕВ
