Весела Недкова е познато лице и автор от региона на Хасково. Учител - литератор, директор на училище и началник на РУО в Хасково са нейните професионални пътеки и стъпала за личностно развитие… От десетина години се занимава активно и с творческа дейност. Пише предимно стихове и публицистика, а в последно време и белетристика. Интересува се от живота около нас, тук и сега… С нашия разноцветен, но и разнолик делник, прелитащ в очакван календарен празник, или в миговете на тихите срещи с хората, а често и със самата нея… Това ни предлага Весела Недкова и в шестата си книга „Отложеният апокалипсис“, която ще има премиера и в Пазарджик на 29 септември 2026 г. в клуб-кафето на Областната администрация. По този повод е и срещата ми с нея…
Госпожо Недкова, какво ви вълнува и защо пишете?
О, о, о - пиша, когато ме е боляло, и в същото време съм била най-щастлива… Пиша заради несломимото зад видимото. Пиша, ако искам да разбера нещо. Пиша, когато си отивам и когато се завръщам… Без думите - мозъкът ми става безполезен! Животът също!
Мислите ли, че хората на изкуството прикриват някаква липса, или писането е просто игра на въображението?
Да, да! Дано не прозвуча мелодраматично, но за мен писането е постоянна форма на самоубийство срещу убийственото живеене. Писането е и приказка, и поучение, и фарс, и безмилостно катерене по канарата. Да мислиш в истории, да обясняваш - без да тежиш, да усещаш отговорите -много преди да са зададени въпросите… За мен е важно - като влезеш в една стая, да запечаташ всичко – от върха на иглата до възелчето на конеца. Само с един поглед! Да търсиш тъгата във вица и обратно. Да оправдаваш човешките странности и въпреки това да не им позволяваш да те потопят. Да посолиш и най-тъжната история с хумор. Да бъдеш дете. Да се смееш и на безсмислици. Примерно, напоследък много се смях на обяснение за това „що е карък“ -- да си изпуснеш филията с лютеница на земята, да опръскаш тавана и после да го боядисаш с бяла боя, което прави петното розово. Уфффф!... За мен творчеството не е възможност. То е невьзможност да правя друго… Уязвима тишина, кост в гърлото, изригване, което помита и преражда. То ме буди от сън, с него се обяснявам в любов и обяснявам глупостите си. Резервирам си и спокоен сън, кратичък макар.
Често творците търсят скандала, мрачни сюжети, кръв, секс, забранени неща, заради съспенса. Как гледате на това?
Това е част от менюто, но според мен, само ако чрез скандалното откриваш доброто и красивото, не стерилно красивото, живото, не е достатъчно. За мен творчеството е кръвообращение на красотата и място за срамни удоволствия /усмихвам се /.
Съвет към хората, които сядат да пишат и имат амбицията да станат писатели?
Да имат персонален поглед върху живота и в делничните му прояви, и в тежката традиция. Да защитават истината си, каквото и да им струва, и ако трябва някъде да настъпят чертата, да го направят в полза на човека, а не въпреки него. Писателят трябва да има нагон към живота /талант/ и усет към човешкото /морал/!
Няма да говорим за смъртта, в края на разговора ще попитам само : Как гледате на старостта?
Благодаря за въпроса! Като на все по-бърза и по-настоятелна загуба на любопитство - много добре се разбира с болестите и с безрадостния поглед върху живота… Такава е картината около нас в България, но аз съм голям оптимист и това ме държи здраво и прави щастлива… Пожелавам го на всички!
Димитър ДАМЯНОВ, литератор
Трейлър на стихосбиркатан а Весела Недкова може да видите ТУК.
