СВЕТИ ВЛАС. "Знаме" вече писа, че наши футболисти вдигнаха Купата в националния турнир, организиран от БАМФ (Българска Асоциация Минифутбол) - Лига на Конференциите! Отборът-победител „Форест“ е съставен основно от футболисти от ФК „Лесичово“ и техни приятели от Несебър и Бургас.
Общо 36 отбора от цялата страна взеха участие в надпреварата на терените в Свети Влас. На финала отборът в състав Мартин Асенов, Славчо Събев, Станислав Чочков, Цветан Данчев, Георги Коев, Николай Гърдев, Йордан Костов, Стоян Иванов, Спас Милушев, Тодор Бойнов, Румен Кичуков и Васко Цоклинов направи зрелищното 3:3 с „Фантастико“ и триумфира след изпълнение на дузпи. Спас Милушев спечели приза на най-добър играч на турнира, а Мартин Асенов грабна приза за най-добър вратар.
Станислав Чочков от ФК „Лесичово“, който е и общински съветник втори мандат в местния ситипарламент от ССД-БЗНС, разказа подробности от турнира за читателите на „Знаме“:
„Преминахме много трудно през груповата фаза с една загуба, една победа и изстрадано равенство в последния мач от груповата фаза, равенство, което ни класира за елиминациите! Там стабилизирахме играта, и стигнахме до финала, който беше доста интересен. Отборът на „Фантастико“ ни поведе с 0:1, последва обрат 2:1 на почивката. Втората част те ни обърнаха до 2:3, но успяхме да изравним 3 минути преди края и така отидохме на дузпи. При изпълненията от бялата точка също имаше драма, ние пропуснахме и се стигна до последната дузпа, която - ако „Фантастико“ бяха реализирали, печелеха финала. Обаче вратарят ни Мартин Асенов я спаси, след това играехме до грешка, ние вкарахме, а Мартин отново спаси и спечелихме“, предаде емоцията от терена бившият състезател на „Хебър“, „Локомотив“ (Пловдив), „Бенковски“ (Пазарджик), „Балкан“ (Варвара), „Чико“ (Бяга) и треньор в ДЮШ на „Хебър“ и в ДФК „Орлета“ Чочков. Той и съотборниците му поддържат форма с мачове 3-4 пъти в седмицата. „Тренировки“ е грубо казано, играем заедно вече дълги години. Повече от отбора в момента работи в Слънчев Бряг и Свети Влас и се събираме в Несебър да поритаме. Важното е, че ни харесва и намираме време да го правим“.
Еуфорията е голяма, но не дошъл ред за поливане на Купата. „Нямаше време за празненства – усмихва се Чочков. На другия ден всички трябваше да сме на работа, пък и бяхме много изморени. Но задължително ще го направим след следващата тренировка“.
Дочо ЧАНЕВ
