ВЕТРЕН. Вече писахме, че вицепремиерът Иво Христов уважи първия учебен ден в ОУ “Св. св. Кирил и Методий“ в градчето, а наред с празничните емоции, той намери време да говори с директорката на училището Лена Парова по актуалните теми в образованието, включително и готвената промяна на модела „Парите следват ученика“. Визитата бе по покана на Център Амалипе.
Да припомним, че гости на събитието бяха и Н. Пр. Пиер Хагман – посланик на Конфедерация Швейцария в България, областният управител Борислав Богословов, кметът на община Септември Васка Рачева, председателят на Общински съвет-Септември Кирил Тодорин, кметът на Ветрен Радослав Лютаков, Дора Дулчева-Величкова – началник на РУО- Пазарджик, Деян Колев и Теодора Крумова от Център „Амалипе“, Сара Перин – изпълнителен директор на Тръст за социална алтернатива и Огнян Исаев – директор на образователната програма на тръста, Милена Арав - специалист „Подкрепа на училищни екипи“ от фондация „Заедно в час, Станислава Сукманкова - председател на Обществения съвет на училището, Деси Колева – бивш ученик на учебното заведение и настоящ учител…
След тържественото откриване на учебната година бе проведена
неформална среща
Пред „Знаме“ г-жа Парова сподели: „Говорихме за това как може да се подобри образованието в такива малки училища, споделихме проблеми, пред които сме поставени и как ги разрешаваме. Сътрудничим си успешно с Община Септември, Кметство Ветрен, РУО-Пазарджик и с неправителствени организации. Център „Амалипе“ ни помага да работим с родители и ученици от уязвимите общности, а „Заедно в час“ - в това как да повишим квалификацията на учителите, за да подобрим преподаването“, сподели Лена Парова и добави, че е станало дума и за делегираните бюджети. „Говорихме и за това. Но тук е важно да уточним, че всъщност
финансирането на училищното образование не се определя само на базата на брой ученици,
а съдържа и два допълнителни стандарта, които намаляват различията между големите и малките училища. Единният разходен стандарт за институция е един и същ, независимо дали в нея се обучават 130 или 1300 ученици. Същото важи и за единния разходен стандарт за паралелка – получаваните средства са едни и същи. Към бюджета се добавят и стандарти за целодневна организация. Тези компоненти обаче остават скрити за обществото. Важна част за функционирането на училищата в малките населени места, са и средствата за уязвими групи, благодарение на които училището във Ветрен може да си позволи да назначи образователни медиатори, да осъществи обща подкрепа за учениците и др.
Едно е да мериш качеството на образованието в едно училище, в което учениците са избрани с конкурс, или в училище, в което родителите са платили частни уроци, за да имат децата им по-високи резултати на НВО. Друго е да го мериш в училище като нашето, в което почти всички от родителите нямат финансова възможност за частни уроци – и качеството на образованието няма как да се мери само по индикатор „Успех“. Тук трябва да говорим по-скоро за т.нар. „добавена стойност“. Как децата влизат на входа в училището, как напредват през годините и как излизат от училище“, добави директорката.
остите бяха респектирани от факта, че в едно малко населено място има
училище със 132 ученици, в което 50 процента са от уязвимите групи,
но децата имат успехи в различни направления. Те разгледаха учебната среда и бяха впечатлени от етнографската експозиция, гордост за училището и за ветренци, от първия STEM-център по природни науки (открит още през 2017 г. по проект „Училище на бъдещето“) и от последния STEM център по оперативна програма „Образование“, открит пролетта на 2026 г. Впечатлиха ги и децата, и съчетанието между традиции и иновации.
Тодор ГРОЗДЕВ
