Искахме да покажем на хората, че нещо полезно, може да е и забавно - казва землякът ни
Четири момчета от Националната финансово-стопанска гимназия в София направиха обиколка на България с велосипеди, а едно от тях е роденият в Пазарджик Георги Танев. В летните жеги Георги, Лозан Пасиг, Стилиян Димов и Кристиян Рангелов изминаха 1500 километра за 21 дни с велосипеди, разпъвали палатки под звездите и смятат да продължат това приключение. Освен да докажат на себе си какво могат, искали да дадат пример на всички останали, че младите хора могат да вложат енергията си в този вид адреналин, вместо да биеш по-слабия или да се вторачиш в телефона хипнотично. Да обичаш и показваш красивата природа на България чрез видео и снимки в социалните мрежи. След няколко дни започват последната си година в гимназията, а репортер на „Знаме“ разговаря с Георги.
Тръгнали на 24 юли и се прибрали на 13 август. Как обаче им хрумнало да направят велопохода?
„Бяхме във влака и пътувахме към селото ми – Спасово, то се намира в община Чирпан. Говорехме си как може да караме колелета, докъдето си поискаме, и в разговора се роди тази идея –
да покажем на хората, че нещо полезно за здравето, може да е и забавно
А пък и това щеше да донесе едни хубави общи спомени у едни млади момчета - така че убедено решихме да го направим. Дотогава карахме колелета на аматьорско средно ниво. Бяхме навъртели едни 500 километра за цялата предна година. Искахме да направим нещо по-мащабно в рамките на месец. Бяхме се подбрали точните хора за това пътешествие – не сме точно най-големите атлети и спортисти, но така предизвикателството към тебе самия е още по-голямо, а удовлетворението – по-пълно“, обяснява събеседникът ни.
Заплюли си маршрут София – Лом – Русе – Силистра – Добрич – Балчик – Созопол – София, като следват АМ „Тракия“, но без да се качват на самата магистрала.
„И започнахме да караме сериозно от миналото лято – направихме 1700 километра, като само през декември си дадохме почивка, защото беше студено.
Правехме по-дълги карания – към 160 километра на ден,
повече по трасето София – Пирдоп. Бяхме го избрали, за да не се отдалечаваме толкова от София, въртяхме по тази отсечка. Но подготовката бе сериозна не само по отношение на физическата кондиция. Всеки ден след училище си попълвах една екселска таблица с неща, които бях планирал за пътешествието. Постоянно обсъждахме идеи – какво да направим, откъде да спестим разходи, консумативи, къде има хотели, чешмички, да изпипаме плана за маршрута, плана за ядене и спане. После само опитвахме да го следваме“, разказва Георги.
Не че не липсвали изненади. Неприятни
Не само във вид на спукана гума.
„Когато планирахме маршрута, следвахме Google Maps, който за изкачванията и слизанията постоянно ни подвеждаше. Изкачванията бяха може би най-силния удар под кръста за нас, но вече като бяхме на пътя, свалихме едно приложение и то бе изключително прецизно. Но пък времето беше с нас. Е, само в началото ни удари един силен вятър и дъжд, точно преди Берковица. Тогава минахме през прохода „Петрохан“ – и това беше най-трудният ден от целия поход и с най-лошото време. Но така е по-интересно“, пояснява момчето.
През нощта групата спирала. Станело ли 8 вечерта, намирали място за палатки и бивакували.
Нощните буболечки не ги притеснявали
Поне не чак толкова…
„Горски животни не са ни навестявали, докато сме на палатки, или поне не сме ги усетили. Иначе по пътя имаше чакали, сърни… В Стара планина, особено към Петрохан, доста диви животни обикаляха край пътя и беше много яко! Случваше се да нощуваме и в хотели, но долу-горе на всеки трети ден от пътешествието. На палатка си е по-приключенско. Стилиян беше взел газов котлон и сами си приготвяхме храната“, разказва младежът.
Той и съмишлениците му не мислели, че пътешествието ще е изнурително. Усетили как се натрупва физическата умора още след втория-третия ден.
“Да, умората си казваше думата, но никой не си е помислил да се върнем. Не се отказахме и продължихме до края. Онлайн ни подкрепяха много приятели, близки. Семействата ни също бяха част от агитките. И не само онлайн ни поздравяваха и надъхваха, а и край пътя – физически. Семейството ми има къща в Созопол и там отседнахме за три дни. Това ни беше най-дългата почивка от цялото време – и беше много зареждащо за тези 21 дни“, доволен е Георги.
Ако трябва да опише с една дума всеки от групата?
„Заедно сме от осми клас и сме много добри приятели, неразделни сме всеки ден, надявам се още дълго време да бъдем приятели. Ако трябва да определям с по една дума – аз съм Оптимиста. Постоянно ми казват, че съм наивник и прекален оптимист, но според мен това е полезно. Кристиян е Песимиста. Най-големият песимист в групата е той, но и това бута към целта – когато гледаш негативно на нещата, показваш но другите другия ъгъл, което също има значение. Стилиян е Гъвкавия. Той е практичен, доста късно се включи в подготовката, чак през март-април започна да кара и да мисли за подготовката, тъй като не беше сигурен дали техните ще го пуснат. А като не е сигурен, човекът не искаше да си дава зор. Той още няма 18, но успешно се вписа в похода, макар и само 3-4 месеца преди началото му. Лозан пък планираше паралелно доста неща с мен. Той е от хората, които внимателно подготвят и изпипват нещата, има си доста качества и той – нека да го наречем Мислещия“…
Бъдещи творчески планове
И тази година четиримата другари ще редуват ученето с планински преходи и обиколки с велосипедите си.
„Отсега планираме друго голямо велопътешествие – до Грузия. Да отидем с колелата от София до Варна, там да хванем ферибот до Батуми (това са 650 морски мили или към 1200 километра, б.р.), да обиколим малко из Грузия и да се върнем“, казва землякът ни.
В бъдеще Георги Танев не се вижда като въртящ педалите счетоводител. Има планове да стане инженер в машинните науки.
А Пазарджик...
„От първи до дванайсти клас съм в София, но Пазарджик ми е много мил град. Не само защото съм роден в него, а защото, според мен, това е един от най-красивите градове. В Пазарджик съм бил до детската градина и след това идваме всяко лято при баба и при дядо, и винаги се чувствам много добре в него.
Георги, Лозан, Кристиян и Стилиян са доволни и горди от себе си, и защото са дали своя личен пример как младите хора, които по принцип са далеч от спорта и природата (пък и не само те), могат да се мотивират да спортуват и да (пре)открият красотите на родината.
Снимки и видео от обиколката може да разгледате в страницата на "Bulgarian Bike Tour".
Дочо ЧАНЕВ
--230.webp)
