С него не можахме да се съберем на Гергьовден, но сега имаме нов повод
СОФИЯ. Внукът на легендата в борбата Георги Мърков – Георги Мърков-младши, спечели титла на европейското първенство по борба в Самоков и президентът на федерацията Станка Златева лично го поздрави и написа: „Големите шампиони възпитават шампиони!“. В класическия стил до 60 кг Георги триумфира във финала срещу германеца Кристиано Либзейт, като стигна до успех с 1:1 благодарение на първа спечелена точка и заслужено се окичи със златния медал. По пътя към титлата Георги Мърков-младши записа четири впечатляващи победи. Той стартира с успех срещу арменеца Самвел Тоноян с 6:4, след което победи руснака Михаил Степанов с техническо превъзходство. В полуфиналите българинът беше категоричен и надделя с 8:0 над украинеца Артьом Желобков. Разговаряме часове след успеха.
- Георги, поздравления за европейската титла в Самоков! Срещу кого се затрудни най-много? Разкажи подробности.
- С арменеца ми беше най-трудно, може би защото беше първата среща, но руснакът беше най-силен. Срещу всеки съперник променяхме тактиката, преди това го разузнавахме. Моите треньори Светослав Миленков и Бисер Георгиев много ми помогнаха и в това отношение, детайлно проучваха всеки от съперниците ми и ми казваха кое е най-добре за двубоя.
- Това бе много силен дебют за теб при кадетите. Явно подготовката е била сериозна?
- Да, наистина беше много ползотворна. Преди европейското бяха по-интензивни тренировки – само последната седмица ги намалихме, но основната подготовка беше много тежка. С физзарядка в 8 часа, навънка на лостове, после в 10 часа започва тренировка, в 18 часа ни е втората и продължава до 20:30 часа. И направо се прибирам и лягам да спя. А на другия ден всичко започва отначало. Федерацията ни направи два много хубави лагера в Дианабад. Благодаря и на партньорите ми, с които тренираме. Разбира се, също и на Спортното училище и на директорката, че ни пускаше да отсъстваме за лагерите, и на клуб „Левски“, и на федерацията. Важно е да имаш много спаринг партньори, а аз имам - Живко Хинков, който е медалист от европейско, Станислав Иванов е европейски шампион, Данимир Иванов, Борис Крумов, Кристиян Кръстев… Те всички много ми помогнаха.
- А дядо ти как ти помогна?
- Повече психически, но това беше много важно. Настройваше ме позитивно към състезанието и само неговото присъствие в залата ме зареждаше и мотивираше.
- Какво ти каза Мърков-старши след състезанието?
- Много се радваше. Поздрави ме, каза ми да не се отпускам, защото това е само първата стъпка към големите цели.
- И още каза за теб: „Много трудолюбиво момче. Много се мъчеше“.
- Хе, има предвид тренировките в залата. С моя треньор и партньорите винаги правим всичко, за да си помагам. Когато има такава силна конкуренция в един клуб, израстваме заедно, ставаме по-силни заедно.
- Школата на „Левски“ в момента показва млада вълна на шампиони и при класиците, и при свободняците. Това сигурно те окрилява?
- Да, определено. Тази година от „Левски“ шестима борци бяха на европейското първенство – Борис Крумов, Станимир Йорданов, Андрей Данаилов, Антоан Цветанов, Никола Лазаров и аз. Много добре се бяхме подготвили и сега гледаме за световното в Баку. Вече започнахме подготовката.
- То е през юли, да се надяваме, че ще продължите да сте в оптимална форма?
- Вярваме в това. Не е чак толкова далеч. Започнахме тренировките, преди малко свършихме, натискаме. Ще има пак лагери.
- Разкажи повече за теб.
- Роден съм в София. Майка ми Десислава е била балерина, баща ми Петър е тренирал баскетбол, но не е бил професионален спортист. Дядо ми ме записа в школата на ЦСКА – първият ми треньор беше Димчо Димчев. Хареса ми много. Тренирах там 3 години, после се преместих в „Левски“ – сега тренирам с личния ми треньор Светослав Миленков, а в националния отбор съм при треньора Бисер Георгиев. (дядо по майчина линия)
- На Гергьовден успяхте ли да се съберете и да празнувате заедно с дядо ти Георги?
- За съжаление не успяхме. При мен не се получи много голям празник, защото бяхме на лагер в Самоков и сваляхме килограми. Но сега при първа възможност ще се съберем и ще отпразнуваме европейската титла. Може да е на патерици, но пък има нов повод.
- Сега растеш, имаш ли проблеми с килограмите за категорията? Навличаш ли по няколко чифта анцузи на тренировка?
- Честно казано не всичко с килограмите е безпроблемно, но си ги свалям от по-рано и се чувствам много добре след като съм ги свалил.
- Какво ти дава борбата?
- Мотивация, много дори приятели и дисциплина. Важно е да имаш цел в живота, но тя мие дала много неща.
- Имаш ли си някакви ритуали преди да излезеш на тепиха?
- Ами не, нищо специално, по-скоро се концентрирам и излизам да дам най-доброто от себе си.
- В училище върви ли ти?
- Да, старая се в училище, влекат ме всички предмети. Отнасям се сериозно към учебните часове – те са също са много важни, защото ти дават основата за цял живот.
- Миналата година за пръв път бе на европейско, но за момчета. Класира се пети, но медалът беше близо.
- Медалът беше колкото близо, толкова и далече. Класирах се пети – тогава ме биха с техническо превъзходство 9:0. Но тази година тренирахме много повече и сега съм щастлив. Тази година не срещнах някого от миналогодишните съперници, но може би ще ги срещна на световното и тогава се надявам да се реванширам. Тренираме здраво и не се отпускаме. Всички се надяваме да донесем медали и оттам, към това се целим.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време.
- Излизам с приятели навън, но обичам да прекарвам време и с брат ми Мартин. Той е на 9 и спортува- тази година за пръв път стана републикански шампион по борба. Обичам и когато сме на Горно Вършило (Георги Мърков-старши е кметски наместник в родното си септемврийско село, б.р.). Много често ходим там, много е приятно. Може да се развлечеш и да отдъхнеш между натоварените седмици. Там е тихо, хубаво, сега е зелено и е идеалното място за почивка.
Дочо ЧАНЕВ
Какво сподели Георги Мърков - старши за внука си - четете ТУК.
