Тя обединява картините в изложбата и е духовна константа, а човешките състояния прехождат
ПЕЩЕРА. Ивана Петкова зарадва съгражданите и гостите на града с първата си самостоятелна изложба живопис „Състояния и светлина“ в галерия „Проф. Веселин Стайков“. Тя представя 32 творби. Младата художничка учи живопис в НХА в класа на професорите Десислава Минчева и Ивайло Мирчев. Следдипломната й квалификация е „Учител по изобразително изкуство“. Преподава приложно изкуство в Центъра за подкрепа за личностно развитие към Общинския детски комплекс (ЦПЛР-ОДК) в града. Организира с възпитаниците си интересни прояви, сред които и изложби в пещерската галерия. Ето как художничката отговори на въпросите на „Знаме“.
- Г-жо Петкова, какво е усещането след откриването на първата Ви самостоятелна изложба?
- Определено чувствам удовлетворение и благодарност! Удовлетворение, защото както е написано в Книгата на книгите - "...за предпочитане е свършването на работата, отколкото започването ѝ...". Винаги когато човек започне даден творчески проект има доста неизяснени неща, дори периоди на съмнение, несигурност от крайния резултат. Когато обаче всичко се реализира успешно, чувството е прекрасно. А благодарността е към всички мои близки, приятели и семейство, които ме подкрепиха!
- Как се подготвихте за вълнуващото художествено изпитание?
- Подготовката за самостоятелна изложба не е за един ден, не е за месец или два. Тя е започнала още от момента, в който съм решила професионално да се занимавам с живопис, в края на гимназиалния ми период, преминава през обучението ми в Националната художествена академия и се развива основно в последните години, в които съм преподавател на деца и ученици. Но най-важното, подготовката не е само придобити умения, но и смелост да покажеш вътрешния си свят, емоции, търсения и убеждения пред публиката. Тази последна "подготовка" е по-трудната.
- Защо „Състояния и светлина“ – доста амбициозно заглавие?
- Според мен "Състояния и светлина" в най-голяма степен представя основната ми идея. В тези 32 картини, представящи различни жанрове, от различни моменти в животи ми, обединяващият ги елемент е "светлината", но светлината в моето творчество е не просто живописен изказ, а път към Божественото, към библейските непреходни ценности. Състоянията са моментни, мимолетни. Те се свързват повече с нашата душевност, положителни или отрицателни, те са преходни. Светлината е символ на духовното - тя е вечна и непроменима.
- Какви теми и техники представяте в картините си?
- Темите в изложбата се развиват около идеята за преходността на човешките състояния и константната Светлина като контрапункт - знак за непреходното, за Бога, както вече споменах и в предишния Ви въпрос. Цялата тази идея включва теми като - "духовното търсене", "вътрешната тишина", "състоянията на очакване и съзерцание", "пътят и надеждата". Иначе всички творби са изпълнени в маслена техника.
- Как открихте художника в себе си?
- На по-зрял етап, в края на гимназиалния ми етап, взех решението да се занимавам с живопис. Преди това, разбира се, съм рисувала. Все пак това е дар, който намира начин да се прояви. Но ако трябва да бъда откровена, това "търсене" и "намиране" е през целия живот. Да си художник е път и постоянно развиване и трансформиране.
- Какъв е светът пред очите на млад художник като Вас?
- Светът в последните години, изпълнен с войни, страх и несигурност, не може да бъде идеализиран. Действителността е такава, каквато е. Художникът обаче, за радост, не е необходимо да бъде "репортер" на негативните събития. Всеки творец има свое послание, идея и вяра. За мен важното е, въпреки заобикалящия ни хаос, да насоча вниманието на зрителя към душата на човека, с нейните променливи състояния и да хвърля фокуса и акцента върху духовното, върху Светлината. Това обръщане "навътре" към нас и "нагоре" към Божественото за мен ще даде положително отражение и върху не толкова добрата действителност, в която живеем.
- На какво смятате, че се дължи Вашето развитие като художник?
- Мисля, че няма просто случайно стечение на обстоятелствата. Силно вярвам, че Творецът има път за всеки, който е добре да бъде извървян.
- Какво Ви вдъхновява да рисувате?
- Творецът и творението. Хората, които ме обичат и насърчават, също.
- Как виждате себе си в изкуството след 5-10 години?
- Не бих желала да правя дългосрочни планове, защото не владеем дори утрешния ден. Силно се надявам обаче след 5 или 10 години да създавам творби, които да могат да помогнат на човек да вижда красивото, да търси духовното и да следва Светлината.
- Преподавате приложно изкуство в Центъра за подкрепа и личностно развитие към Общински детски комплекс. Има ли интерес у децата към изкуството?
- Благодаря Ви за този въпрос. За мен работата ми като преподавател в школата по "Приложни и изящни изкуства" към ЦПЛР-ОДК, Пещера, е едно прекрасно приключение, стимул и мотивация. Всеки ден работим с изключително талантливи и любознателни млади хора, които те предизвикват да им даваш повече и повече от себе си. Щастлива съм, когато виждам в очичките им плам и вдъхновение за изобразителното изкуство, поради дейността ни. Децата трябва да бъдат мотивирани и насърчавани да се развиват. Когато усетят тази подкрепа и добронамереност, те още повече се вдъхновяват. Имат постижения на международен и национални конкурси, което ме радва изключително много. Но най-много ме радва, че когато повярваш в техния талант, те също започват да вярват и да преследват мечтите си дръзновено!
- Какво да очакваме от бъдещия творчески път на Ивана Петкова?
- Силно се надявам първата ми самостоятелна изложба да е едно начало, което да доведе и към бъдещи творчески изяви. Дай Боже да е така!
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.jpg)
