Припомням забравени факти и чрез реакциите на хората допълвам моя разказ
Педагогът, фотограф и изследовател на историята на Пазарджик Никола Колев наскоро навърши 70 години. В ПУ „Паисий Хилендарски“ завършва математика и след учителстване в Пазарджик, от 1983 г. заема директорското място в ОУ „Константин Величков“ в Паталеница. Дворът на школото от 2000 г. всяко лято се превръща в сцена на Шекспировите театрални празници. Колев е автор на поредицата „Пазарджик – в миналото и сега“. Има 4 самостоятелни изложби – една, от които е експонирана в парк „Острова“. Членува във фотографската задруга „Пловдив“. Печели престижни конкурси, носител е на награди, сред които „За принос в развитието на културата в Пазарджик“ на Община Пазарджик.
Продължение от миналия брой
- Някои от тези толкова важни някога за Пазарджик сгради вече ги няма. Старият Пазарджик по-красив ли е от новия?
- Темата „Старият Пазарджик по-красив ли от новия?“ постоянно присъства в коментарите не само към моите снимки. И най-често хората с умиление си спомнят за някогашния Пазарджик. Но това май се отнася до по-възрастните жители на града? Дори аз често се шегувам като казвам, че някога повече ни е харесвало, защото сме били по-млади. Всяко време има своята красота. Голямото майсторство е как да съхраняваме миналото? Няма как всичко старо да остане. Само да си представим какво щеше да е днес, ако някога не е бил разширен днешният булевард „България“? Младите живеят в днешно време, с други разбирания и други технологии. Но и за тях е интересно какво е било преди.
- Имате ли любима Ваша снимка на Пазарджик, която описва душата на града по-добре от хиляди думи? А любимо място?
- Всички снимки на града са ми любими. Във всяка една от тях има частица от душата на града. А може би ми предстои да направя такава снимка, която да описва града по-добре от хиляди думи? А от снимките на ансамбъл Пазарджик, любимата ми е „Полетът на танца“ от 2014 г. В нея успях да уловя танцьорите във въздуха, все едно летят. Любимо място ми е каналът. Обичам да се разхождам там и да снимам през всичките сезони. Не пропускам и парковете – Острова, Стадиона, Писковец.
- Къде намирате архивните снимки и пощенски картички? За това се изисква време и търпение.
- Голяма помощ ми оказват библиотекарките в отдел „Краезнание“ на РБ „Никола Фурнаджиев. Там има много литература, албуми, картички. Аз лично съм преровил всички броеве на вестник „Септемврийско знаме“ от неговото начало до 2010 г. и ще продължавам. Преглеждал съм и други вестници. По указание на отдел „Краезнание“ видях онлайн всички броеве на някогашните вестници „Лъча и „Подем“. Там има много интересна информация Получавам снимки от приятели и от познати. Няколко пъти съм посещавал Историческия музей в града. Чета Енциклопедия „Пазарджик“. Коментирам със специалисти различни теми. Благодаря на Пенка Николова и Мария Керезова за идеите и за споделената информация. Но да, всичко това изисква много време и търпение.
- Чувствате ли се като спасител на историята, която на практика вече я няма?
- Не, нямам такова чувство. Оказа се, че за мен е интересно да се връщам в миналото, да го съпоставям с настоящето. Припомням забравени факти, някои от които са били неизвестни и за мен. Радващо е, че доста жители на града с интерес коментират публикациите, което означава, че историята на града е интересна за мнозина.
- Смятате ли, че споделеното на снимките може да накара институциите и обществото да пазят по-добре старините в града?
- Надявам се да е така. Наскоро забелязах, че оградата на Хадживелевата къща е съборена. Аз влязох в къщата и направих доста снимки и две публикации. По-късно видях репортаж как се чистят дървета пред къщата и оградата е поправена. Разбира се темата за тази къща, а и не само за нея, е доста дълга за коментиране. Публикуването на снимки и текстове към тях, заедно с коментарите на хората могат да служат като стимул старините в града по-добре да се съхраняват.
- Да очакваме ли да съберете в изложба или албум стари кадри от кътчета на Пазарджик?
- Мнозина са ме подканяли да направя това. На първо време съм подготвил текст за малка книга в която събрах почти всички мои находки от историята на града като снимки и текст. Приятели ме съветваха за това. В отдел „Краезнание“ на РБ „Никола Фурнаджиев“ също препоръчаха да събера на едно място текстовете, които съм публикувал. Да видим какво ще се получи? А след това ще мисля и за изложба.
- Може ли изкуственият интелект да интерпретира снимки и как виждате намесата му в нашия живот?
- Изкуственият интелект навлезе в живота ни. Аз все още не работя с него. Но често коментираме с арх. Петър Мурджев и Атанас Гицев по темата. Изкуственият интелект може да бъде чудесен помощник в интерпретацията на снимки, сюжети. И аз вече съм публикувал такива кадри като съпоставка на днешното състояние на дадена сграда и как би изглеждала тя, ако се ремонтира. Арх. Мурджев направи чудесна композиция с паметника на Левски до църквата „Св. Петка“, ако е била осъществена тази стара идея. Разбира се има и друга линия, че не трябва да се прекалява, че трябва да се пази духът на старите снимки.
- Снимате много изяви на фолклорни състави. Откъде е тази любов към народното творчество?
- Моята майка обичаше народните песни. Когато нижехме тютюн в Свиленград, тя все пееше. Брат ми беше също любител на народното творчество. От неговия радиограмофон слушах плочи с народна музика. И аз много обичам нашия фолклор. С голямо желание снимам изявите на прекрасните ни фолклорни състави.
- Кое е Вашето най-голямо удовлетворение – успешно реализиран ученик и учител, запазена историческа памет или един добър запечатан кадър?
- Всяко едно от изброените неща ще ме зарадва. То си е частица от пъзел, който в своята цялост носи удовлетворение. Много се радвам когато съм се доверил на млад учител и той оправдае доверието. Как да не съм доволен на успехите на моите ученици? Ето, тези дни разказах за невероятните инсталации с балони в Паталеница на Славена Адамова. Като се разхождам из града, се радвам на обновените стари сгради. За всеки фотограф е голяма радост да направи кадър, за който е мечтал или е успял да улови красив миг!
- Каква е ролята на вестниците днес и имат ли бъдеще? Питаме Ви като човек, който изважда от архивите забравени любопитни и полезни факти.
- При разговор с арх. Петър Мурджев той ми каза, че като изваждам стари факти, аз все едно давам втори живот на старите вестници. Според мен вестниците имат бъдеще въпреки днешното електронно време. Някога в училище издавахме бюлетин „Искрици“. За мен неговите броеве си остават най-ценният архив на училището. Аз и днес обичам да разгръщам страниците на вестници. Друго е усещането.
- Последно на каква интересна находка се натъкнахте?
- Последната находка, поне за мен, е от вестник „Изгрев“, 17 септември 1928 г. Заглавието на статията във вестника е: Булевард „Фердинанд“ – булевард „Константин Величков“. Не знаех, че така се е казвала някога тази улица.
- А каква е ролята на социалните мрежи? Може би сте пазарджиклията с най-много лайкове в пазарджишките групи. Ласкае ли Ви това?
- В днешно време социалните мрежи са навсякъде. Аз дори не използвам всички от тях. И в пряката ни работа общуването в социалните мрежи се превръща в задължителна част от ежедневието. Моето поколение не е свикнало на такъв тип общуване, но бързо се учим. Едва ли съм с най-много лайкове? А и това не ме интересува. Важно е, че има начини да общуваме по интересни теми, включително и за историята на града. Радвам се, че хората добавят още информация към това аз съм представил. Така и аз допълвам моя разказ.
Пенка МИХАЙЛОВА
--230.jpg)
