Брацигово – непревземаема крепост на Април’ 1876
„Сам съм, други няма“ – един глас срещу цяла империя
На днешния 12 май Брацигово отбелязва най-значимия в историята на града празник – 150 години от избухването на Априлското въстание от 1876 г. Ден, който доказа, че свободата е общо дело на хора с големи сърца и с величието на една саможертва.
Когато говорим за Априлското въстание от 1876 г., заслужено споменаваме бунтовните Копривщица и Панагюрище. Но в историята на българската свобода има една крепост на духа - Брациговският въстанически пункт. Той заема изключително място в Априлската епопея заради уникалната военна организация, която признава и Захари Стоянов –
най-дългата 16-дневна отбрана
и една от най-покъртителните саможертви на водача на бойците Васил Петлешков. Под негово ръководство Брацигово се превръща в истински укрепено място.
Тук ентусиазмът не надделява над стратегията – Васил Петлешков е апостол и ръководител, Георги Ангелиев – военен командир, поп Сокол заема поста на председател на местния революционен комитет, наричан „привременно правителство“.
Извършена е сериозна подготовка за отбраната на Брацигово по всички правила на военното изкуство. Селото е опасано от дълбоки ровове, а по височините са изкопани два реда окопи.
Тук са и волските коли
и всякакви други средства за възпиране на врага.
В разгара на събитията пунктът разполага с 1333 бойци, 867 пушки и 1439 пищова. Внушителната артилерия за едно селско въстание се състои от 6 черешови и брястови топа – гордостта на пункта. Местните майстори – дюлгери използват тези най-здрави дървета, като обковават топовете с железни обръчи. Макар тези оръдия да нямат силна разрушителна мощ срещу редовна армия, гърмът им има огромен психологически ефект и всява смут сред башибозука.
Пунктът събира въстаници от Бяга, Козарско, Равногор, Жребичко, Радилово, Капитан Димитриево и други.
Боят настава…
Камбаните на Панагюрище възвестяват: „Въстанието започва!“
Щом научава за началото на бунта, Петлешков, който е делегат на Събранието в Оборище, яхва коня и препуска с кървавото писмо от Пазарджик към родното село, изпратен от панагюрските въстаници. Часът е 3 следобед на 21 април 1876 г., а мястото е Синджирли бунар, където обявява избухването на въстанието. „Бунт! На оръжие, братя! Дойде и нашият ред! – вика на висок глас Васил Петлешков. Думите му предизвикват възторжени възгласи.
Роден лидер, интелигентен, той не е просто революционер, а високообразован за времето си човек. Завършва медицински курсове в Цариград и в родната си къща отваря аптека. Там основава местното читалище „Трендафил“ (сега „Васил Петлешков“) на 25 декември 1874 г. То се помещава на горния етаж на сградата. Неговата роля не е само на организатор, но и на морален стожер.
Като председател на местния революционен комитет, той лично координира отбраната на града, обграден от редовна войска под командването на Хасан паша. Идват и Ахмед Барутанлията, сринал вече Батак, и палачът на Перущица – Рашид паша. Обръчът се затяга, но турците не успяват да пробият блокадата цели 16 дни и нощи.
Безумно храбро държи позицията при Павловата воденица Дечо Върбанов, наричан „Човекът с две сърца“
Артилерията на Георги Шопов бълва страшен огън, полита като вихър и конницата на Сотир Андреев.
Докато мъжете са на позиции, жени и деца леят куршуми от олово и приспособяват стари метални предмети за боеприпаси. Учителката Ана Гиздова ушива брациговското знаме. То е от зелен копринен плат с извезан със златни конци лъв. Жените пренасят храна и вода до окопите под обстрела. Помагат на ранените въстаници. Някои от тях загубват живота си.
След неравната битка, продължила 16 дни, въстаническите ръководители разбират, че съпротивата става безсмислена. Още повече, че въстанието на други места претърпява неуспех. Петлешков взема съдбоносно решение, за да спаси селото от пълно унищожение, каквато съдба сполетява Батак. Той поема целия „грях“ върху себе си.
Вместо на оръжие, ръководството залага на дипломацията,
водена от кмета на Козарско Мильо Граматиков. Той тръгва към Хасан паша да иска примирие. Примирието обаче не трае дълго. На 8 май Хасан паша повежда отново войската към Брацигово. Съратниците на Петлешков го съветват да се спаси, но той отказва.
Заловен е в дома му и преди да го отведат с вързани отзад ръце, изрича думите: „Ако трябва, нека загине един човек, отколкото цялото село да разсипват!“. След опит за самоубийство с отрова, полужив и измъчван,
той е изправен пред 3 огнени клади
Турците искат имена, искат съучастници, искат да пречупят волята на апостола. Отговорът на Петлешков, даден сред пламъците, остава врязан в паметта на поколенията: „Сам съм, други няма! Аз водих, аз заповядах, други не търсете!“.
Васил Петлешков издъхва на 8 май в местността Мъргита край Брацигово, докато го карат под конвой към Пазарджик. Скромно паметниче там бележи края на героичния му път. Когато Петлешков изрича: „Сам съм…“, той знае, че подписва смъртната си присъда, подарявайки живота си на стотици хора.
Брациговската епопея е сред най-трагичните и величави страници в историята на България. Днес подвигът на Петлешков ни напомня, че истинското лидерство не е в славата на победата, а в човечността да изгориш, за да живеят другите – величието на една саможертва.
Пенка МИХАЙЛОВА
Васил Петлешков
Един от последните живи участници в Априлското въстание – Брацигово, 12 май 1937 г. (Снимка Изгубената България)
