Всяко новородено обаче се изследва за вродени смущения
Вродената глухота засяга около 1 на 1000 новородени, като за България това означава близо 65 деца годишно, съобщиха от РЗИ-Пазарджик.
До 3 на 1000 бебета пък имат различна степен на слухови нарушения. Ранната диагностика до 6-ия месец е критична за развитието на речта и интелекта, тъй като загубата на слух може да бъде трайна.
Повече от половината случаи на увреден слух се падат на вродени причини, т. е. проблемите са налични още преди раждането. Дължат се най-често на генетични наследствени заболявания или усложнения по време на бременността и раждането.
Някои инфекции (рубеола, сифилис), от които може да страда майката по време на бременността,
могат да нанесат сериозни поражения на слуха на развиващото се в нея бебе. Както и недостигът на кислород на плода по време на раждането или малко преди него. И тежката жълтеница в неонаталния период може да е фактор за намаление на слуха. Опасен е също приемът на лекарства с доказан ототоксичен ефект.
При родители с проблеми със слуха е много по-често раждането на дете със слухови нарушения. Ако и двамата родители страдат, шансът за раждане на дете с увреден слух е над 50%.
В изпълнение на Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве 2021-2030 обаче, новородените в България преминават през задължителен неонатален слухов скрининг. Резултатите за миналата 2025 г. показват, че 98,4% от бебетата в нашата област са били на такъв скрининг, като при 1,33% от тях са регистрирани отклонения в слуха. Всички те са насочени към специалист по УНГ за допълнителна диагностика.
На територията на област Пазарджик болниците,
изпълняващи дейност по Националната програма за подобряване на майчиното и детско здраве, включваща и неонатален слухов скрининг са МБАЛ - Пазарджик, МБАЛ „Хигия”, УМБАЛ „Пълмед” - Пловдив, МС „Здраве“ - Пазарджик, МБАЛ „Велимед” - Велинград и МБАЛ „Уни Хоспитал” - Панагюрище.
В МБАЛ-Пазарджик например през такъв скрининг през 2025 г. са преминали 515 бебета, като отклонения са открити при 9 от тях.
Някои увреждания на слуха се повлияват от медикаментозно лечение, а други – не. Това го преценяват специалистите. При вторите се налага слухопротезиране или кохлеарна имплантация.
Сравнително рано, родителите също могат да забележат индикации за проблеми. Още повече, че те могат да се появят и след раждането, в резултат на инфекции и други усложнения. Това са реакциите на бебето на различни шумове – дали се стряска при силни звуци, дали се обръща в тяхна посока, дали гука и реагира на познатите гласове. Ако в рода има хора с глухота или някакво намаление на слуха, педиатърът задължително трябва да е информиран за това.
Червена лампичка трябва да светне, когато в края на втория месец бебето не реагира на силни звуци. Обикновено
при пляскане с ръце или пускане на прахосмукачка
то се стряска, разплаква се, отваря и затваря очи. Препоръчително е родителите да се замислят и ако в 3-4-ия месец детето не обръща глава по посока на звука или ако на 6-7 месеца не реагира на звуци от телевизор/радио, а на 1 година не се обръща при споменаване на името му и не произнася поне няколко думи.
Съществуват различни методи, които имат за цел да стимулират слуха на детето, заедно с останалите сетива. Пример за това са игрите, които го насочват към различни видове звуци, като то се стреми да определи откъде идват. Има и игри, които стимулират бебетата да оценяват тишината или да развиват музикалния му слух.
Едва ли слуховите нарушения ще отшумят в съвременната реалност, в която звуците стават все повече, по-силни и по-продължителни, а времето, прекарано със слушалки на уши, продължава да се увеличава.
Лидия КАДИЙСКА
