ПАЗАРДЖИК. Певческата дейност на хора на ансамбъл „Пазарджик“ от януари 2026 г. премина под палката на новия си диригент Явор Тасков. Роденият в Кюстендил музикант учи в училище по фолклор в Котел, завършва и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Защитава магистърски степени за тамбура и за диригент. Преподавал е в Академията и в музикални училища, дирижирал е народни и ученически хорове, както и вокални ансамбли.
За това как се чувства на новото си работно място и какви цели си поставя, разговаряме с диригента Явор Тасков.
- С каква нагласа стъпихте на диригентския пулт, образно казано?
- Приех предложението за работа като диригент на хор при ансамбъла за народни песни и танци „Пазарджик“, заради възможността да се докосна до нещо интересно и различно от досегашната ми работа - диригент на училищен хор. Да предложа моя прочит и виждане за партитурите за женски народен хор.
- Труден ли бе изборът да сте част от ансамбъл „Пазарджик“? Какво знаехте за пазарджишкия народен ансамбъл?
- Да, труден бе, тъй като имам основна работа, която харесвам много и ми доставя удоволствие да работя с учениците. Обмислях няколко дни вариантите, но някак си вътрешно почувствах, че искам да опитам. Както обичат да казват някои хора – „да не съжаляваш после“…
През годините много пъти съм има удоволствието да слушам ансамбъл „Пазарджик“ - на концерти, на прегледите на ансамблите и т. н. Имах някаква представа за репертоара, за съставите и за нивото им като колектив. В интерес на истината, познавах повечето оркестрантите, защото сме се срещали по различни поводи - учили сме заедно, свирили сме на една сцена, но от хористките – познавах едва три.
- Каква е Вашата мисия като диригент на хора?
- Дали е мисия – все още не знам! Всеотдаен съм към работата си, независимо каква е и къде е. Надявам се да се получи спойката между нас с момичетата, тъй като все още свикваме с навиците си. Дано успешно да вървим по пътя към нови хоризонти, да покоряваме върховете пред нас, да представяме ансамбъл „Пазарджик“ по най-добрия начин и да популяризираме богатството на България – фолклора.
- Автентичност или обработка – къде е балансът?
- Те не могат едно без друго. Автентичност - народност, бит, култура, баби и дядовци, първообраз, непринуденост, душа – всичко това ми идва на ум, чувайки тази дума. Знания и умения – такива, каквито са били. Обработка – виждане, мислене, идея, необходимост, потребност от нещо ново, нещо актуално, нещо различно, иновативно. И двете трябва да се съхраняват и предават на идните поколения, за да знаят - какво е било, как се е променило и популяризирало през годините. И днес добрата обработка се отличава. Красивите и богати мелодии, винаги са били предпочитани. Една стойностна автентична мелодия, „облечена“ и видяна по друг начин, става прекрасна модерна и съвременна песен.
- Кои са най-големите предизвикателства при работа с многогласие в българския фолклор?
- Всеки маниер на пеене, всяка регионална характерност и особеност, носят своята специфика и красота на българщината. Та не са ли красиви – характерното двугласно пеене за Пазарджик, Шоплука, Пирин и Неделино? Впечатляват и то много. Различните похвати, използвани в обработките, различното мислене и чувство за създаване на обработка, умелото боравене с гласовете и тяхното претворяване в партитурите, познаването на композиторите и виждането на техния „пейзаж“ в едно произведение – всичко това са предизвикателства пред един диригент. Той трябва да предаде чувството на композитора и да докосне публиката, рисувайки с ръцете и гласовете интерпретацията му.
- Какво е мястото на инструменталния съпровод в работата на хора?
- Инструменталният съпровод е бил и е нещо, неделимо във фолклорното изкуство. Двата стила – инструментален и вокален, винаги са представлявали различни посвоему интересни състави, но когато съумееш да ги окомплектоваш, става нещо прекрасно.
- Как народният хор може да бъде привлекателен за младите хора?
- Всеки един от нас, малко или много, е опитвал да пее по някакъв повод. Обикновено от ранна детска възраст се появяват музикалните заложби. В някои региони все още се предават песни или мелодии от поколение на поколение. Запявайки понякога една и съща харесвана песен заедно, хората са създавали сами еднородните хорове. В зависимост от регионалната принадлежност, са се пеели и двугласни песни, прераствайки по-късно в тригласни, четиригласни и многогласни. Запявайки една популярна народна многогласна песен, децата са одухотворени, че ще работят по нея. И след упорита работа и много труд, нещата започнат да звучат, те допълнително се увличат и искат още и още, защото им харесва резултатът и биват удовлетворени от своя труд.
- Какво Ви вдъхновява да се занимавате с народна музика?
- До този момент опознаването на различните стилове на музициране, възможностите на определен инструмент или глас, работата и постигането на нови цели, както и усвояването на все по-труден материал, развивайки способностите на децата, винаги разкрива нови възможности в репертоарен план. Виждайки при работа, как хористите те разбират и изпълняват указанията ти, след постигане да даден резултат, няма как да не се вдъхновявам и да искам да ги извисявам все по-високо и по-високо. Показвайки потенциала си и развивайки уменията, имайки желание и хъс за работа, няма как да не се получи прекрасно художествено произведение. Обичта на децата и уважението също ме карат да бъда вдъхновен и да се стараем за нови постижения.
- Откога е тази страст към народното творчество?
- Вероятно е провокирана по наследство. Дядо ми, който не познавам, е свирел на мандолина. По същата причина музиката, която е битувала в семейството, се е предала на баща ми и леля ми и вероятно и на мен и брат ми. Инструментът тамбура, с който завърших първата си магистратура, съм си го избрал сам. Развитието, овладяването и любовта в начален етап я ги дължа на един страхотен човек и преподавател, а именно на Людмила Стоянова. Обучението ми в НУФИ „Филип Кутев“ в Котел и АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“, както и свиренето в народен оркестър и ансамбъл са ме подтикнали към развитието нататък.
- Какъв е творческият път на Явор Тасков като изпълнител и диригент?
- Роден съм през 1985 г. в град Кюстендил. В първи клас започнах уроци по овладяване на инструмента тамбура. Завършвайки прогимназия, кандидатствах във СМУ „Ф. Кутев“ в Котел (сегашното НУФИ), където бях приет на първо място. След успешно издържани държавни изпити, кандидатствах в АМТИ в Пловдив, където отново бях приет на първо място. През 2009 г. завърших бакалавърската си степен със специалност „Тамбура“, а година по-късно и магистърска степен. През 2011 г. бях приет в магистърска степен „Дирижиране на народни състави“ при АМТИИ, която завърших с дипломен концерт и придобих диплома за диригент. Работил съм като хоноруван преподавател към АМТИИ, от 2009 г. до 2018 г. работя в Щатен народен оркестър, от 2017 г. досега работя в НУМТИ „Д. Петков“ в Пловдив като диригент на народните хорове и вокални ансамбли. От 2026 г. започнах работа като диригент на хор на ансамбъл „Пазарджик“ Пазарджик.
- Какво си пожелавате на Вас и на колегите от формацията?
- На мен и на всички колеги, желая здраве, творческо вдъхновение и щастливи мигове. Нека да бъде и да пребъде нашето велико изкуство – фолклор! На многая лета!
Пенка МИХАЙЛОВА
