В сферата на разработката на видео игри хората са изключително готини
Ясен Багалев от Пловдив е сред известните имена в гейминг индустрията у нас. Той е сред организаторите на Plovdiv Game Jam и от хората, помогнали за организацията на първия такъв джем в Панагюрище миналия уикенд. Още като ученици в музикалното училище под тепетата с приятеля си Димитър Попов разработват игри за Android и за мобилни приложения, по-късно отварят пловдивското студио The Sixth Hammer. Двамата са автори на играта Moo Lander ("Муу лендър"), по която са работили 17 души, повечето специалисти на свободна практика от други държави. За сюжета създателите на играта се вдъхновяват от конспиративната теория, че извънземни отвличат едър рогат добитък за експерименти и след това го връщат обезобразен. Освен професионален разработчик, Ясен е и много добър джаз китарист. Интервюто ни е часове преди гейм джема.
- Г-н Багалев, от колко време сте в тази сфера?
- От четвърти клас се занимавам с правене на сайтове. Бях в 8-9 клас, когато започнах да се уча да разработвам игри. В музикалното училище се запознахме с колегата Димитър (той свиреше на пиано), който също в 4-5 клас е започнал да се занимава с програмиране. Сдушихме се, още от 8 клас работим заедно – вече над 15 години, и след като завършихме направихме фирмата The Sixth Hammer („Шестия чук“) - едно от малкото независими инди-студиа за разработка на игри в България.
- Как оцелява такова малко независимо студио?
- „Оцелява“ е точната дума. В момента фокусът на фирмата е основно към работа с клиенти – разработваме сайтове. Нашите игри все още не генерират достатъчно приход, за да се издържа компанията само от това. Но се надяваме с времето нашите продукти да носят достатъчно печалба.
- С Димитър Попов създадохте „Муулендър“ – може би най-известната българска игра в последните години?
- Май да. Ако махнем такива големи игри като Surviving Mars на българското студио Haemimont Games, която имаше много голям отзвук. В България играта ни нямаше много голям успех, от гледна точка, че успяхме сами да я продуцираме и да я пуснем за PlayStation, за Xbox, за всички конзоли и компютри. Но общо-взето ревютата по всички платформи и на конзоли, и на компютър, са доста позитивни – 80 процента. На американския сайт Metacritic – мястото за ревюта на големите критици, позитивните ревюта са около 75 процента. В това мерим успеха. Защото финансово сме на шестцифрен минус в лева.
- Колко време я правихте?
- Пет години. Изпитали сме на практика как без финансов гръб можеш да инвестираш 5 години време и работа, и 100 000 лева, и най-накрая да не си върнеш нищо. Да, сферата е много трудна и динамична, но пък хората винаги работят много отдадено и мотивирано, всеки гледа да допринесе било с идеи, било с експертиза, и винаги работата в екип е много динамична, приятна и разнообразна. Всеки от нас иска да направи продукт, с който да стъпи на глобалната сцена. И реално, когато те забележат, идва по-голямата фирма, купува те и имаш финансова сигурност. Гейминг индустрията е много динамична, една игра се разработва в продължение на 2-3-4 години, струва милиони, може и стотици милиони… И ако не си върнеш инвестицията, буквално един продукт може да ти погребе фирмата.
- Кога се „запознахте“ с гейм джема?
- С Димитър през 2017-та разбрахме за „Пловдив гейм джам“. Това е най-стария гейм джам в България - първото му издание е от 2013-а, а сега е 13-тото. Когато разбрахме за него и отидохме да участваме, видяхме, че това е най-готиното и свежо събитие в годината. И оттогава не сме пропускали, с изключение на пандемията, когато беше онлайн. Аз се включих към организаторите на джама преди 4 години, на юбилейното издание. Преживяването е неописуемо. Събитието е част от Global Game Jam и сега между 30 януари и 1 февруари ще се случва в над 900 града в над 80 държави по цял свят. Хората на всички континенти работят в един и същ формат, по една и съща тема – да направят игра в рамките на 48 часа. В България се организира в 6 града, като в Панагюрище е за първа година – там също помагаме на екипа. Имаме доста натрупан опит и сме полезни с информация какво да правят и какво да не правят (смее се, б.р.).
- Ще има ли награда за победителя?
- По-важната цел на участниците от победата е да спечелиш опит, знания, запознанства с много нови хора, с потенциални бъдещи колеги и партньори за проекти, с потенциални работодатели. Знанията не са за подценяване – имаме ментори и лектори от големи компании. Влизаш в отбор (между трима и шестима души), сблъскваш се с всички неща, които ще те „затрупат“ в едно гейм студио – за само 48 часа трябва да измислите идеята, да направите прототип, да решите проблемите и като премахнете „бъговете“ да тествате резултата, да го презентирате. Без значение каква игра си измислил, ако не можеш да си презентираш продукта, играта няма да има живот. Това събитие те сблъсква с буквално всички части в правенето на видеоигра – от идеята през правенето и представянето пред потенциалните клиенти. И практиката е важна. Идват нерядко по двама-трима приятели, цели отбори, но ние ги сглобяваме в различни тимове, гледаме да ги разбъркваме, защото едно от основните цели е да се запознаеш с нови хора, да се сработваш в нов екип от непознати, с които си се запознал преди 15 минути. Част от предизвикателството.
- Там експертите не си ли пазят хляба и занаята?
- Изобщо. В сферата на разработката на игри хората са изключително готини. Всеки споделя опит, идеи, без значение дали е аниматор, програмист, музикант, художник, дизайнер – за толкова години не съм срещнал нито един човек, който да крие нещо. Срещаш само отвореност и добронамереност - надъхани са хората да помагат на всеки, който иска да се развива в тази сфера. А по този начин се развива и самата индустрия – защото в сравнение с глобалния мащаб, в България този сектор е доста недоразвит. Имаме много големи наши компании за разработка на видеоигри – като Creative Assembly Sofia, които са част от Sega, Ubisoft – София (към Ubisoft), Haemimont Games, които са към шведската компания Paradox Interactive, друга шведска компания купи Imperia Online… Но ако изключим тези 5-6 големи родни студиа, купени от западни акционерни дружества, реално има може би двайсетина малки гейм-студиа и те не са чак толкова развити. Концентрирани са в София, а в големите градове са по едно-две.
- На джема идват всякакви хора – музиканти, художници… А политици идват ли? Нали все пак на това място се планират игри?
- По-скоро не (смее се, б.р.). По-скоро дизайнери. В света на гейминга основната концепция с дизайна я правят гейм-дизайнери, левъл дизайнери. Гейм дизайнерите (Game Designers) определят концепцията, механиките и цялостната структура на видеоигрите. Левъл дизайнерите (Level Designers) се фокусират върху създаването, оформлението и балансирането на конкретни нива, като се грижат за разположението на обекти, предизвикателства и пъзели. Гейм дизайнерите работят върху общата визия, докато левъл дизайнерите превръщат тези концепции в играемо пространство. Но идват всякакви хора – нямаме изискване да имат някакъв предишен опит. Идват и 10-годишни деца, и хора над 50. Ученици, студенти, професионалисти, любители, хора, неизкушени дотогава от тематиката. Входът е напълно свободен. И се правят не само дигитални игри, а и настолни игри, и предоставяме на всеки нужните материали и техника – фигурки, 3D-принтери... И се получават интересни и чудесни резултати.
- Казахте кои хора идват, но напоследък все по-често идва и изкуствения интелект. Как се приема във вашите среди? И може ли гейм джемът да бъде като джем сешън с АI, ако използваме Вашата джаз лексика?
- Неизбежно е. Едни се плашат, други се радват, че им спестява време в работата. Вече е в ежедневието на всеки, без значение с какво се занимава. Хората правят графики, рисунки, музики с помощта на АI – всичко е въпрос на практика и преценка и няма проблем изкуственият интелект да се използва и на гейм джама. Ще помогне на участниците, защото всяко нещо, което може да ти спести време в тези 48 часа, за да минете на следващ етап и да направите по-сериозен проект, е голям бонус.
Тодор ГРОЗДЕВ
