Когато брат ми каза, че сега е хванал кръста на Богоявление, поисках доказателство
ПАЗАРДЖИК. Сред новите 8 нови попълнения на „Хебър“ има и стари познайници, носели зеления екип и преди. Един от тях е Жак Пехливанов. Централният полузащитник бе част от представителния футболен тим на Пазарджик през сезони 2020/2021 и 2021/2022 във Втора лига и макар да претърпя две тежки контузии, които го извадиха от футбола за по повече от половин година, бързо се понрави на феновете със сърцатата си игра. Роденият е на 30 ноември 1997 г. в Свиленград футболист сега идва от „Спартак“ (Варна), а преди това бе част от „Дунав“ (Русе) и „Крумовград“. Бил е част и от „Локомотив“ (Горна Оряховица) и „Несебър“. Разговаряме в навечерието на първата от общо 6-те заложени контроли от предсезонната подготовка на тима на Николай Митов.
- Жак, добре дошъл отново в „Хебър“. Как те посрещнаха? Какво е настроението в отбора?
- Благодаря. Радвам се, че отново съм тук! Всичко е перфектно, тренировките минават много добре. Забелязах, че има настроение в отбора, колективът е добър и се надявам да продължаваме по същия начин и да вдигаме постепенно темпото.
- Ти беше титуляр в повечето мачове на „Спартак“ в елита, как се стигна до разтрогването по взаимно съгласие? Имаше ли други оферти?
- Така е, но взех решение да напусна клуба поради една или друга причина. Не искам да изпадам в детайли. Но така се случи и след това проведох разговор с г-н Митов и се разбрахме доста бързо. Но и да е имало други варианти или оферти, те вече не бяха на дневен ред след този разговор.
- Изминалата година беше специална за теб – роди се синът ти Иван. Усеща ли се вече да има афинитет към топката?
- Ха-ха-ха, още е малък, но наистина проявява интерес към нея. Времето обаче ще покаже.
- Ти самият си част от футболно семейство – баща ти беше президент на ФК „Свиленград“, брат ти Калоян пък също бе част от „Хебър“ и оттук премина в американската Лига1 с екипа на AV ALTA в региона на Калифорния. Как започна ти?
- Дядо ми ме записа да тренирам. Баща ми като цяло не се е занимавал с футбол – започна някъде преди 10 години и беше президент за кратък период от време, сега също не се занимава. Дядо ме заведе на стадиона в Свиленград. Започнах да тренирам, хареса ми. А покрай мен брат ми постоянно идваше да ме гледа, започна и той – и продължи. Така тренирах в детско-юношеските школи на „Свиленград“, „Левски“, „Локомотив“ (Пловдив). В „Левски“ бях за кратко и макар всяка от школите да ми е дала по нещо, най-много научих в школата на „Локо“. Там усетих допир до мъжкия футбол, подписах и първия договор… Като цяло най-много уроци в юношеския футбол получих в Пловдив.
- Играл си с няколко отбора в професионалния футбол, включително в елита. Колко голяма е разликата между „А“ и „Б“ група?
- Със сигурност има разлика между първото и второто ниво на българския футбол и тя не е само една – много са разликите. Да, по-добри футболисти има в Първа лига, динамиката е по-висока, но лично моето мнение е, че във Втора лига се играе доста по-трудно. Дори не знам защо е така, но със сигурност е много по-трудно. Както казват, тя е „по-крива“.
- Какви са очакванията ти за сезона с екипа на „Хебър“?
- Мисля, че ще направим един добър отбор, който да излиза всеки мач за победа, ще играем за победа от начало докрай, за да може да се изкачим колкото се може по-нагоре в класирането. Това е напълно реално, да се изкачим на една добра позиция в класирането, с която да приключим сезона. А пък след това, от лятото мисля, че отборът вече ще има напълно реални амбиции и възможности да атакува Първа лига.
- Дай, Боже! Какви спомени останаха у теб при предишния ти престой в „Хебър“? Сигурно смесени?...
- Със сигурност отлични спомени. Затова съм щастлив, че се завърнах. Да, имах две контузии, доста тежки, но като изключим тях, всичко друго беше отлично и перфектно.
- За тези тежки контузии на двата крака се иска и много силна психика. Още повече, едната не дойде в тежък мач като онзи с „Миньор“ (Перник), а в уж безобидна контрола в Турция. Как го преодоля психически?
- Със сигурност ми беше доста трудно. Особено след първата контузия, когато скъсах коленни връзки. Дойде ми като гръм от ясно небе. Но с подкрепата на семейството ми, на момчетата в отбора и на спортно-техническия щаб я преодолях. Когато се случи втората – напълно идентична, само че на другия крак, някак си по-леко я приех от първата. Но със сигурност ми беше трудно и след нея, защото не знаех дали ще мога да се възстановя напълно и ще мога да продължа да играя футбол професионално и на едно добро ниво. Затова се радвам, че преодолях тези изпитания и все още мога да играя.
- Какво е чувството да играеш рамо до рамо с брат си или срещу него? И кое е за предпочитане?
- Предпочитам да играя срещу него (смее се), защото от малък той гледа по един особен начин на мен и като сме в един отбор, леко се стъписва като му викна. Макар че и той го преодолява това и сме играли успешно и в един отбор – разбира се, да играеш с брат си в един тим, това е уникално чувство. Радвам се, че го изпитахме и двамата.
- Може пак да го изпитате, ако отидеш в Америка…
- Ха-ха, не мисля. По-скоро той може да се върне в България. Надявам се да продължи да играе в чужбина, да постигне още повече успехи и да направи още по-голяма кариера, да върви само нагоре. Той е млад, има качествата и амбицията и аз знам, че може да се развива още много.
- Феновете на „Хебър“ също се радваме от успехите му – той беше номиниран за най-добър млад играч на полусезона в USL Лига 1, намираше място в идеалния отбор в отделни кръгове, а преди дни успя да спаси кръста на Богоявление в Свиленград. Ти вярваш ли в чудеса?
- Разбира се, вярвам. Мисля, че всеки един човек вярва в чудеса. Аз съм виждал. А хващането на кръста от брат ми също е такова, но не успях да го видя на живо. Бях във Варна, вече бях започнал подготовка със „Спартак“ и когато той ми се обади и ми каза, че е хванал кръста, мислех, че ме лъже, затова поисках доказателство. Казах му, че искам да видя снимка, документираща събитието. Много се радвам, че е успял да хване кръста и му желая да е здрав!
- Футболът сигурно ти взема много от свободното време. Какво обичаш да правиш, когато не си на стадиона?
- Остава ми време за семейството – посвещавам го на съпругата ми Цветелина и на нашия син. Честно да ти кажа, не ми липсват нещата, които съм правил, когато съм бил ерген. По-малко ми е времето, което прекарвам с приятели, защото гледам, когато не съм на тренировка, да бъда до семейството си. А тези мигове не могат да се сравнят с нищо друго.
- Един страничен въпрос. Ректорът на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив се казва Жан Пехливанов, да не би да сте роднини?
- Не, нищо общо нямаме (смее се). Явно е съвпадение на фамилиите.
- Готови ли сте физически и психически за първата контрола?
- Да, чакаме я с нетърпение. Тренираме, наблягаме на физическата подготовка. Надявам се да се получат едни добри контроли, които да ни помогнат да влезем в първенството, да покажем едно добро лице и да побеждаваме, защото всички искаме точно това.
- Какво би казал на феновете на „Хебър“?
- Ще им кажа да продължават да подкрепят отбора, както са го правили винаги. От предишния си престой тук аз съм изпитал тяхната обич и подкрепа от трибуните и знам колко важна и нужна е тя за нас, футболистите. Надявам се привържениците на „Хебър“ да са щастливи във всеки един мач с нас, а аз им обещавам, че ще дадем всичко от себе си, за да ги радваме с играта си.
Дочо ЧАНЕВ
