Доайенът на канаровъдството в България стана на 80
ПАЗАРДЖИК. Преди дни Ангел Янков стана на 80. Да го уважат дойдоха много приятели от страната, цялата управа на Националния съюз на трудово-производителните кооперации начело с Владислав Лазаров. Янков получи куп поздравителни адреси, включително от бившия президент Георги Първанов. Със специален фотоалбум бе изненадан юбилярът от съпругата Пенка и дъщерите Ани и Дани. Зетят Митко Френски направи шоу с микрофона…
От началото на промените Ангел Янков води без един лев заплата Областния съюз на ТПК, спаси от разграбване на имуществото ТПК „Младост“-Пазарджик в най-бурните години на прехода и оттогава до днес успешно менажира ТПК „Младост“, която дава хляб на фризьори и бръснари. И е действащ доайен-шампион в канаровъдството в България.
Гледа над 200 птици
От годините, когато е бил шеф на спортните обекти, има приятели „звезди“ на родната естрада и легендарни наши спортисти. Всички, които го познават, знаят, че дава душа и сърце за работата си. И винаги стои прав, за да седнат служителите му. Но когато си добър, Господ ти помага. Пример за това е едно канарче цинамон, което Янков подарил преди една канаровъдска изложба в Пазарджик, която домакинствал през 2007-а. Съдията от Германия се втрещил като видял неучастващото канарче. Отишъл до дома на Янков,
видял 18 такива кафяви пилета и се плеснал по челото
– ето къде е изложбата! Янков часове преди това се върнал от Сингапур и нямал време да си подреди птиците. Приоритет били другите колеги…
„Роден съм в Чиксалън на 21 ноември 1945 г. Стария Архангеловден. Кръстили са ме Ангел, на чичо ми Ангел Янков, който работеше в Окръжния комитет. Така се случи, че на този ден, ама в 1961 г., започнах трудовата си дейност. Бях на 16 и му викам на чичо Ангел, нали имаш много връзки бе, искам да стана бръснар. И той с пренебрежение вика: „Хм! Бръснар ще ми ставаш!“. А вече бях гълъбар. Чичо Гошо, най-малкият брат на татко, отиде 3 месеца запас през 53-та (тогава България и Гърция имаха търкания) и трябваше да гледам баба и да му храня гълъбите. Взех си чантата с учебниците и се преселих при баба Стоянка. Една ограда ги дели с баба Лаза Манчева, на партизанина Стоян Манчев майка му, и си другаруваха. Аз ходех да им пазарувам. Отивах при Тасо на площадчето за риба,
казвах, че е за баба Лаза и Тасо избира-избира най-хубавите риби
И като ги нося, баба Лаза ме хвали. И след 3 месеца чичо се върна, и ми тури два гълъба в чантата, и така ги завъдих. От 1960-та почнах канарите. Дадох една гълъбица на един стар канарджия – Люнгата, за едно канарче. То оскубано край човката, ама той вика: „То е яврия“. Малко било. И аз знам, че гълъбите като са малки, са им голи човките. Ама не му расте перушина на канарчето. И есента дойде един приятел на татко, видя го, аз му обяснявам, че е малко, а той ме пита на колко съм години. Сега навършвам 15, викам. Ми то е по-голямо от теб, рече ми
и разбрах, че Люнгата ме е излъгал
Купих си една женска и едно мъжко, взех да люпя и така до ден днешен. Гледал съм всички видове породи канари с изключение на жилберите – голите, но не ми харесват. А гълъби си гледах високолетци. Оценявах ги най-напред по памет – като го научиш от малко, губене няма. Да е паметлив, да хвърчи, чак на трето място – външния вид. Селекционирах ги. От един черен през 60-та взех да люпя много хубави в полет, в памет… Като ги направих само черни, не пусках други. Не продавах, а давах на приятели. До 73-та пет пъти ги крадоха. На петия път не се върнаха. След години минавам по центъра и гледам – същия полет като моите гълъби. И се разбра, че един агроном е платил на някакви айдуци, взел е гълъбите и ги държи затворени, и само люпи малки.
Но да се върна в 61-а
Вечерта преди рождения ми ден чичо се черпиха с татко. Всички от партията бяха минали през чичовата неговата „школа“ за кадри, наричаха го Живия кодекс. Тогава нямаше леки коли, имаше колелета. И сняг винаги имаше на Архангеловден, сега няма и за Коледа… Чичо си замина с колелото и с моето желание. И на другия ден иде един човек с колело. Бай Митко. И с треперещ глас казва, че Ангел Янков му заръчал да ме вземе и да ме води при Ангел Балтов – шефа на бръснарите. Бай Митко беше бръснар, ама трудоустроен, събираше парите по салоните, даваше кърпите на пералня, палеше печките… Сега председателят му казал без мен да не се връща. Брат ми се прибира, той го гледа: „А, от това ще стане хубав бръснар!“. Татко вика: „Той е стругар, ей сега ще дойде малкия“. А моят брат, Бог да го прости, беше голям симпатяга, ама си отиде без време. Ходеше на лов с Ружди, горския на Равногор, който пък имаше личен подарък от Тодор Живков – пушка с надпис. И веднъж Ружди му дал кучето и братът застава на пусия, а пред него изведнъж се изправя мечка... След два дни го видях – беше жълт като лимон. И се поболя и след 4 години си отиде, на 49... Но в оня ден излизам аз от гълъбарника, целия в перушина –
и бай Митко като ме видя, се хвана за главата
Иска ми паспорта. Ама аз нямам. „Имаш-нямаш, тръгвай с мен“. Облякох се и така почнах работа в салона на „Софийска“. Тогава имаше 40 бръснарски клона – във всяко село. Чирак бях, по лев и петдесет на ден, от 6 до 10. Ставах сутрин в 5 часа, да запаля печката в салона. След година и половина ме пратиха в клон 7, при МВР. Но никой не ти показва нищо. Аз гледам майсторите и все обърквам гребените. А гребените бяха четири нули, две нули и първи номер. Един ден занесох трите гребена при един бай Колю, да ми обясни какви са, а той вика: „От теб ще стане майстор“. И вече знаех кой гребен да подавам. Те пак ме подиграват, но идва една вечер Сандо Мечо – легендарен кръчмар на „Софийска“. Кръчмата беше до салона – той идваше, често заспиваше на стола и така го бръснеха. Но идва една вечер и видя, че се кодошат с мен.
Извади един от старите пищови, запъна го
и каза, че ще ги стреля като яребици. Аз от мъничък имам и изграден характер. Гледа ме накриво отговорникът на едната смяна, чака ме да свърша от 6 до 10 смяната, да помета, да тръгна. И ме връща от вратата: „Ангеле, измий стъклата“. Казах, че работното ми време свърши. Той започна да настоява, но аз си тръгнах, той си вика и накрая изкрещя: „Магарешки инат!!!“.
Иначе от малък съм все конте
Някой като ми каже: „Бе ти кво се костюмираш“, викам: „Бе ти с мен не можеш да се мериш. Аз от 4-годишен съм с костюм“. Гелове не съм слагал никога – а хората не вярват.
В клона до МВР-то работех бавно, ама качествено. И много клиенти взеха да идват – големци. Никола Велев от Държавна сигурност, той бе и футболист, един ден като седна неочаквано при мен, стресирах се. И след подстригването той като стана, вика на бай Иван Сиджима: „Да та е*а в Сиджима, и ти се пишеш майстор! Това тука ти хвърли пепел!“. И тоя ден се оказа, че аз съм изкарал най-много до обяд. И като скокна един бай Митко, удря ножицата: „Ти тоя ден ще го запомниш! Ти кой си да ме биеш? Вчера дойде…“. И аз го запомних. Беше март. И се амбицирах и се стегнах. И като почнах, април месец първата десетдневка
аз съм най-много от всички 10 бръснари
Втората десетдневка – пак. И всичко това се отчита в канцеларията до старите хали. И тогава председателят Ангел Балтов вика двамата отговорници – Сиджима и Христо. И им вика, кви сте вие бе? Или сте некадърни или крадете. Тогава колегата бай Иван Кацара една вечер тръгна с мен пеша, бута колелото, хвана ме под ръка: „Виж сега, Ангелчо, недей така, недей да бързаш толкова“. Казах му, че тоя месец няма да спра. От другия месец ще си карам пак полека, ама сега не. И завърших пръв този месец. И се мина месец и половина, в Битовия комбинат се сбиха и шефа веднага ме премести там. А мен ме избива на рев. Нищо, че е на центъра в новия комбинат… Ама аз отидох като пушкан заек. Нямах 18 още. И след половин година вече ходех в Пловдив, в София, на конкурси.
С Къци Капанов съм бил на състезания – той ме гледаше ококорен
Аз не оголвах около ушите манекените, да им правя ухото като телефонна слушалка, а оставях изтънено, спортно – тогава това беше модерно. Модата гледахме от списания, от конкурси. А Къци гледаше невярващо как ги нагласям – без машинка, само ножица, гребен и бръснач за 40 минути. Всичко бях изчислил. Някои прекаляваха с лака – то го нацапа и накрая косата стане на клечки, но си има чалъм как да я запазиш. А боядисаната коса по-лесно се работи.
Аз съм купувал боя да боядисат даже хубава черна коса
– тя се омекотява за работа и прическата „спи“. Навсякъде сме ходили на републикански конкурси. Един път софиянци идат с руси клиенти. Обаче моите всичките черни. И като ги видяха тия софиянци, удивиха се и те направиха техните черни. Ама моите аз съм изравнил, но съм ги разрошил уж не са работени, оставил съм малко мъха и казвам на моите състезатели само да срешат манекените и да дооберат малкото мъх... Във Варна бяха направили салон само за подстригване. И аз им предлагах – дай да направим един такъв салон тука. Но не рачиха и тогава напуснах. По това време всички големци и интелигенция бяха при мен –
при мен случаен човек не можеше да седне
И стигнах дотам, че от 9 стола в Битовия 8 бръснари седят празни, а опашка чака мен. И един от старите майстори веднъж процеди: „Ейй, ще хване язва бе – от вас не може да седне да закуси!“…
Вече отговарях за комсомола в кооперацията, бях и в Управителния съвет. Аз две години и половина водих отбора по спортна стрелба в кооперацията. Заради мен забраниха да се стреля с бойно оръжие в стрелбището.
Дадоха ми автомат „Шпагин“ и една торба патрони
Бях на 23. На майор Гишин, офицер от полка, щерката беше при нас фризьорка и давам й един патрон, но тя, разглезено поиска още три. И й сложих на автоматична стрелба. И първият куршум удари стената, ама другите минаха отгоре. А отзад текезесарите нещо засаждаха и идва един Чипилов, запретнал крачолите, нали поливат, и с една мотика, побеснял. Но напуснах. И в 1979 г. ме назначиха управител на спортна зала „Васил Левски“...“.
За случките с известни наши певци, музиканти и спортисти ще разкажем допълнително.
Тодор ГРОЗДЕВ
