На 14 и 15 февруари самодейците от школата по китара към Младежкия дом в Пазарджик с ръководител Тодор Налбантов свирят на национален конкурс в София и завоюват индивидуално и групово първи и втори места. Една от майките, красива светлоока жена, едва сдържа сълзите си: „Не съм и предполагала, че когато преди 4 години напуснах панически Киев, ще доживея да видя дъщеря си на сцена в столицата на България!“... Моята Марусечка не само свири, но спечели втора награда!“…
Щастливата майка е украинката Зоя Кузнецова. Тя със своите две деца е сред милионите украинци, бягащи от надвисналата война. Избира България, защото има омъжена сестра в Пазарджик.
„Бях чувала, че българите са гостоприемни, добронамерени и весели хора. Затова тръгнахме и останахме тук. За преодоляване на първоначалния шок, най-вече на децата, голяма роля има Младежкия дом. 10-годишната Мария бе приета радушно в кръжока по изобразително изкуство. След това овладяваше дърворезбата и дървопластиката. От година и половина изучава китара и има вече няколко награди. По-голямата дъщеря Валерия започна работа като продавачка. Когато децата са добре, и майката е добре - въздъхва г-жа Кузнецова. Тя започнала работа като оператор в „Костал“.
„В Киев работех като държавен служител в офис на река Днепър. Не бях влизала дори в машиностроително предприятие. Тук трябваше да придобивам други навици и умения. Привикнах да работя на смени. Беше трудно. Но атмосферата в град Пазарджик, Острова, културните прояви, приятелствата, роднините на моята сестра ми помогнаха сравнително бързо да се адаптираме и да заживеем пълноценно. За Пазарджик научих много неща от неговата интересна история. Бях впечатлена от много високото ниво на симфоничния оркестър, от новогодишните празници на Тортата, от великолепната църква „Света Богородица“. Службите на пловдивския митрополит Николай са истински празници за мен. Местните хора са свикнали с много от тези неща и сякаш не го оценяват напълно. Красотата на Родопите, многобройните минерални извори във Велинград и околността са нещо невероятно. Но най-впечатляващо в Пазарджик са хората. Приличат много на нас, украинците. Тук научих как батачани, брациговци и панагюрци са се борили до смърт с могъщата турска империя. Българите са показали преди 150 години, че защитата на отечеството е най-святото нещо за един народ. Българите са пример за украинците. На въстаническото ви знаме е написано „Свобода или смърт“. На нашия украински герб с кирило-методиевите букви е написано „Воля“.. Дякую!“.
Михаил ТОДОРОВ
