Въпросът е да държиш здраво противника на тепиха
СТАРА ЗАГОРА-БЕЛОВО. Христо Яначков е на 15 години от Белово и е една от големите млади надежди на България в борбата. Преди дни Христо спечели балканското първенство в Клуж Напока, Румъния, в категория до 57 кг. Състезателят по свободна борба на СКБ „Берое“ учи в Спортно училище „Тодор Каблешков“ в Стара Загора и за крехката си възраст има спечелени впечатляващо количество медали и купи. През 2025 г. спечели златни титли на държавните първенства в Самоков и Сливен (миналата година стана трети на републиканските в Сандански и в Сливен, а през 2023-та отново завоюва държавни титли от Горна Оряховица и Сливен). През този сезон има и седем златни медала от международните турнири в Сливен, Петрич, Гълъбово, Стара Загора, Раднево, Гоце Делчеви Разград. Спечели и купи и призове за най-техничен състезател, най-резултатен състезател, най-перспективен състезател. Преди година пък се окичи с бронз на балканиадата в Скопие. Неслучайно Христо е в топ 10 на най-добри спортисти на Спортно училище "Тодор Каблешков" за 2023 и 2024 г.
- Христо, поздравления за балканската титла! Разкажи повече за състезанието в Румъния.
- Благодаря. Това е най-високото ми отличие до момента. Имах четири срещи – три до полуфинала и финал с претендента от Румъния. Първата среща беше с представител на Турция – беше добър, но го надвих с 11:0, чисто техническо превъзходство. Втората среща бе с израелец – борците от Израел бяха допуснати да участват заради войната в Газа. Той ми беше физически най-силният от всички противници, но успях да го преодолея с 6:2 технически точки. Третата среща – полуфиналът, беше с молдовец. Надвих го бързо с туш и вече очаквах финала на другия ден. Той бе с румънеца. Беше добро момчето, държеше се здраво на тепиха. Имаше, разбира се, малко побутване от съдиите в негова полза, но въпреки това го надвих с 8:6 и така спечелих златния медал.
- Съдиите често ли побутват домакините?
- Да. Наистина, имало е и такива, които свирят както е по правилата, но повечето пъти са пристрастни.
- Можеш ли да сравниш това балканско с онова отпреди година в Северна Македония, когато спечели бронзов медал?
- Предното балканско нямаше нищо общо с това. В Скопие нямаше почти никаква конкуренция в моята категория – бяхме шест човека, а сега – 16. Това състезание определено беше много по-силно от предното.
- Явно си положил доста усилия в за една година подготовка.
- Така е, подготвях се усърдно. Треньорът ми е Диян Динчев в Спортното училище. Има някаква нагласа у хората, че в спортните училища не се учи, но поне в нашето не е така. Ако не учиш сериозно, освен че трябва да тренираш усърдно, просто те гонят. Учи се здраво, часовете са си като в нормално училище – до 13 часа, след това тренировките от 16:30 часа (защото сме разделени на две групи и по-малките са от 14:30). Във вторник и четвъртък, когато имаме две тренировки, часовете са по 3 часа и се редуват със заниманията в залата. Тренираме усърдно с треньорите и с приятелите. А приятелите са важни, защото ако няма спаринг партньори, няма как да израстваш, колкото и да е индивидуален спорт борбата.
- Изпращаш най-силния си сезон до момента.
- Да през сезон 2024-2025 на всички международни и вътрешни турнири и състезания успях да стана пръв. А те бяха много.
- Имаш ли си някакви ритуали преди да излезеш на тепиха?
- Не, нямам такива неща. Просто излизам и се боря с моята си борба и така… до победа.
- Борците нерядко имат неволи и с теглото – за наддаване или сваляне на килограми. На теб още ти е рано за диети май?
- Откакто съм започнал да тренирам, гледам да вляза в категория, която е по-близо до теглото ми, и варирам между две категории, за да не свалям много килограми. За това балканско първенство стопих два килограма, но това се оправя за една тренировка, ако тренираш както трябва. Иначе за предното балканско категорията ми беше пак 57, но с два килограма толеранс – 59, а пък аз бях 54,5 кг. И защото трябваше да се прави преборване с още две момчета, един от треньорите предложи, че ако не искам да ги свалям килограмите, има шанс да изляза в по-горната категория - понеже там имаше само едно момче. На предното балканско имаш право по трима борци от една държава в категория, затова реших да не свалям килограми, ами да си ям нормално и да се боря на по-горната категория. И станах трети след четири срещи (с един македонец се борих два пъти – четвъртфинал и за 3-5 място, защото бяхме разделени в два потока).
- Баща ти също е бил борец. Той ли те мотивира да започнеш именно борба?
- Тате ме запали по борбата. Хареса ми като спорт, а когато сестра ми учеше в езиковата гимназия в Пазарджик, бяха минали през училището и им бяха раздали брошури за новия клуб по борба в града. И тя я донесе една вечер вкъщи и ми я даде. Аз исках да ходя, тате също имаше желание да ме кара – и започнах да тренирам. Бях едно от първите деца в клуба заедно с още две момчета. Тогава бях във втори клас, но още нямах навършени 9 години. Тренировките бяха в понеделник, сряда и петък. Но нещо треньорите се поскараха малко, единият си тръгна, после и другият. Останаха само двама и единият беше добър, но другият гледаше да ни е по-забавно, отколкото да се развиваме професионално. Така че оттам се насочихме към клуба в Стамболийски, където тренирах около 2 години и всичко бе много хубаво. Само че в един момент вече нямаше спаринг партньори за мен, а така не можех да тренирам пълноценно. И треньорът ни насочи към два клуба, които са сред най-добрите в България. Единият беше в Стара Загора, а другият – в Димитровград. Избрахме Стара Загора и не съжалявам. Тук имам приятели, спаринг партньори и много добри треньори.
Христо продължава да се подготвя и с треньора си Никола Добрев в Стамболийски, когато не е в Стара Загора
- Сега ще си починеш малко…
- Тренировките продължават. Следващите състезания са догодина. Първото републиканско е януари, а второто април, и ако стана пръв и на двете, ще имам право да участвам на европейско първенство, а после и на световно. Вече няма да съм при момчетата, а при кадетите, а в тази възрастова група вече можем да ходим и на световни първенства. Европейското ще бъде в България, в Самоков, а световното в Баку, Азербайджан. Надявам се да успея да се класирам и за двете.
- Имаш ли някакво по-специално състезание от всички изминали досега?
- Може би балканиадата, която спечелих. Тази година участвах и на европейско първенство до 15 години и се справих също добре – с две победи и една загуба. Макар че малко загубата беше с побутване за опонента – той през цялото време бягаше, аз го борех, но наказаха мен за пасивност с една точка. После наказаха и него и от една ситуация дадоха точки за него, но ние протестирахме с „челинджър”. Те обаче не зачетоха протеста ни и заради това, че не ни го уважиха дадоха още една точка за съперника. Макар че после и други съдии гледаха записа и казаха, че ние сме били правите. Но тогава резултатът стана с 4 точки разлика за опонента и той успя да се опази чист до края.
- Имаш ли любим специалитет, който обичаш – суплес, захвати, хвърляния?
- Да. Обичам повече да работя от захват, защото повечето борци в България се борят повече с влизания в краката. И ако не дадеш нужната дистанция на противника, ако няма „въздух”, за да влезе в краката, ако го държиш по ръцете, по главата, той няма как да ти влезе. Въпросът е да го държиш здраво.
- Белово е с традиции в борбата. Венко Цинцаров, баща ти… Има ли и други деца, които сега тренират този спорт?
- Няма мои връстници. Едно момче малко тренираше, но се отказа. Иначе хората в Белово се радват на успехите ми, поздравяват ме и това чувство е много хубаво. Нашият град е с традиции – да, традиции в класическата борба, но преди години не е имало свободна.
- Какво прави едно 15-годишно момче извън тренировъчната зала? За какво мечтае?
- Излизаме с приятели, разхождаме се, имам време за почивка и за забавления, но всичко е подчинено на спорта. Надявам се само да съм здрав и да продължавам да печеля медали. А мечтата ми е един ден да отида на олимпиада и да спечеля медал. Защо не и златен.
Дочо ЧАНЕВ
