Преживяванията с конете винаги са пъстри! – уверява ни 17-годишната паркур-майсторка
Елиза Чолакова е само на 17, но е наша гордост в конния спорт. Нейната звезда блесна ярко преди година, когато въпреки крехката си възраст триумфира в националния шампионат - в най-трудната дисциплина, редом с мъжете – нещо, което няма аналог в света. Преди дни Елиза спечели купата и в Панагюрище, откъдето са корените й. Дядо й Иван Чолаков – изпълнителен директор на „Оптикс“, е бивш състезател по конен спорт, шампион е и баща й Петър Чолаков, а двете по-малки сестри на Елиза също галопират и печелят награди.
- Елиза, нека се върнем към онова спечелване на купата в клас Т?
- Спечелих държавното първенство в най-тежкия клас в България, на препятствия с височина до 150 см. Бях на 16, а срещу мен бяха изправени мъже и жени от всякакви възрасти, конкуренцията бе голяма. С моя кон Юпитер успяхме да направим 4 безгрешни паркура и станахме шампиони. Това изживяване беше нереално, защото останалите състезатели бяха точно толкова жадни за победа, колкото и ние. А когато дойде време за награждаването и се качих на почетната стълбичка, се почувствах безкрайно удовлетворена и благодарна. В този момент изпитах възнаграждение от всички часове на плаца, прекарани в тренировки, от цялото търпение и постоянство. И преди съм имала отличия, но това беше най-големия ми успех до момента – вече наравно с утвърдените ездачи в нашия спорт. След това състезание започнахме да си поставяме още по- високи цели - европейския и балканския шампионат, международни турнири и Купа „Република България“. Същата година успях да извоювам още две държавни титли - за юноши до 18 години и за млади коне на 7-годишна възраст.
Какво представлява първенството по конен спорт с препятствия? Има ли приятелства извън хиподрума?
- Държавното първенство, което спечелих, е тридневно и се състои от 4 паркура, които трябва да бъдат преодолени с възможно най-нисък брой наказателни точки. Накрая, който има най-добър резултат, печели шампионата. Аз и моите съперници сме в добри отношения, но когато влезем в арената, няма прошка. Всеки е настървен и дава всичко от себе си, за да се добере до призовите места. Именно спортната злоба ни води, когато влезем в състезателен режим. Но извън плаца сме нормални хора с уважение един към друг, необвързано с това, което се случва на терена.
- Разкажи повече за твоите коне? Опиши ги като характери.
- Сега имам пет коня, като всеки има различен режим и график на работа. Някои от тях в момента имат почивен период и не са натегнати, докато другите се изявяват често на състезания и тренират почти всеки ден. Конят, с който спечелих държавното, Юпитер, е на 11 години. С него сме заедно от една година вече и се познаваме доста добре. Останалите ми коне са на възраст между 6 и 9 години, правейки ги по-неопитни - някои тъкмо навлизат в истинския спорт. Всеки кон си има различен характер - някои са по-смирени, други по-инатливи, което откроява работата с всеки един от тях.
- Какви животни са конете? В този сблъсък на характери ти ли подчиняваш коня или правиш и компромиси в името на симбиозата?
- Те са едни от най-красивите, елегантни и умни животни. Работата с тях е любимото ми нещо, защото усещам хармония и любов по всяко време. Те имат способност да разбират всичко, което се случва около тях - емоции, излъчване, намерения, любов. Те знаят, когато трябва да бъдат сериозни и да дадат максимума на арената, но и знаят кога могат да се забавляват и да се отпуснат. Като ездачи, нашата задача е да се съобразяваме с техните особености и да можем да реагираме правилно в дадена ситуация. Понякога се налага да правим компромиси, докато други пъти трябва да им покажем сериозно отношение – всичко това, за да извлечем най-доброто от тях. С други думи - преживяванията ни с тях винаги са пъстри!
- Сигурно и сработването с треньора прилича на това с конете? А тренировките са изнурителни?
- С моя треньор Апостол Тенев сме в екип от почти две години и сме се сработили до такава степен, че се разбираме почти без думи. Той винаги ми помага, когато имам нужда, както и на моите сестри. Изключително сме му благодарни за амбицията и желанието, с което ни посреща всеки ден и застава до нас в трудни моменти! Тренировките ни се провеждат 6 пъти в седмицата, като през делничните дни по 2 часа, а през уикенда - 3 или 4 часа, в зависимост от броя коне, които трябва да се яздят. С всеки кон работата е специфична, което ни задължава да адаптираме времето на тренировката и количеството натовареност. Една тренировка няма дадено времетраене, но всички протичат по подобна методика.
- Двете ти сестри са се запалили по ездата от теб – бързо ли напредват?
- И двете вече имат множество успехи зад гърба си. Лора е на 13 години, а Карина - на 8. Идват на конната база заедно с мен и прекарваме времето си заедно там ежедневно. Кари е ставала държавен шампион за понита, а Лора - балкански шампион за деца с националния отбор. Лора участва в европейския шампионат миналата година и тази година също се подготвя за него. И двете ми сестри напредват скорострелно и ми доставя огромно удоволствие да ги подкрепям и да им се радвам по техния път към успеха!
- Как и защо избра конния спорт?
- Започнах да яздя, още когато бях на 5 години. Всичко тръгна от дядо ми, който се е занимавал със спорта любителски от дълго време. И така той ме качи на кон за първи път и запали в мен страстта към конете. Оттогава не съм слизала от тези превъзходни животни! Всеки ден с нетърпение чакам да отида при тях и да прекарвам време в конюшнята. Тази любов е нещото, което ме е задържало толкова дълго в спорта и причината, поради която трудно някога бих се отказала. Тази обич просто ме привлича!
- А опитвала ли си да качиш на кон другия си дядо – художникът Славчо Славчев?
- Дядо ми Иван язди от години и без него нищо нямаше да бъде същото. От другата страна на семейството ми обаче стои другият ми дядо, Славчо, който никога не е бил привързан към спорта. Въпреки че не съм го качвала на кон и не може да сподели същата страст с мен, той постоянно ме подкрепя и следи моите успехи.
- Какво ти предстои в спортния календар? Какво е положението със събирането на точки за олимпийска квота?
- Следващите седмици се очертава да бъдат много натоварени. Имам няколко тежки състезания, където ще участвам с няколко коня на паркури с различна височина и ниво на трудност. След Панагюрище имаме състезание в Житница, след което международен турнир в Солун, Гърция, а веднага следва държавният шампионат в най-тежката категория. Там ще дам всичко от себе си да извоювам първото място и да си запазя титлата от миналата година.
- Сигурно е още по-вълнуващо, когато участваш на европейски и на престижни международни турнири? Колко по-висока е летвата там?
- Преди дни със сестра ми участвахме на състезания в Румъния и Австрия, и там извоювахме призови места срещу голяма конкуренция. От 11-годишна се състезавам по международни турнири, включително и европейски шампионати. Това първенство е най-предизвикателното за мен всяка година, защото там нивото е изключително високо и се съревновавам с ездачи от националните отбори на най-силните страни в Европа - Германия, Белгия, Холандия… Там конният спорт е по-популярен и развит. Допирам се до истинския адреналин и надпревара на спорта, а сещането е неописуемо!
- А как се отморяваш след езда? Или няма нужда?
- За мен ездата е нещо, както натоварващо, така и разпускащо. Има моменти, в които съм натегната, заради напредващия сезон, но в същото време на базата се чувствам свободна. Ездата е едно от малкото неща, които ме карат да се чувствам жива и рядко имам нужда от почивка от това.
- Ако „обездката е изкуство, защото трябва да танцуваш с коня“, би ли танцувала с коня си на абитуриентския си бал?
- След една година ставам абитуриентка и ми е минавало на ума да се покажа на кон пред съучениците ми. Виждала съм само снимки на непознати, които осъществяват тези мои мечти, но никога не съм се замисляла да го направя наистина. Но пък защо не? Ако ще отпразнувам12-годишното ми обучение по някакъв начин, поне да го направя на гърба на най-добрия ми приятел.
Дочо ЧАНЕВ
