Авторът на текстовете на песните „Обичам те дотук“ и „Миг като вечност“ представи последната си книга в Мало Конаре
Известният поет и писател Георги Константинов, автор на текстовете на любими песни като „Обичам те дотук“ и „Миг като вечност“, потомък на войводата Аргир Манасиев, бивш зам.-министър на културата, депутат във Великото народно събрание, участвал в писането на Конституцията, представи най-новата си стихосбирка „Несгъваем човек“ в читалище „Просвета“ в Мало Конаре".
Освен избрани стихове от най-новата си книга, както и от други свои творби, гостът сподели с многобройната публиката и любопитни факти от богатия си житейски и творчески път.
По бащина линия Георги Константинов е потомък на войводата Аргир Мансиев (Гевгелийски) –
революционер, учител и общественик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Майка му била будна жена с математически способности, но по стечение на обстоятелствата работела като тъкачка. Баща му бил директор на кино, занимава се е и със симфоничния оркестър. Втората съпруга на баща му – библиотекарка, се грижела за него от 8-годишен. Живели в Плевен, родния град на поета.
- По онова време почти всеки имаше лозенце горе по хълмовете, градинка някъде, в дворовете се отглеждаха овошки. Винаги обаче в Плевен е имало и хора, които обичат изкуството. От този град са много художници от ранга на Светлин Русев, Тома Трифоновски и други. Аз самият се движех в компанията им, макар да бях по-малък. Функционираше и доколкото знам, още го има, и литературният кръжок „Цветан Спасов“. През него преминаха имена като Иван Радоев, Найден Вълчев, Вътьо Раковски, Величко Нешков, Неда Антонова, Любен Дилов. Сами виждате колко е дал на нашата литература един малък читалищен кръжок. А Плевен се радваше и на Филхармония, Северняшки фолклорен ансамбъл, много богат, включително с участия в чужбина. Театърът беше изключително добър. В него съм гледал
първите постановки на Шекспир в Плевен
А и на наши класици.
Георги Константинов продължава да се връща в родния си град и се вълнува от случващото се в него. Още от студентството си обаче живее в София. Почетен гражданин е и на двата града.
- От Община Плевен получих Златна значка, с която много се гордеех, но една нощ, когато не си бяхме вкъщи, влязоха крадци и, за съжаление, тя също бе сред откраднатите вещи.
В младостта си Георги Константинов работи като журналист, главно във вестници и списания. Бил е и в Младежката редакция на БНТ.
- Правех предавания за механизаторите по селата, а след това – за войничетата от строителни войски. Обикалях цялата страна, защото те работеха навсякъде – строяха заводи, комбинати и други. Работата им бе тежка, а приносът им за индустриализацията на страната е безспорен.
Дължим много на строителни войски
По онова време бъдещият поет вече пише стихове.
- Това учудваше много хора. „Газиш в калта, а пишеш стихове, отиваш в трудни условия, а се връщаш с цикъл стихотворения. И то любовни, моля ти се“, казваха с усмивка.
Първата му стихосбирка - „Една усмивка ми е столица“, излиза през 1967 г. Посрещната е двузначно – и с добри, и с критичните думи, като критиката е повече.
- Както и друг път се е случвало в живота ми, тъкмо тя повиши интереса към мен и към това, което съм написал. Едва 23-годишен, бях избран за член на Съюза на Българските писатели. Така започна моята работа на литературното поприще.
В следващите години, освен любовна лирика, започнах да пиша и сатира за нещата, от които не съм доволен. Започнаха да ме критикуват и по тази линия. Бях член на партията, но ме изключиха след публикация на стихотворението „Квартално събрание“ на първа страница на вестник „Литературен фронт“. Но после дойде промяната и пак отляво ме поканиха, като човек-реформатор (така ме нарекоха), да участвам в изборите за Велико народно събрание.
Георги Константинов е избран за депутат с много гласове от родния си край.
Участва в създаването и приемането на Конституцията
- Дълго мога да разказвам как работихме върху нея. А когато беше завършена, ни помолиха с големия Валери Петров да я редактираме. Внесохме редакционните поправки два дни преди приемането й, а сред подписите на приелите я, фигурира и моят.
Литературната кариера на Георги Константинов също е в подем. Стихосбирките му се множат, а много от неговите стихотворения стават песни, някои от които звучат и до днес. Когато пък започва да пише и проза за деца, тя също се радва на успех. Хумористичният му детски роман „Приключенията на Туфо рижия пират“ е преведен на 10 европейски езика. И макар да е писана в края на 1970-те – началото на 1980-те, продължава да излиза и днес. Пловдивското издателство „Хермес“ я преиздава 8 пъти през последните десетина години.
Последната му стихосбирка – „Несгъваем човек“, също се посреща повече от радушно. Както и
най-новата му детска книжка „Котка пешеходка“,
която е за най-малките.
Редакторската му дейност също си струва да бъде спомената. Две години – 1972 и 1973 г. е зам.-главен редактор на вестник „Народна младеж“, 10 години – от 1973 до 1983 г. е главен редактор на списание „Родна реч“, а от 1983 г. до днес е главен редактор на списание „Пламък“.
На въпрос от публиката в Мало Конаре за какво му е болно, поетът отговори откровено:
- Забелязвам, че алчността засилва властта си. Алчните хора все повече нямат задръжки, за да станат богати и още по-богати. Боли ме също от липсата на кадърни хора, които да застанат начело на държавата. Не че ги няма, но са все по-малко. И понеже споменах Великото народно събрание, ще кажа колко подготвени хора имаше тогава и от лявата, и от дясната страна. Например Гиньо Ганев. Имаше специалисти и по най-малките детайли от нашия живот. В него бяха и много от най-видните представители на културата. Удоволствие беше да ги слушаш, когато взимаха думата. За съжаление, в същата тази Конституция, която ние тогава подписахме, има важни неща, които не се спазиха и до ден-днешен.
А сред добрите дала, които е сторил, той нарежда
спасяването на читалищата от разграбване
- Докато бях зам.-министър на културата, отговарях за читалищата, библиотеките, книгите. Със Закона за защита на българските читалища, който се изработи в моя кабинет, заедно с Гиньо Ганев и неговите сътрудници, успяхме да ги спасим. Тогава бяха над 6000 на брой и бяха пред разграбване. Хиляди читалища обаче замлъкнаха, защото селата си отидоха. Заедно с тях си отидоха и училищата, църквите и т. н. Картината на много места е тягостна. За това също ми е болно. Тревожи ме и демографската криза. Бяхме над 9 милиона, сега сме 6.4 милиона.
В най-голямото пазарджишко село гостът си спомни и своето посещение при папа Йоан Павел втори:
- Преди 27-28 години бях част от българската културна делегация, която го посети послучай 24 май. Всеки имаше една минута, за да говори с него, а когато дойде моят ред, аз му казах: „Радвам се, че седя не само с духовния лидер на човечеството, но и с поета и писателя Карол Войтила (под светското си име той е издавал стихосбирки и проза). Познавам Вашите книги и Ви се кланям!“.
Тогава папа Йоан Втори ми отговори: „Радвам се, че разговарям с писател от родината на Кирил и Методий!“
Това изречение се поде от всички. Прозвуча по радио „Ватикана“, появи се в нашите и в чуждестранните медии. За първи път се казваше ясно и откровено, че ние сме приели, осъществили и развили Килиро-Методиевото дело на българска земя, че тук за първи път е имало литература на техния език. Колкото и да се спори къде е създадена кирилицата, кирилицата е създадена тук – убеден е Георги Константинов.
От НЧ „Просвета-1929“ му благодарят за приетата покана с пожелания за здраве и нови вдъхновения. Благодарят и на публиката за интереса към събитието и споделената среща.
Мария ДЪБОВА
