Роденият в Златица Евгени Минчев, отгледан и възпитан на обноски в Пазарджик, преди години стана „Лорд ъф Итън“. Той е Звездата на родния и европейския светски небосклон, даже и заснет седнал на улицата. Ерудит, благодетел, публицист и модна икона. Лорда отговаря на много от изискванията за почетен гражданин и не е далеч времето, когато ще добави и тази титла към името си. Може би.
Обаче в Пазарджик е имало лордове още преди сто и кусур години.
В емблематичната си книга „Пролетта на един град“ д-р Константин Кантарев описва подробно пазарджишката „Камара на лордовете“. Кръчма, която се намирала в непосредствена близост до днешната църква „Св. Архангел Михаил“. За да устои на безмилостната конкуренция между стотиците кръчми в града, Пенко Зафкаров кръщава новооткритото си питейно заведение „Камара на лордовете“. Освен маркетингов нюх, той явно е притежавал и присъщото за пазарджиклии чувство за самоирония. Едно е да кажеш: „Бях на кръчма“, а съвсем друго е да подхвърлиш небрежно: „Отбих се за малко вчера в Камарата на лордовете“…
Зафарката е бил едновременно собственик, барман, сервитьор, охрана и спикер на камарата. Едър и як мъжага ,той изхвърлял безцеремонно нарушителите на общоприетия етикет. Също като в английските пъбове, стабилно наквасените не са били допускани в Камарата, защото вече са изпили мизерните си парици. В същата книга д-р Кантарев описва лордовете като „прононсирани пияници, маргинали, до един въоръжени с ками, ножове и револвери“. След „пренията“ в Камарата, по тъмните пазарджишки улички нерядко са проблясвали ножове, трещели изстрели, имало и ранени. Известно е, че лордовете са били хора на честта, особено пазарджишките.
Днес Пазарджик няма Камара на лордовете, няма и лордове. Има само министерство, и то без министър. Така е кръстил своя бар клуб в центъра на града шеф Манчоров. Клиентите на заведението имат привилегията и честта да пият кафе и бира в министерски кресла. Това е единственото „Министерство“, което се намира извън столицата. Неговия състав не зависи от изборните резултати и от вота на доверие в НС. Пазарджишкото министерство има много любопитни случки, свързани с името. Един от предишните кметове, афектиран от нерешен общински проблем, нарежда на шофьора: „Карай в министерството!“. В колата градоначалникът веднага разтваря папка със справки. По някое време вижда, че колата е на магистралата, на път за София, вместо в пазарджишкото министерство.
В Пазарджик открай време е така. Понякога дори, по-така.
Михаил ТОДОРОВ