Библейските сцени на черупката, рисувани някога от монаси, още продължават да вълнуват
Чуем ли Великден, в съзнанието ни изплуват жизнерадостни картини с ароматни козунаци, обилни трапези, звън на камбани… и, разбира се, яйца. Но не какви да е яйца, а писани, шарени, с всевъзможни украси – и традиционни, и модерни. Понякога тези яйца са толкова прекрасни, че човек просто се чуди дали да ги изяде, или да ги занесе в музей.
Но защо точно яйцето е коронясано за най-великденския символ?
Не е случайно. В християнството то олицетворява гроба на Христос, от който Спасителят възкръсва. Черупката е неговото погребение, а животът, който се крие вътре – чудото на Възкресението. Както пилето се излюпва от привидно „мъртвото“ яйце, така и Христос излиза жив от гроба.
В този смисъл яйцето носи послание за ново начало, надежда и живот след смъртта „Яйцето не е просто храна – то е послание, казва богословът проф. А. Христов. То ни напомня, че животът си пробива път дори през камък.“
Съществува и много известна легенда за
Мария Магдалена, яйцето и римския император Тиберий
След Възкресението на Христос, тя, която била една от най-преданите му последователки, решава да проповядва вярата в Спасителя извън пределите на Юдея. В онези времена било прието хората, които отивали да се срещнат с римския император, да носят подарък. Бедните нямали злато или скъпоценности, затова често поднасяли прости, но символични дарове като различни храни.
Мария Магдалена занесла на император Тиберий (владетел на Рим от 14 до 37 г.) едно обикновено кокоше яйце. Поднесла му го с думите: „Христос възкръсна!“. Тиберий, скептичен и невярващ, й се присмял. Казал, че възкресението на мъртвец е толкова невъзможно, колкото и това яйце да стане червено пред очите му. В този момент яйцето в ръцете на Мария Магдалена внезапно придобило ярко червен цвят – чудо, което потресло императора.
Тази историята не е описана в Библията, но е дълбоко вкоренена в християнската традиция и се предава през вековете чрез устни разкази и апокрифни писания.
Има и други любопитни вярвания, свързани с великденските яйца:
Плаващото яйце на Великден в Гърция
В райони на Гърция се вярва, че ако в полунощ на Великден пуснеш небоядисано яйце в чаша вода, то може да започне да се движи само. Това се приема като „знак от Бога“, че молитвите ти са чути.
Великденски яйца като любовен тест
В стари времена в балкански села момичета давали на избраника на сърцето си яйце за Великден. Ако той приемел яйцето и не го счупел нарочно, това било доказателство, че момчето също изпитва чувства. Ако пък го върнел – уви, любовта не бала взаимна.
Великденското яйце и вампирите
При някои народи се смятало, че ако изядеш яйце, но не счупиш добре и не изхвърлиш черупката, тя може да бъде използвана от зли сили или да се превърне в „черупка-вампир“, която да те преследва. Странно? Да. Зловещо? Определено.
У нас първото боядисано яйце винаги е червено и, според фолклорните поверия, то притежава магическа сила. За да сме румени и здрави, мажем челата си с него, особено тези на децата. Пазим го до следващия Великден. Поставя се до иконата или в домашния иконостас, за да държи далеч от дома болестите и лошия късмет. Не се ли развали до следващия Великден, това е знак за здраве и благословия.
В Австралия боядисват яйца от ему, а най-голямото шоколадово яйце в света е високо над 10 метра и е направено в Италия.
Писането на яйца се е превърнало в едва ли не своеобразно изкуство на много места. Разказвали сме ви доста за местните традиции в това отношение. Така е не само при нас и не от днес.
През Ренесанса много художници използвали черупки на яйца като мини платна.
В някои манастири монасите рисували сцени от Библията върху яйца,
които се подарявали на крале и патриарси.
Съвременните версии са не по-малко атрактивни - от яйца, оцветени със златни листове, брокати и камъни „Сваровски“ до такива, за които решаваща роля имат новите технологии.
През последните години по света (а вече и у нас) започва да се появява един интересен феномен - великденски яйца, украсени с QR кодове. Обикновено те се изрисуват или гравират с въпросния QR код, като това може да стане както с боя, така й с лепенка. Когато се сканира с телефон, кодът отвежда към великденски поздрав.
Той може да бъде видео от семейството, скрито съобщение („Обичам те“, „Честит Великден, бабо!“), игри, викторини или великденско „ловуване на яйца“, тайно местоположение на скрито шоколадово яйце. Някои компании пък изпращат яйца с QR код, водещ към видеопослание от шефа. QR код пък се създава много лесно онлайн (има безплатни генератори).
Някои предричат още по-футуристично бъдеще великденските яйца - те щели да бъдат с
вградени чипове с поздрави или холограми
Засега обаче, QR кодът е върхът на великденската хай-тек мода!
И накрая, няма как да не припомни за яйцата на Фаберже. Те дори не са истински, а по-скоро изключително луксозни и изящно изработени бижута, създадени от ювелира Карл Фаберже за руските царе в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
През 1885 г. руският император Александър III поръчва първото яйце като великденски подарък за съпругата си - императрицата Мария Фьодоровна. То изглеждало като просто бяло емайлирано яйце, но вътре имало златен жълтък, в който пък имало златна кокошка, която се отваряла и криела
миниатюрна корона и рубинено яйце
Императрицата била толкова очарована, че всяка година Фаберже започнал да създава ново, уникално яйце за императорското семейство. Направил около 50 императорски яйца, от които 43 са оцелели. Всяко от тях било уникално, със скрита изненада – миниатюрни часовници, музикални механизми, портрети, дори модели на императорския влак или дворец.
Най-известните яйца на Фаберже:
Първото яйце (The Hen Egg) – 1885 г. – началото на легендата (току-що го описахме);
Коронационното яйце (The Coronation Egg) – 1897 г. – със златна карета вътре, вдъхновена от коронацията на Николай II;
Александровският дворец – миниатюра на истинския дворец вътре в яйце от нефрит;
Зимното яйце – обсипано с диаманти и кристали, оценено на над $30 милиона;
Изгубеното яйце – през 2014 г. едно от яйцата е случайно открито... от американец, който искал да го претопи за злато! Оказало се безценно.
Някои от тези яйца днес са в музеи в Москва и Лондон, други са в частни колекции. Междувременно са вдъхновили не един и два филми и книги.
„Знаме“
