Крачим ние към еврозоната, ама още преди преди четвърт век инициативният кмет на село Калугерово - покойният Сергей Вачев, обяви населеното място за първото българско евро село. Поставени бяха съответните знаци и пряпорци, а калугеровци замениха устрема към комунизма с такъв към европеизма. Взираха се към тунела "Траянови врата" и чат-пат подпитваха: „Иде ли?“. Очакваха те да дойде Европата, да се поевропейчат пенсиите и заплатите. И още чакат. Търпеливи са, защото имат опит от чакането на комунизма. Обаче по-младите и европейски ориентирани калугеровци, начело със селския кръчмар Емил Д., сами отидоха при нея – на гурбет. А в Калугерово се поевропейчиха само цените, а заплатите барабар с пенсиите се повиетнамчиха.
Друго пазарджишко село, подобно на Калугерово, чакаше Европата и НАТО, и трябва да признаем, дочака поне северноатлантическия алианс. Црънча стана натовско село.Подробности няма да съобщаваме – това е натовска военна тайна. На пък црънчанци, също като клисурците-московци от възрожденската песен, станаха натовци. Нещо повече - наличието на натовски аскер наложи преждевременно въвеждане на еврото в търговските обекти в Црънча. В тях се приемат евро като стой та гледай. Демек – като лев. Без да чакат конвергентни доклади от брюкселските бюрократи, без да се впечатляват от разни антиевропейски екзалтации, пазаруването в евро си върви с пълна сила. Оказа се, че еврата не миришат. А това го е казал някога император Веспасиан.
Михаил ТОДОРОВ.
